Представители на ЕС виждат 2030 г. като възможна цел за разширяване на съюза към Западните Балкани. В района има шест кандидатки за членство - Косово, Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания. В процеса на подготовката на тези държави енергийните им сектори са особено важени, защото влияят и на икономическия растеж, и на социалната стабилност, и на климата.

Случаят със съседна България е показателен за трудностите - страната трудно се разделя с въглищата, а енергетиката е доминирана от неефективни държавни предприятия. Аналогични проблеми изпитват и Западните Балкани. ЕК трябва да прояви твърдост и да настоява София да изпълни ангажиментите си за конкурентен и ефективен енергиен сектор.

България: държавните монополи и въглищата изтласкват частния сектор и газа

В противовес на плановете на пет от шестте страни от Западните Балкани да използват природния газ като ефективен източник на енергия за поддържане на икономическия растеж и за намаляване на въглеродните емисии, България се движи от десетилетия в обратната посока. 

Потреблението на природен газ е намаляло от 7 млрд. куб. метра през 1993 г. до около 3 млрд. днес. Въглищата остават с висок дял в производството на 56 % от електроенергията. За сравнение през същия период потреблението на природен газ в Гърция се е увеличило от нула на 7 млрд. м3, а в Турция - от 15 на 70 млрд. м3. 

Електроенергийната система на България е толкова неефективна, че 80 % от енергията, отделяна при изгарянето на въглища в електроцентралите, се губи, преди електричеството да достигне до потребителите. Това нанася двоен удар върху целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове: прахосване на горива и прекомерна зависимост от най-мръсното гориво - въглищата.

България, както и Сърбия, потребява над три пъти повече енергия и отделя три пъти повече въглеродни емисии на единица БВП, отколкото старите членки на ЕС, които от десетилетия потребяват значителни количества природен газ. По енергийна интензивност българската икономика днес прилича на германската и нидерландската през 70-те години на миналия век, когато те за първи път започват да използват природен газ. Вместо обаче да подражава на Нидерландия и Германия в преминаването от въглища към природен газ, българското правителство продължава да субсидира производството на ток от въглища, като запазва десетилетия наред непрозрачни потоци от приходи, придобивани и разпределяни чрез държавните енергийни монополи.

Преходът от въглища към възобновяеми енергийни източници изисква огромни капиталовложения. За България най-рентабилният начин за намаляване на въглеродните емисии е насърчаване на частните инвестиции за преминаване от електроенергия, произведена от въглища, към природен газ.

За съжаление това не се случва. Вместо това държавният монополист „Български енергиен холдинг“ (БЕХ), който включва доставчика на природен газ „Булгаргаз“ и оператора на газопреносна система „Булгартрансгаз“, изтласква частните компании, които желаят да инвестират в инфраструктурата за природен газ на България.

Заради отказа на БЕХ да допусне частни компании да използват преносните газопроводи на България ЕК наложи глоба в размер на 77 милиона евро. БЕХ обаче продължава да оспорва санкцията, а  частните компании се борят да си отворят място, за да се конкурират с държавния монопол.

Наказани за правилно поведение 

Частните доставчици на природен газ в България са под сериозен финансов натиск, след като в критичните есенни месеци на 2022 г. изпълниха разпоредбите на ЕС за запълване на подземните газови хранилища преди зимата. 

Компаниите бяха принудени да закупят природен газ на най-високите цени в историята и да го нагнетят в Чирен. След приключването на зимния сезон цените на природния газ в Европа спаднаха значително под цената, която доставчиците платиха, за да напълнят Чиренското газохранилище. Обикновено доставчиците на природен газ в България биха хеджирали, за се предпазят от такива драматични сезонни промени в цените. В този случай обаче изглеждаше, че няма причина да го правят, тъй като Европейската комисия беше дала указания на правителствата на държавите членки, в които се съхранява газ, да предприемат „всички необходими мерки“, за да защитят доставчиците на газ от финансови загуби, съгласно Регламент (ЕС) 2022/1032.

Но българското правителство забави компенсаторния механизъм и поставя частните фирми пред жестока дилема - да продават нагнетения газ сега, при ниските цени, с огромни загуби, или да чакат цените се повишат, което пък ще ги лиши от оборотни средства. И в двата случая частните доставчици на газ в България са изправени пред сериозно свиване на ликвидността, което може да ги доведе до фалит. В резултат на това те вероятно няма да искат и/или няма да могат да направят отново спешни покупки на газ за предстоящата зима, ако се наложи. 

В същото време София се погрижи за държавната „Булгаргаз“  - уреди много изгоден заем в размер на 400 млн. евро, за да компенсира част от нехеджираните му загуби. На частните фирми пособна помощ бе отказана. Така финансирането само на едно предприятие се превръща в незаконна държавна помощ. И е пореден пример за враждебностга на държавата към частния енергиен сектор.

ЕК пък си затвори очите за избирателното подпомагане - заради „енергийната“ криза, предизвикана през 2022 г. от Русия. 

Опасни връзки 

Непрозрачното и антиконкурентно поведение на БЕХ подкопава и геополитическата цел на ЕС за намаляване на приходите от енергия, на които Русия разчита, за да финансира войната си срещу Украйна.

България е печално известна с мътните връзки между правителствени служители и техните руски колеги.Румен Овчаров, бивш министър на енергетиката, е санкциониран по американския закон „Магнитски“ за участие в корупционни сделки с руски доставчици на природен газ и ядрено гориво, заедно с Александър Николов и Иван Генов, ексдиректори на АЕЦ „Козлодуй“.

Трайното присъствие на Русия в енергийния сектор на България е видно в най-ценния промишлен актив на страната - нефтената рафинерия „Нефтохим“ в Бургас, която е собственост на руската „ЛУКойл“. 

Междувременно ролята на Русия в сектора на природния газ в България изглежда нараства благодарение на поверително споразумение от януари 2023 г. между държавните газови монополи на България и Турция. По силата на 13-годишен договор се запазва целият капацитет на междусистемната газова връзка между Турция и България за БОТАШ и „Булгаргаз“, изключвайки всички конкуренти. Освен това договорът задължава „Булгаргаз“ да приема всякакъв газ от БОТАШ, без да е необходимо БОТАШ да разкрива произхода на този газ, като същевременно задължава „Булгартрансгаз“ да доставя газа до всяка изходна точка от България по преносната газопроводна система на страната.

Необичайните договорни задължения на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ понастоящем се разследват от Европейската комисия като потенциални нарушения на правилата на ЕС за конкуренцията. Комисията проучва също така дали договорът осигурява потенциална „задна вратичка“ за навлизане на руски газ в ЕС дори и след крайната дата 2027 г., когато ЕС трябва да прекрати вноса на газ и нефт от Русия. Подозренията се засилват от предложението на президента Путин за създаване на „турски хъб“ за руския газ през септември. Президентът Ердоган пък настоява за истински център за търговия с природен газ в Турция, където доставките да се събират от различни посоки, а цените да се определят от пазарните сили.

Заключение: дайте правилния пример в България 

Аналогични варианти на тези български енергийни проблеми са разпространени в целия регион на Западните Балкани. Почти сигурно е, че те ще виреят, докато държавните компании доминират в енергетиката. Въпреки че ще са необходими години, за да се премахнат тези пазарни нарушения, предизвикани от държавата, има значителни стъпки, които ЕК може да предприеме сега в България, за да засили конкуренцията, да намали емисиите на парникови газове, да смекчи корупцията и да предотврати руската намеса, като по този начин даде пример на страните от Западните Балкани. Брюксел трябва да упражни натиск върху българското правителство:

• като го насърчи да прекрати субсидиите за електроенергия, произвеждана от въглища, и вместо това да подкрепи засилено използване на природен газ като преходно гориво, като същевременно създаде оперативна среда, благоприятстваща инвестиции в инфраструктура за природен газ от страни, различни от Русия и Китай;

• като го санкционира за незаконната държавна помощ, която изтласква частния сектор и намалява конкуренцията (например заема от 400 млн. евро за „Булгаргаз“);

• като настоява София да приложи Регламент (ЕС) 2022/1032 и да предприеме необходимата защита срещу значителни финансови загуби, понесени от доставчиците, които са нагнетили газ в хранилището преди зимния отоплителен сезон 2022-2023 г.

• като изискват същото ниво на прозрачност по отношение на произхода на природния газ на входните пунктове в ЕС (например на турско-българската граница) като при междусистемните връзки между държавите членки.

Взети заедно, тези мерки ще покажат на лидерите от Западните Балкани, че трябва да приемат сериозно правилата на ЕС за постигане на по-прозрачни, ефективни и конкурентни енергийни сектори, движени от успешни частни компании, които инвестират в енергийния преход и са свободни от руско влияние. При липсата на такива стъпки в България обаче Брюксел рискува да даде сигнал на лидерите от Западните Балкани, че ангажиментите за реформи, които те поемат днес, за да си осигурят членство в ЕС, могат да бъдат загъбени утре. Пордобно пренебрегване на изискванията на ЕС рискува да подкопае доверието, а в крайна сметка и жизнеспособността на Европейския съюз като най-голямата основана на правила световна организация.