- Проф. Михов, как Техническият университет в София ще посрещне новата 2018/19 г.?

- Новините са повече от добри, защото тази година имаме нова акредитация. Преди 6 г. получихме оценка 9.50 от Националната агенция по оценяване и акредитация. Тази година програмната акредитация за целия университет, който обхваща звената в София, филиала в Пловдив, факултета и колежа в Сливен, както и новооткрития колеж в  Казанлък, е 9.56. Специално искам да подчертая развитието на нашите звена в Пловдив и Сливен, които до голяма степен допринесоха за това оценката ни да бъде висока. Между другото това е най-високата оценка, давана досега на университет в България. Тази оценка се дава за цялостно развитие на Техническия университет по отношение на качеството на персонала, на научно-изследователската дейност, на материалната база, на обезпечеността на учебния процес и, разбира се, на развитието, което през последните години е претърпял университетът.

Тази година разкрихме и нова специалност - информатика и софтуерни науки. Тя стартира с около 50 студенти с тенденция да се разшири. Засега това е проектна специалност, след 2 г. ще имаме пълна акредитация за нея. Тогава ще се направи и равносметката. Но аз съм убеден, че тя ще върви, тъй като имаме добра обезпеченост от преподаватели, включително и от БАН, което е гаранция за нейния успех. Не е лесно да се поддържа това качество, но в замяна на това е благодатно. Непрекъснато се стремим да бъдем в крак с времето, да отговаряме на потребностите на пазара и да удовлетворяваме изискванията на потребителите ни. Реализацията на нашите студенти се движи различно за различните професионални направления, но тя е между 70 и 95% - доста повече от средното ниво. Когато казваме реализация, не трябва да гледаме само конкретното професионално направление, защото границите между професионалните направления в областта на инженерната дейност - такива, каквито са формирани преди 20 г., в момента са доста размити. Няма никакъв проблем един инженер по електроника да се реализира като компютърен специалист, макар че става дума за две различни професионални направления.

- Как се справяте с набирането на студенти на фона на повсеместната им липса?

- Това е много труден въпрос. Ние задържаме положението - тази година при нас постъпват почти толкова, колкото и миналата година - около 3500 първокурсници. Може би броят им е съвсем малко повече от м.г. Общият брой на студентите ни е около 12 000 за всичките звена. Около 800-900 от тях са чуждестранни, предимно от съседна Турция, но и от други държави. Сега започваме сериозни връзки с Казахстан и някои бивши съветски републики. Интересът към българското образование е много голям не само защото сме член на ЕС и дипломите ни са валидни в целия свят, а преди всичко защото даваме високо качество на образование.

ТУ-София е водещ в областта на техническите науки, към нас афинитетът винаги е бил традиционно голям. Що се отнася до новите специалности, винаги се стремим да ги развиваме в посока на удовлетворяване на потребностите на пазара. Това не може да стане така изведнъж - откриваме нова специалност и запазваме всички стари. Трябва да се направи преоценка на това кои специалности са необходими, кои трябва да се обновят и къде да се отворят нови. Например откриването на новата ни специалност - информатика и софтуерни науки - е съпътствано със закриване на специалността публична администрация, защото броят на студентите се запазва и няма откъде да дойдат хора за новата специалност, ако не направим ревизия на старите специалности.

- Държавата дава допълнителни средства за професионални направления с недостиг на кадри, каквито са инженерните, но кандидатите за тях са все така недостатъчни. Какво още трябва да се направи, за да се увеличи интересът на студентите към тях?

- Действително гладът за инженерни кадри е много голям. Търсят се не само ИТ специалисти, търсят се машинни инженери, мехатрониката набира сили, липсват и много енергетици. Професионалното направление, което при нас събира най-висок интерес, е комуникационна и компютърна техника. Почти всеки втори кандидатстващ за ТУ-София на първо място записва специалност от тази област. За съжаление, освен към софтуерните инженерни специалности афинитетът на студентите към другите специалности е много нисък. За това има и обективни, и субективни причини. Инженер се става доста трудно, обучението е доста тежко. Нормално е студентите да искат по-лесното. Освен това с изключение на ИТ специалностите, заплатите в някои инженерни области са неприлично ниски. От друга страна, за липсата на интерес към някои специалности влияе и недобрата информираност на обществото. Неведнъж съм давал пример за специалността машинен инженер, която в момента се търси изключително много. Когато се каже машинен инженер, в обществото витае мисълта за човек, облечен в синя престилка, омазан до уши с масло и с грес. А всъщност във всички инженерни специалности вече се работи с бели ръкавици, компютърната техника е навсякъде, работи се с компютри, искат се нови познания, но се разкриват и нови възможности.

- Какви мерки са необходими на държавно ниво?

- Много е трудно да се предложи някакво адекватно решение. Може би едно от решенията е да се отпускат целеви стипендии, които да покриват таксите на студентите. Или да се отпускат допълнителни стипендии за студентите от инженерни специалности, за да се насърчи приемът в тях. И разбира се, определени предимства при настаняване в общежитие, може би преференциални условия при вземане на заеми за следване и т.н.

- В кои области могат да се реализират инженерните кадри, след като завършат висшето си образование?

- В България вече има достатъчно предприятия, където могат да се реализират инженерите. Гладът е страшен. Да вземем пример с град като Казанлък, където цъфти машиностроителната техника - там гладът за инженери е изключително голям, затова и целево открихме колеж на ТУ-София. Имаме и огромен недостиг на студенти в областта на енергетиката. Енергетиката е гръбнакът на една държава, но желаещи за енергетици няма. А реализацията им е в цялото производство на електроенергия, независимо в какви централи - термични, газови, ядрени централи, в цялото разпределение на произвежданата електроенергия - това са системите за разпределение, различните предприятия, които не могат без енергетик.

- Какво предстои на наближаващите Дни на кариерата в ТУ-София?

- Това са традиционни дни, които вече провеждаме за 13-а година през втората половина на октомври - два дни в София и по един ден в Пловдив и в Сливен. Те са изключително полезни, защото са контакт между нашите студенти и бизнеса. Студентите виждат, че за тях има места къде да работят, след като завършат, и това им дава увереност и сила да преодолеят трудностите на инженерното обучение. Хубавото е, че традиционно нараства броят на участниците от страна на работодателите. Т.г. на Дните на кариерата очакваме над 100 фирми. Между тях има и такива като "Луфтханза", "Сименс", "Фанук", НЕК, ЧЕЗ и т.н.

- Как изглеждат предизвикателствата пред висшето образование от ваша гледна точка 2 г. след началото на реформата?

- Предизвикателствата са много. Много спорове се водиха дали университетите ни са много или малко. Светът знае и едното, и другото. Не бих казал, че университетите в България са много. По-скоро има университети, в които са открити неспецифични за тях професионални направления и специалности. Тук е и ролята на държавата - те да се ограничат, ако трябва, и да се спрат чрез механизмите на държавната поръчка.

- Подкрепяте ли идеята студентите по държавна поръчка да бъдат задължени да остават определен период от време на работа в България?

- Трябва да се намерят подходящи и стимулиращи механизми за това. Това задържане трябва да е доброволно. По никакъв начин не би могло да бъде силово, както навремето имаше разпределение. Трябва да се създадат предпоставки, които да карат студентите да остават в България. Това означава те да се подпомагат при своето реализиране и, разбира се, да се създадат условия бизнесът да се реализира, за да може да ги поема.