В началото имаше оптимизъм. Преди месец - при разкриването на “Продължаваме промяната“, всички вкупом твърдяха, че добавената стойност на проекта ще отпуши най-сетне формирането на реформаторско мнозинство в следващия парламент. Чистата математика ясно показваше (сега също), че партиите от протестите ще имат мнозинство през ноември. Накратко - всички приветстваха раждането на новото политическо отроче, а очакванията бяха, че работата ще потръгне, ей сега ще се разберат, а след вота бързо ще се стигне до излъчване на редовно правителство.
Или поне всички декларираха, че след третите избори няма да се държат така инфантилно както след предните два, ще бъдат отговорни и ще постигнат съгласие. Ти майка, ти баща - заклеха се.
Нещо обаче бързо се обърка и днес, няколко седмици по-късно, нещата не стоят така розово. Напротив, с пълна сила се чертаят нови червени, разделителни линии, които вероятно ще доведат до това, че формирането на власт и след третите за годината парламентарни избори ще бъде все така трудно.
Много са причините нещата да се развият така
и първата от тях, разбира се, се крие в предстоящите избори - всяка от партиите, които по инерция продължаваме да наричаме “партии на протеста”, в момента показва лице не като се съизмерва с истинската конкуренция - ГЕРБ и ДПС, а като се конкурира със себеподобните.
"Продължаваме промяната" декларира, че очаква подкрепа от 30%, Кирил Петков даде заявка за премиер и започна да посочва министри - на транспорта, на образованието.... Това не се хареса, разбира се на ИТН.
ДБ предложи общо явяване на изборите, ПП отказа. Това, разбира се, не зарадва "приятелите", които след първото социологическо проучване най-сетне разбраха, че ПП "краде" гласове именно от тях. Всички - ИТН, ДБ, БСП - най-сетне се стреснаха, но вместо да се погрижат за мобилизацията на редиците си, отговориха по най-лесния начин - като отвориха словесна война срещу "Продължаваме промяната".
И докато в началото Христо Иванов кротко обясняваше, че е “важно гласовете на демократичната общност да не се преразпределят, а да се търси разширение на подкрепата”, Корнелия Нинова коментираше вече така: "Новият проект разцепва ДБ, може би затова бързат да се предложат".
БСП не хареса ПП
“Виждам едни лозунги и общи фрази, които всички политици изговарят. Каква промяна е започнала, че да се продължава? Промяната не е започнала. Промяна не е да сменяш директори на предприятия, а да променяш закони, за да няма инхаус поръчки", заяви Нинова. Според нея формацията на Кирил Петков и Асен Василев "много прилича на Слави в началото. Дежавю - пак беше една еуфория, той не излезе да каже какво предлага“. За Нинова досега ПП не е показала нищо. "Нека да им мине романтичният период. Чакаме ги на терена на истинската политика", каза тя.
“Има такъв народ” също не харесва ПП
Ива Митева вече отряза кандидатурата на Кирил Петков за премиер - не ставал, не бил подходящ за поста на обединяващ министър-председател. Слави Трифонов подскочи като опарен, когато Петков обяви, че се водят някакви предварителни разговори с хора от ИТН. "Не е водил разговори нито с мен, нито с членове на ръководни позиции в “Има такъв народ”, рече Слави. Това било “неистина“. Кой крив, кой прав - в случая не е важно. После се оказа, че Асен Василев си говорил с Мика Зайкова. Важното е, че остана лош вкус.
И в ДБ явно вече не харесват много ПП
Бащата на градската демокрация - Иван Костов, каза директно: “Те (ПП) нямат доверието на останалите”. Стана ясно, че никакви преговори за следизборна управленска коалиция не вървят в момента. "Ще преговаряме с „Промяната продължава“ след изборите", обясни Христо Иванов.
Влизането на Ицо Хазарта в листите на ПП със сигурност също е довело до още една крачка назад в отношенията между двете политически сили. В ДБ брояха Хазарта за свой човек, въпреки че още през 2019 г. той директно им каза: “В политика вие сте това, което е Гошо от ”Почивка“ в моята сфера... Вие или сте нереално тъпи, или играете в нечий сценарий”.
Линии има не само около ПП
От миналия парламент събратята по политика начертаха дълбока разделителна линия между себе си и ДБ. Видимата причина тук е ясна - БСП, ИТН, ПППП, както и бившите “Мутри вън“ подкрепят един кандидат за президент, ДБ - друг. Тук битката е улеснена от факта, че като първостепенна точка в стратегията на Лозан Панов някой умник включи атаката срещу Радев, а не борбата с опонента за явяване на втори тур, който се казва Анастас Герджиков.
Не закъсня реакцията - съпредседателят на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" Николай Хаджигенов определи като "огромна грешка" решението на председателя на Върховния касационен съд да нарече "фалшив герой" настоящия държавен глава. Всички заедно, а и с право, критикуваха изказването на Панов, че е трябвало да се преговаря за властта с ГЕРБ и ДПС.
Странно е, че и ДБ се включи в чертането на разделителни линии. След решението на РИК-Стара Загора да спре листата на коалицията Христо Иванов и съпартийците му заявиха ни в клин, ни в ръкав, че ГЕРБ и ДПС имат мнозинство в ЦИК - нещо, което очевидно не е вярно. Мнозинство в ЦИК имат партиите на протеста и всякакви твърдения, че “ЦИК атакува регистрациите на ДБ в 8 области“, не беше просто атака срещу ГЕРБ и ДПС. Беше си приятелски огън срещу партиите, които имат мнозинство в ЦИК. Чак на третия ден ДБ реши да преадресира гнева си и атакува не "електрическия ЦИК, който не разбира нищо от електронен подпис", а хората на ГЕРБ и ДПС в РИК-Стара Загора.
И така - преди месец всички имаха надежди, че се е достигнало до политическо поумняване. Това е силно преувеличено твърдение. За да се стигне до такова поумняване, трябва не просто няколко души да се опарят няколко пъти, както прогнозираше Хаджигенов. Трябва да се натрупа критично ниво здрав разум, а такъв засега все още не се вижда на хоризонта.