30 юни наближава. Това е срокът, в който медиите са задължени да подадат декларации за истинските си собственици и за полученото финансиране. Задължението за деклариране бе вменено със закона с уморително дълго име ЗЗДПДПОРДМУ (Закон за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги). Законът изисква Министерството на културата да напише и приеме специална наредба за формата, съдържанието и начина на представяне и публикуване на въпросните декларации.
Проект има и той е качен на Портала за обществени консултации - strategy.bg, където държавните институции публикуват всички документи за обществено обсъждане. В този портал се отразяват в табличен вид и предложенията към проектите. Там би трябвало да се намира и моят коментар по медийната наредба - той е в смисъл, че проектът на МК просто преписва закона и че министерството няма политика за защита на личните данни.
Понеже 30 юни наближава, проверявам какво се случва на портала strategy.bg и на сайта на министерството. С почуда установявам, че справката за становищата и предложенията, засягащи парите и собствеността на медиите, ме праща на... басейн. Към проекта на медийната наредба са "закачени" коментари по съвсем друг проект - на Наредба за безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни. Тук също има интересна информация - показателна за висотите, които достига въображението на българската бюрокрация. Например от голям хотел на Златни пясъци обясняват, че ако трябва да изпълнят всички предлагани изисквания, ще се наложи за двата си басейна да поддържат 105 (да, сто и пет) досиета - за всеки елемент за вграждане, филтър и помпа.
Но аз търся друго. Поемам въздух и продължавам нататък - към ЗЗДПДПОРДМУ (Закона за депозиране на ....). Там съвсем ясно пише:
В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата утвърждава образците на декларациите. В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът издава наредбата за декларациите. В едногодишен срок от влизането на закона в сила Министерството на културата създава публичен регистър на декларациите. А дотогава декларациите по чл. 7а и 7б се подават по електронен път с електронен подпис.
Но електронен формуляр за попълване няма. Няма и наредба. У мен все повече се затвърждава впечатлението, че за администрацията сроковете не са задължителни, а са само за сведение.
В проекта на наредбата пък пише: „В срок до 30 април 2019 г. Министерство на културата осигурява техническа възможност за подаване на декларациите по закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.... чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на министерството“. Става все по-объркано, затова решавам отново да видя какво точно пише в самия закон. Използвам сайта на Министерството на културата, но откривам, че законът там стои във версията си от... 2010 г.
На сайта на МК откривам и съобщение, което гласи, че декларациите по ЗЗДПДПОРДМУ могат да се подават по електронен път чрез сайта на Министерството на културата на адрес https://eventis.mc.government.bg:8443/ED/View1.jsp и че за подаване на декларацията е необходим електронен подпис.
Затова, драги „доставчици на медийна услуга“, подострете електронния си подпис, поемете въздух и скачайте в басейна. Само дано в него да има вода.
