Остра критика от фирмите в хранително-вкусовата промишленост предизвика публикуваният от земеделското министерство проект на Наредба за централен регистър за проследимост на храните. В момента тече общественото обсъждане, но засегнатите от идеите на земеделския министър Явор Гечев да следи движението на всяка хранителна стока на пазара, побързаха да обявят, че наредбата е недоносче и държавата нарушава свободната конкуренция и свободното договаряне.
На производители, вносители, доставчици и търговци на дребно на хранителни стоки се стоварва една камара бумащина, макар да се предвижда докладването на данни да става електронно. Всички фирми по продоволствената верига ще трябва да подават огромен обем информация към новия регистър, който ще поддържа от Агенцията за безопасност на храните (БАХБ).
С проектонаредбата се въвежда повсеместно деклариране на стокооборота с храни от завода (или границата при внос) до щанда в магазина. Първо, производителите, преработвателите и вносителите ще трябва да докладват пред БАХБ данни за вид, наименование на храната, търговска марка, физично състояние (прясно, охладено, замразено), произход, партиден номер, срок на годност, доставено количество, дата на първо пускане в стокооборот, данни за самите фирми производители или вносители, а също така и документите, придружаващи стоката.
След това тези данни трябва да се подават и от доставчици и търговци при последваща дистрибуция на стоката. Накрая пред БАХБ ще трябва да се декларират и всички бракувани храни, технологични фири и загуби от друг характер.
Предвижда се за всяка обявена за първи път партида да се генерира уникален код, който на всеки следващ етап на дистрибуция автоматично да се допълва, което всъщност би трябвало да представлява проследяването на храните по цялата верига. Данните от регистъра ще да се ползват от всички "компетентни органи" за извършване на контрол за произход и качество, а също и за анализиране как вносът влияе на цените и на местното производство, става ясно от мотивите на агроминистерството.
Идеята на тази наредба се роди като мярка за сваляне на цените на хранителните продукти, наред с поставянето на таван на надценките и информационен сайт за сравняване на цените.
"Кой би могъл да обработва толкова огромен обем информация и с какво би помогнала тя?", учудено пита Яна Иванова, председател на Сдружение "Храни и напитки". От сдружението предупреждават, че държавата им стоварва непосилна административна тежест. "Задължава се всеки производител да докладва всяка своя пратка, защото продавайки я на магазин, той вече се явява търговец на едро. Така и производителят с малкото цехче трябва да назначи човек, който да обслужва целия този обем справки за БАБХ", коментира Иванова.
От сдружение "Храни и напитки" са възмутени, че вместо да получи стимули за производство, всяко цехче трябва да бълва документация. Нещо повече, иска се подаване на данни, които са търговска тайна и чувствителни по смисъла на Закона за конкуренцията. "Цели институции ще имат право на достъп до тази информация. Какво ще гарантира на една фирма, че конкурентът ѝ няма да получи от някой чиновник в министерството какво се продава, на кого и на каква цена", заяви Иванова.
"Подобни подзаконови актове поставят продоволствената сигурност на страната в криза, защото ние нямаме капацитет да намерим хора, които да работят. Натоварването с допълнителна административна тежест предполага наемането на компютърно грамотен специалист, което допълнително ще затрудни работата ни. Нашата ангажираност и основна задача е да произвеждаме, добавяме и създаваме стойност и да предлагаме на пазара качествени, български храни. Алармираме, че създаването на такъв тип недоносени предложения отнемат нашата енергия, време и ресурси. Освен това публикуваният проект на наредбата за проследимост на храните противоречи на свободната конкуренция и свободното договаряне", коментира Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
