- Г-н Гечев, отворен ли е българският бизнес за новите технологии?

- И фирмите, и администрацията са отворени към новите технологии, а и телекомуникациите в България са доста развити. Следя всички значими международни събития в сферата и ми прави впечатление, че няма нещо, което да се лансира като иновация както за държавния сектор, така и за частния, за което у нас да не се мисли как да се развие. За пример давам нивото на развитие на телекомите - В България вече говорим за 5G мрежите и за интернет на нещата (internet of things) и работим активно в тези направления.

- Какво представлява платформата Вива Смарт? 

- Вива Смарт е съвкупност от иновативни телеком услуги, които сме дефинирали като важни за държавата и за бизнеса у нас. В нея включваме решенията, които са съобразени с нуждите на администрацията и корпоративния сегмент и които ще диктуват развитието на телекомуникациите в следващите години. Такива са например облачните услуги и центровете за съхранение на данни. Във Вива Смарт платформата са включени и решенията за процесите, протичащи в градската среда. Това са така наречените smart cities решенията (умни градове). Третото направление на платформата е свързано с продукти за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в обучителния процес, основно в образованието за най-малките - ясли, детски градини, но също и в основното и средното образование. Всички тези услуги водят до намаляване на разходи и повишаване на ефективността и гъвкавостта на бизнеса, необходими са за развитието на градовете и за решаването на много от съществуващи проблеми.

- Мислите ли, че София е готова да стане умен град?
- Да. И не само София. Умният град е съвкупност от технологии, които подпомагат процесите, протичащи в населените места. Целта е да се решат текущи проблеми. Например проблемите с урбанизацията, пренаселването на големите градове са на дневен ред и у нас. Прогнозите са, че след няколко години над 80% от населението в световен мащаб ще живее в големите градове. Управлението на градската мобилност, сигурност, разкритие на престъпления, доставката на храни, здравеопазване, образование - всички тези неща могат да бъдат решавани по различни начини. Но политиките, които целят решаването им чрез дигитални технологии, са най-иновативни и ефективни. Струват най-малко и имат най-голям ефект, като се внедряват бързо и лесно.

Всички тези решения са обединени в една обща концепция - умен град. Вътре влизат и решения за управление на градската администрация, електронните гласувания и платформите за бърз контакт на гражданите с администрацията. Това са различните приложения, уебстраници, платформи, чрез които гражданите да бъдат чути, а администрацията да види къде са проблемите и да отговори, когато вече са решени. Всички 265 български общини разбират, че трябва да правят такива неща, а големите градове, областните центрове - всеки от тях вече внедрява елементи от  т. нар. умен град под една или друга форма. София даже е на път да създаде пост - зам.-кмет по дигитализацията и иновациите.

- Какви "смарт" решения вече работят?

- Например системи за управление на градския транспорт, видеонаблюдение, следене на замърсяването на въздуха, билетни системи, системи за управление на светофарите. Добър пример е наскоро обявеният търг за отпадъците в столицата, който включва сметосъбиране, извозване, машинно почистване, снегопочистване. Едно от изискванията е участникът да разполага с платформа, която да следи целия процес - събирането на боклука в контейнерите, извозването, депонирането. Това означава система, която да включва GPS за камионите, датчици в контейнерите, цялостен софтуер с математически инструменти за анализ, който да определи най-подходящия начин за извозване на боклука - колко често да се събират контейнерите, когато са пълни, да прави извънреден курс, да се подава сигнал, ако има пламнали отпадъци, и т.н.

- Какво представлява "Вива дейта хъб"?

- Това е сбор от авангардни решения, позволяващи да се трупа, съхранява и анализира възможно най-голямо количество информация. В днешно време този, който владее повече информацията, ще има по-успешен бизнес. Именно в отговор на нуждата на бизнеса и администрацията се създават тези хъбове - центрове за обработка на данни. Те представляват помещения, в които се разполагат мощни компютри. Има голямо търсене у нас и компанията ни вече има два центъра за съхранение на данни в София. Разполагаме и с резервен хъб за данни в Североизточна България. Той дублира информацията, която е съхранена в първите два центъра. Освен тези големи центрове разполагаме и с още девет зали в наши технологични сгради в по-големите областни центрове, в които може да се помещава такова оборудване за съхранение и обработка на данни. През последната година броят на клиентите ни, ползващи "Вива дейта хъб", се удвои.

- Кои услуги са най-предпочитани от фирмите в България?

- Най-голям дял имат традиционни услугите - пренос на гласови данни и интернет през мобилни и фиксирани мрежи. Фирмите от определени сектори - от туризма например, търсят и телевизионните ни услуги. Новости като облачните услуги бележат двоен ръст. Все повече навлизат и услугите за "интернет на нещата", както и за мониторинг и управление на автопарковете. Предлагаме и множество авангардни решения като сателитен интернет в слабо населени места и планински райони.

- Кога очаквате 5G мрежата да влезе в реална експлоатация?

- Ние сме технологично готови за новата мрежа и правим тестове. Очакването ми е търговското предлагане на услуги чрез 5G както от Виваком, така и от останалите оператори, да бъде факт още следващата година. Все още има някои въпроси, които трябва да бъдат решени от Комисията по регулиране на съобщенията и от МРРБ, свързани с цените за честотен спектър и с издаването на разрешителни за изграждане на базови станции. 

- Как напредва освобождаването на честоти, които все още се държат от военните, за да може да се “излъчва” 5G?

- За разлика от европейските си колеги българските мобилни оператори работят само с 46% от необходимия им спектър. Важни честотни ленти, необходими за осигуряване на покритие и подобряване качеството на услугата, все още са заети за нуждите на сигурността и отбраната. Надяваме се през 2020 г. да започнем тестове съвместно с Министерството на отбраната в честотния диапазон на 800 MHz.

- Как ще коментирате противоречивите данни за опасността на 5G мрежата за хората?

- Хората трябва да се доверяват на експертни мнения и направени проучвания, а не на слухове и на опити за манипулации. Електромагнитните излъчвания на телеком оборудването са нейонизиращи, т.е. не водят до увреждане на клетки в организма. Източник на подобни излъчвания са всички източници на видима за очите светлина, ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, микровълните и всички източници на ниски честоти като радиовълните и обичайните технологии, които използваме у дома. Ще припомня, че за да построим базова станция където и да е, преминаваме през много процедури за разрешително за строеж, както и през проверки след пускане в експлоатация. Те включват и оценки за въздействието върху здравето на хората. Този процес се следи стриктно от държавните органи. Нашият сектор е един от най-регулираните  - и по отношение на икономическите и техническите параметри, и по отношение на въздействието над околната среда и хората. Ще добавя само, че праговете за допустимо електромагнитно излъчване у нас са сред най-строгите в Европа.