Доскоро се смяташе, че един от най-силните съюзници на Русия на Балканите е Гърция. Това обаче рязко се промени, след като Атина постигна съгласие за името на Македония след 27 години напрегнати спорове и взаимни обвинения. По време на тези процеси Москва се въздържаше от резки заявления, но това се промени след постигнатото споразумение между Гърция и Македония, като сега руски представители не престават да говорят за ответни мерки, след като Скопие вече получи официално покана да се присъедини към НАТО, тъй като гръцките власти вече нямат възражение по този въпрос.
В момента
между Русия и Гърция се вихри дипломатическа война
Руското външно министерство привика в началото на август гръцкия посланик в Москва Андреас Фриганас, за да му връчи нота за предприемане на реципрочни мерки в отговор на "неприятелските действия" на Гърция, която през юли изгони двама руски дипломати от Гърция. МВнР не съобщи имената на гръцките дипломати, срещу които ще бъдат предприети ответни мерки. Атина изгони миналия месец двама руски дипломати и забрани на други двама да влязат в страната заради опит да подкупят официални лица и да предизвикат демонстрации срещу споразумението с Македония, което проправя пътя към членство в НАТО на бившата югорепублика. Гръцкото правителство твърди, че четиримата руснаци са се опитали да осуетят споразумението за смяната на името на Македония, като купят съпротивата на гръцки кметове, бизнесмени и влиятелни духовници. „Гърция иска да има добри отношения с всички страни, но няма да приемем поведение, което показва неуважение към гръцките власти и е в разрез с гръцките закони," заяви говорителят на правителството Димитрис Цанакополус. Оттогава отношенията между двете държави са влошени. Руските представители отхвърлиха тези обвинения и възразиха, че гръцкото правителство ги е повдигнало под натиск от съюзниците от пакта. Говорителят на руското МВнР Мария Захарова заяви тогава, че изгонването на руските дипломати няма да се отрази добре на двустранните отношения и ще последват реципрочни действия.
Гръцкото външно министерство пък привика руския посланик Андрей Маслов, за да му връчи протест срещу решението да бъдат изгонени двама гръцки дипломати, съобщи в."Катимерини". Според вестника дипломатически източници в Атина са определили реакцията като "асиметрична" и са отбелязали, че решението на Гърция е било в отговор на "своеволни" действия на руските представители. В. "Прото тема" пък разкрива имената на двамата дипломати, които трябва да бъдат отзовани - търговския представител в Русия Адамандиос Каритианос и дипломатическия служител Андреас Такис. Освен това Гърция няма да може да изпрати в Москва Йоргос Сакелари, ръководител на политическия отдел на гръцкото външно министерство.
Руският президент Владимир Путин като цяло изобщо не беше доволен от договорката за смяната на името на Македония. Открай време Русия си съперничи с Европейския съюз за контрола над Балканите. След постигнатото през юни споразумение Гърция вече няма да блокира присъединяването на Македония към ЕС и НАТО. Така Македония, подобно на Румъния и България, окончателно ще се обвърже със Запада. Лоша новина за руския президент. Но за какво са им притрябвали на Путин и Европа слаборазвитите балкански държави? Балканският полуостров свързва Западна Европа с Азия и затова е един от най-важните търговски маршрути. След като Китай се сдоби с най-голямото гръцко пристанище Пирея,
големите икономически сили впериха поглед в региона
„Новият път на коприната ще се простира от Китай до пpиcтaнищeтo в Πиpeя, а от там ще продължи през Балканите към страните от Централна Европа. Това придава особено значение на Гърция в региона", обяснява журналистът Ефтимис Ангелудис, цитиран от "Дойче веле".
Открай време гръцкият премиер Алексис Ципрас се старае да поддържа добри отношения със северните си съседи. Но интересът на Атина към Балканите датира отпреди неговото идване на власт. „Гърция изигра основна роля за присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г.. Това, че Атина успя да превърне Скопие в свой партньор, е огромен напредък за региона“, смята Ангелудис. Според него сближаването на двете държави е „знак на надежда“. Но Западна Европа пренебрегва стратегическото значение на Гърция. На Запад гледат на държавата като на данъчен измамник и черна овца и не осъзнават каква важна роля би могла да изиграе тя в подобряването на отношенията с Турция.
Именно от примера с Анкара става ясно, че Европа не може просто да се надява на съюзници. Трябват и усилия. Дълго време турската държава искаше да бъде приятел на Брюксел, но от там я размотаваха. Категоричната победа на Реджеп Ердоган на изборите през юни и затоплянето на отношенията с Русия са свидетелство за провала на ЕС. Брюксел не успя веднъж завинаги да привлече Турция на своя страна. Дали Европа се е поучила от тази грешка, ще стане ясно в процеса на сближаване със Западните Балкани. „Европа не бива да пропилява шанса си“, предупреждава Ангелудис. „Говорим за привличането на един изключително важен за световната търговия регион. Казано другояче, ЕС трябва да отвори врати за страните от Западните Балкани“, доплъва той. Като придърпа към себе си Македония,
Европа отбеляза голяма победа в борбата за влияние
с Русия. Но и за този успех Брюксел трябва отчасти да благодари на Атина.
По традиция Гърция вижда в Русия свой духовен съмишленик. Но експертът по балканските въпроси към гръцкия в. „Катимерини“ Ставрос Цимас е на мнение, че православната традиция слабо обединява двете държави. „Сред религиозните общности е разпространен митът, че велика Русия идва на помощ на вярващите гърци винаги, когато те имат нужда от това", разказва Цимас. Но подкрепа от руска страна никога не е имало, смята той. Това се видяло и наскоро. „Когато Алексис Ципрас отиде в Москва да моли за финансова помощ, Путин го отпрати към Брюксел. Въпреки това в Гърция продължават да гледат на Русия положително. Последните социологически проучвания показват, че гърците имат изключително високо мнение за Владимир Путин. И точно това е изненадващо според експерта по балканските въпроси Ставрос Цимас. „Сънародниците ми явно не знаят нищо за Русия – нито за икономиката, нито за потъпкването на човешките права“, казва той. Журналистът Ефтимис Ангелудис е на същото мнение. Според него гърците гледат на Русия като на месия – имидж, подхранван най-вече от абсурдните приказки на православната църква. Ангелудис разказа, че през последните години конспиративните теории ставали все по-популярни в Гърция. „Теории, които ги има открай време, намериха публика по време на финансовата криза, когато гръцкият народ се чувстваше безпомощен и отчужден от Европа", обяснява той. Догодина гърците ще гласуват за нов парламент. След края на изборите ще стане ясно дали стратегията на Ципрас и ЕС е била убедителна, или Москва ще спечели поредния рунд в това противопоставяне.
