В края на юли температурите в Германия достигнаха 38 градуса заради горещата вълна "Ула", като местните синоптици заявиха, че "пощадени" от големите горещини ще са само районите близо до Северно море, където температурите ще останат около 29 градуса. В редица други области бяха достигнати рекордно високи температури от 40 градуса.
Германия не е единствената европейска страна, която се готви за тежки жеги. В някои части на Франция живакът също мина 40 градуса. В Париж градските власти разполагат допълнителни чешми и устройства за пръскане с фини капки. Следобедите ще работят специални зони с климатици за уязвимите в горещините хора. Във Франция
вече се стигна и до първи смъртни случаи,
най-вече на възрастни хора, заради горещините. В Италия синоптиците предупредиха, че това може да се окаже най-горещият юли за някои части на страната. В Милано, Болоня и на остров Сардиния температурите достигнаха 40 и повече градуса. В Испания метеорологичната служба също обяви тревога заради горещините и прогнози до 42 градуса в северноизточната долина на река Ебро.
Не това обаче е основният проблем за тези страни, а тенденцията за намаляване на достъпа до питейна вода. "Ако температурата надвиши границите, определени от Парижкото споразумение, съществува неоспорим риск Испания да се превърне в пустиня", заяви наскоро британският икономист Никълъс Стърн на конференция по този повод в Сан Себастиан. Докато шведската активистка Грета Тунберг намира все повече последователи сред младежите в Испания, мнозина се чудят дали испанските политици разбират огромното значение на възобновяемите енергийни източници и опазването на околната среда за бъдещето на страната.
Всяка година хиляди мигранти рискуват живота си в опит да прекосят Гибралтарския проток, бягайки от Западна Сахара заради жегите и безводието, които унищожават бъдещето им.
Това скоро може да се случи и с Андалусия,
където пристигат повечето бежанци след опасното пътуване през морето. Очакванията на Световната банка предвиждат около 80 милиона африканци да емигрират в Европа през следващите години заради климатичните промени. А Испания със своето местоположение и история се превръща в изходна точка за мнозина от тях. На срещата между лидерите на държавите от Средиземноморския регион в Малта испанският министър-председател Педро Санчес се застъпи за прилагането на инвестиционен план за Африка и отделна инвестиционна рамка за Мароко. Той заяви също, че Испания трябва да се превърне в европейски лидер в борбата с измененията на климата, защото промяната в температурите, ветровете и сезоните вече оказва влияние върху най-стабилния източник на доходи в страната - туризма.
Туристическият сектор все още осигурява по-голямата част от работните места в Испания, която традиционно страда от висока структурна безработица. Именно затова браншът трябва да се съхрани. Санчес присъства на конгреса в Сан Себастиан през март, когато Стърн призова за по-голяма експедитивност и сериозност в изпълнението на климатичните цели. "Това трябва да бъде централният стълб в стратегията на ЕС", заяви испанският министър-председател, който се превърна в говорител на Южна Европа по тази тема. Той се надява, че при разпределението на постовете в Брюксел Тереза Рибера, която е министър околната среда и енергетиката от сегашното правителство, ще оглави някой от ресорите. "Тя зададе нов курс в енергийната политика в Испания с отмяната на данъка върху соларните инсталации за лично ползване", обясни пред "Дойче веле" Луис Мерено, издател на списание Energías Renovables. Още преди 10 години, докато е държавен секретар в кабинета на Хосе Луис Сапатеро, Рибера разбира, че
естественият път на развитие е овладяването на слънчевата енергия
Тогава обаче панелите все още са твърде скъпи. В момента Испания внася годишно газ и петрол за 40 милиарда евро, главно от Алжир и Саудитска Арабия. Според икономиста Хосе Карлос Диез от университета "Алкала" страната би могла да спести голяма част от тези пари, ако инвестира в слънчева енергия. Испания разполага с многобройни неизползвани площи и 3000 часа слънце годишно. "Ние произвеждаме един мегават слънчева енергия за 30 евро, в Германия и Франция той струва 40 евро, а в Обединеното кралство - 60", обяснява Диез.
Енергийните разходи са важни и за туристическата индустрия, която е сред най-големите потребители на енергия в страната и съставлява 15% от брутния вътрешен продукт (БВП). Поради тази причина браншът все повече бива критикуван от защитниците на климата, които нападат най-вече авиационната и круизната индустрия.
Хотелите и голф игрищата също от години търпят критики
заради високото потребление на водни ресурси. Освен това съществува и проблем с ефективното пречистване на водата. В любимите на туристите дестинации като Майорка или Канарските острови чешмяната вода трябва допълнително да бъде филтрирана. Проблемът на около 750-те инсталации, които обезсоляват водата, е, че те използват много енергия и обикновено изпомпват солта обратно в морето, като по този начин променят и подводния живот край бреговете. Тази техника, която се използва в Испания от 1964 г., е важна предпоставка за развитието на масовия туризъм. Според индустриалната асоциация AEDyR днес Испания е страната, която обезсолява най-много вода след Саудитска Арабия, САЩ и ОАЕ. Пречистената вода се използва за земеделие, както и за напояване на многото голф игрища и зелени площи, които съществуват включително и на юг, където климатът е по-сух.
Освен сред лидерите в туристическия бранш Испания е и един от най-големите износители на селскостопански продукти в световен мащаб. В същото време много земеделци биват критикувани от природозащитниците заради някои вредни практики. "Те разхищават вода, използват много пестициди и увреждат почвата чрез неправилно отглеждане на култури", твърди Рафаел Алварес, консултант по земеделие и технологичен предприемач, живеещ в Мадрид. Според него най-големият проблем за Испания е повишаването на морското равнище. Алварес е убеден, че много плажове и полета ще бъдат наводнени през следващите години. Ерозията вече е обхванала северната част на страната и се е превърнала в проблем. Дългата 5978 км брегова ивица, където почиват около 90% от туристите, се стеснява.
Директорът на Института по екологична хидравлика в Кантабрия Иниго Лосада смята, че с изчезването на кораловите рифове крайбрежните региони ще стават все по-малко привлекателни за туристите, които обичат гмуркането. “Не знам дали можем да спрем това развитие”, казва Лосада. Според него още сега трябва да започне изселването на някои райони в Испания. Но никой не иска да говори за това, защото ще породи масова паника, казва адвокатът по недвижими имоти Тим Вирт от Майорка.
