Полша избра промяната. Избирателната активност на парламентарните избори, проведени на 15 октомври, беше огромна. Най-вероятно управляващите консерватори от "Право и справедливост" (ПиС) ще трябва да отстъпят, а новото правителство ще бъде съставено от коалиция от три проевропейски партии.
За това, че се случва нещо необикновено, можеше да се съди по дългите, виещи се опашки пред избирателните секции. Обвити в топли дрехи, гражданите чакаха търпеливо, някои дори до три часа сутринта (!), за да гласуват. Теоретично избирателните секции затварят в 21:00 ч., но ако някой дойде твърде късно, все още може да участва в изборите.
Управляващата партия явно не е очаквала такава огромна, безпрецедентна избирателна активност. 73% от имащите право на глас се явиха да гласуват. Повече, отколкото през 1989 г., когато Полша се сбогува с комунизма с преломно гласуване.
Според резултатите от втория тур управляващата партия "Право и справедливост" е на първо място с 36,6% (и 198 места в Сейма). След нея се нареждат "демократите" - три съюзнически формации: “Гражданска коалиция” - 31% (161 места), “Трети път” - 13,5% (57 места), “Нова левица” - 8,6% (30 места). Ултраконсервативната "Конфедерация" затваря списъка с 6,4% (14 места).
ПиС не се притесняваше от от използването на всякакви средства, за да спечели. Едно от тях беше организирането на референдум едновременно с изборите. Гласоподавателите трябваше да отговорят на четири въпроса, свързани с продажбата на държавни активи на чуждестранни юридически лица, повишаването на пенсионната възраст, изграждането на стена по границата между Полша и Беларус и приемането на имигранти от Близкия изток и Африка. Формулировката на въпросите за референдума плашеше с "разпродажба на национални активи" и орди от "мигранти". Но народът, призован от опозицията към бойкот, масово отказа да гласува на референдума (избирателната активност беше 40% и референдумът беше признат за неуспешен).
Купени от властта избори
Държавните медии предоставиха платформа за кампанията на ПиС - новинарските предавания служеха като реклама на управляващата партия. Стигна се дотам, че на предизборните митинги се използваше военно оборудване и войници в униформи. Предизборни клипове бяха заснети с парите на министерствата. В кампанията участваха и държавни компании.
Петролният концерн "Орлен" надмина всички. Той изкуствено понижи цената на горивата и в резултат на това не можа да ги достави навреме. Беше невъзможно да се зареди гориво на бензиностанциите, но можеше да се прочете призивът за участие в референдума.
Може да се констатира, че в политическо отношение Полша е разделена, но това не е нещо ново. Обикновено разделението бе маркирано от линията Висла. Това, което се намира на запад от нея, се смяташе за прогресивно и либерално. Това на изток беше консервативно, свързано с идеята за силна, социална държава.
На тези избори селото гласува с почти 50 % за ПиС. Управляващата партия спечели и в градовете с население под 50 000 души. В по-големите населени места хората бяха най-склонни да гласуват за Гражданската коалиция. В мегаполисите опозицията победи властта с огромна разлика.
В цифрово изражение за партията "Право и справедливост" са гласували около 8 милиона души. За "Демократите" - около 11 милиона.
Бъдеща коалиция
За да се създаде правителство на мнозинството, са необходими 231 депутати. "Демократите" разполагат с 248, така че именно те трябва да го сформират. Такъв съюз, целящ да отстрани "Право и справедливост" от властта, беше отправната точка на предизборната им кампания.
Логиката подсказва, че кабинетът ще бъде оглавен от лидера на Гражданската коалиция Доналд Туск, 66-годишен ветеран на полската политика, Туск вече е бил начело на две правителства. Той е бил също така председател на Европейския съвет и председател на Европейската народна партия. И - трябва да му се признае - през последните месеци той свърши чудесна работа. Именно той се превърна в двигателя на кампанията, в главния автор на успеха.
"Ние го направихме. Полша спечели. Черната серия приключи", заяви Туск след първите резултати от социологическите проучвания.
Но и управляващата партия също демонстрира оптимизъм, макар и доста по-сдържан и официален.
"Социологическите проучвания показват четвъртата победа в историята на нашата партия", заяви председателят на партия "Право и справедливост" Ярослав Качински. "Ние победихме", повтори залата, изпълнена с министри и напрегнати усмивки. За всички беше ясно: тази победа е пирова победа, която няма да овласти никого.
Премиерът Матеуш Моравецки, застанал рамо до рамо с Качински, увери, че е готов да разговаря с всеки за съставяне на правителство, но коалиционният потенциал на "Право и справедливост" клони към нула. Партията очакваше да може да управлява страната сама. Единственият сравнително жизнеспособен съюзник може да бъде Конфедерацията, но тя се представи слабо и не оправда очакванията (въпреки че социологическите проучвания ѝ обещаваха повече от 10 процента).
Някои надежди на "Право и справедливост" бяха свързани с евентуално разцепление на демократите и създаване на съвместно правителство с част от "Третия път". Изглежда обаче, че и тук тя е направила грешни изчисления. "Ние ще ви държим отговорни за всички ваши лъжи, омраза, обиди, кражби и всички ваши машинации", бе отговорът на един от политиците от "Третия път" на предложението за сътрудничество.
Уплашени и уморени
А какво се случи в обществото? Пред избирателните урни “уплашените" се сблъскаха с "уморените".
Уплашените бяха гласоподавателите на "Право и справедливост". Някои привърженици на управляващата партия (бедният или циничен електорат) се страхуваха, че новото, либерално правителство ще им отнеме помощите. Ще изчезне програмата "500+" - надбавка от 500 злоти (около 110 евро), изплащана за всяко дете до 18-годишна възраст, независимо от доходите на семейството, допълнителните (13 и 14) пенсии. Възможно е възрастта за пенсиониране да се увеличи.
Друга част от привържениците на "Право и справедливост" (идеологическият електорат) живееше в страх, че победата на прогресивните партии ще доведе до революция в морала, ще подкопае "традиционните семейни ценности" и ще отвори пътя на "ЛГБТ идеологията". Те се плашеха и от перспективата за пълно подчинение на Брюксел (и Берлин), което ще принуди поляците да приемат стотици хиляди бежанци от Африка и Близкия изток. По време на предизборната кампания ПиС умишлено подхранваше тези страхове.
"Уморени" са избирателите на Демократическата партия. Уморени от осемгодишното управление на ПиС. Тези, които смятат, че управляващата партия ограничава демокрацията и че постоянният спор на Варшава с Брюксел е пряк път към излизането на Полша от ЕС. Те обвиняват управляващата партия, че посяга на независимостта на съдилищата, политизира прокуратурата, превръща държавните медии в проправителствени, проявява непотизъм, назначава "свои хора" в държавните компании и прехвърля бюджетни пари към лоялни фондации и неправителствени организации.
Опозицията беше окуражена от две мащабни демонстрации, когато много хора излязоха на улицата, за да защитят своите принципи. Първата от тях (4 юни) съвпадна с годишнината от изборите през 1989 г., които отстраниха комунистите от власт, и се проведе под лозунга "Гордеем се с демокрацията". Неколкостотин хиляди души преминаха по улиците на Варшава. Причината за това беше не само "гордостта от демокрацията", но и плановете на властите да създадат комисии, които да "разследват руското влияние в Полша". Имаше подозрения, че ПиС иска да изправи Туск пред такава комисия, да го "осъди" и да му попречи да участва в изборите. Това предизвика голямо обществено недоволство. Дори тези, които не харесваха Туск, осъдиха опитите за преследването му."
Второто шествие "Милион сърца" (с приблизително един милион участници!) се проведе на 1 октомври. Поводът за свикването му беше, наред с други неща, правото на жените на законен аборт. Много болници в Полша отказват да извършват аборти дори в животозастрашаващи случаи. В резултат на това се случиха няколко трагедии с фатален край. Между другото, именно планът за по-нататъшно затягане на закона срещу абортите преди три години провокира огромния "черен марш". И това беше единственият успешен граждански протест за осемте години управление на ПиС.
Борба за избиратели
По време на кампанията демократите откриха, че има значителна група мълчаливи гласоподаватели. Това са жени на около четиридесет години, които са предимно прогресивни. Те подкрепят либерализирането на закона за абортите, но рядко гласуват. През последните седмици на кампанията опозицията положи всички усилия да спечели тези гласове, като предложи да защити техните права. Управляващата партия, напротив, ги съблазняваше с повсеместна стабилност и сигурност.
Но ключът към победата изглежда се криеше другаде. Проучванията на общественото мнение показаха, че хората са най-загрижени за състоянието на икономиката. Опозицията усети възможността да отнеме от ПиС част от "бедния" или "циничен" електорат.
Ето защо един от основните постулати на предизборната кампания беше борбата с необузданата инфлация (до 20%) и повишаването на цените. Появи се удачният лозунг "Право и справедливост = високи цени". Той беше допълнен от настойчивите уверения на демократите: "Ние няма да ви отнемем нищо, а дори ще ви добавим".
Друг елемент, който предизвика голямо вълнение, беше притокът на мигранти, размахван като плашило от "Право и справедливост". Опозицията обаче умело контраатакува, като припомни, че при правителството на Матеуш Моравецки в Полша са влезли десетки хиляди икономически мигранти от Азия и Африка. А системата за издаване на визи за тях от полските консулски служби беше пропусклива и затънала в корупция.
Политиците отдавна са разбрали, че избирателите се влияят много повече от емоциите, отколкото от програмите. Ето защо всяка следваща кампания в Полша се смята за "най-тежката" в историята. Тази не прави изключение. Тя се отличаваше от предишните по вулгарността на езика си - например популярен лозунг на опозицията беше "Jebać PiS", графично изобразен като осем звезди:***** *** - както и по броя на отровните лични нападки и обвинения в предателство.
Ярослав Качински обича да казва, че Доналд Туск е прогермански политик, работещ Für Deutschland, и по време на неговото управление са взети решения “предателски, срамни и престъпни". На митингите на "Право и справедливост" съперниците викаха: "В Берлин, в Берлин".
Кинорежисьорката Агнешка Холанд бе нападната по време на кампанията. Тя е автор на филма "Зелена граница", който разказва за изгонването на нелегални мигранти от полска територия и за бруталността на граничарите. Дори президентът на Полша Анджей Дуда се включи в кампанията срещу нея, като цитира лозунг от Втората световна война срещу колаборационистите: "Тези филми са само за свине".
"Сложете край на полско-полската война"
Опозицията е изправена пред труден момент. На първо място, тя трябва да сформира коалиционно правителство. Тоест да намери начин да обедини в една фракция либералите от Гражданската коалиция, левите и умерените консерватори от “Третия път”. След като правителството бъде сформирано, то ще трябва да реши как да се разбира с президента, привърженик на ПиС с право на вето (което "демократите" не могат да нарушат). ПиС ще премине в дълбока, враждебна опозиция, което няма да улесни управлението на страната.
Най-важната задача обаче е да се обедини Полша след трудната кампания. Да се убедят "уморените" и "уплашените", че между тях има повече допирни точки, отколкото разногласия.
Туск изглежда осъзнава това. В края на "марша на един милион" той каза: "Днес искам тържествено да се закълна не само, че ще спечелим, ще потърсим сметка, ще поправим грешките и ще се помирим, но и че в деня след изборите ще ви се закълна да сложим край на полско-полската война. Като прогоним агресора, ще премахнем самата причина за войната.”
*Авторът е журналист от полското издание “Политика”
