Движение наобратно, 7 часа закъснение на експрес (!?), неработещи климатици на току-що купени втора ръка вагони, празнувани от властта като нови ... Всичко това насред постоянни произшествия, мисълта за които избягваш единствено в покъртителната вагонна тоалетна, или зачитайки се в билетите, цяла книжнина (отделни талони за влак, място, добавка, намаление...)
Кой предлага подобни екстри на клиентите си? БДЖ, разбира се.
Гореспоменати станаха част от медийния поток през последните седмици или са добре известни. Но има и други. Много. Поради уникалния им характер и несекващото случване в железопътното време-пространство изброяваме някои - без илюзии, че милата родна, но и обична картинка може да бъде пълно обрисувана:
Билет магия
Купувам двупосочен хартиен билет Варна - Плевен (първите три истории са личен опит). Слагам го в най-нормален джоб на раница, нея - горе на рафта за багажи в купето. Жега. Два пъти при минаването на кондуктора го вадя и забелязвам, че почва да изтънява, гние, буквите по него изчезват - все едно е залят. Проверявам има ли течност в раницата - няма. На финала в Плевен материята съществува полу.
На другия ден пътувам обратно, билетът следва да се завери на гарата. Служителката обаче отказва - точно буквите и цифрите на уникалния номер (да ви "пиуууу" уникалностите!... ) били изтрити - не можела да го въведе в системата. Аз не знам какво да правя, тя не знае - скандал. "Трябваше да пазите билета, не да го заливате!", вика. Аз търся юридическо или житейско доказателство за незаливане - честно казано, не намирам. Купувам втори билет. Слагам по същия начин в същата раница - да видя ще се случи ли магията пак. Да, на слизане, и този билет е полуизгнил, полуизтрит. "Добре де, как се получава?", питам кондуктора. "Бе не знам, ама съм виждал и преди. От топлото явно е", отговаря.
Важен съвет. При пътуване през лятото с БДЖ носете хладилна чанта за целите на билета! Или поне го снимайте с уникалния номер на фейсбук стената си като всеобщо доказателство!
Дървеници ли?
Спален вагон, семейството в него. Вървят слухове за дървеници в купетата. Още и въшки. Не сме ги срещали досега, ама се притесняваме. Тръгва влакът, минава шафнерът. Казва: "Заключвайте се! Иначе минава оня с една димка и хвърля - обира ви". Мигам: "Кой оня?" - "Абе имаме такива случаи. Хвърлят димки в купетата, хората спят, упойват ги, обират багажа". Аз все така мигам: Бе не е пиян шафнерът, ама върти някак очите, по-невнятен дори от мен изглежда.
Не знам истина ли бе, че някой хвърля упойващи димки из спалните купета на българските държавни железници. Или просто след слизането шафнерът е поел към специализирана здравна институция, за да разказва такива истории. Ама след тая за никакви дървеници не се притеснявахме! Но, оказа се, преживяване са имали и хората от съседния спален вагон. Бе ранна пролет. Времето, особено нощем, студеничко. И климатикът цяла нощ е бил включен на охлаждане без възможност за спиране! На слизане пътниците подсмърчаха, кашляха.... Българин се втурна да увещава семейство чужденци с бебе да си искат парите обратно. Бебе насред неспиращ студен климатик! - всеки родител в такъв момент би извършил престъпление! Чужденците бяха възпитани, а ако не бяха, целият влак щеше да ги подкрепи в престъплението!
"Ами, разберете се там!"
Дублирането на билети за запазени места е всеизвестен проблем. Неизвестно е как точно се получава то, след като продажбата е чрез обща електронна система. Обаче са налични несгоди и от друг характер. Троян, гише, опашка. Пред мен майка с дете иска да запази две места. Има ли свободни, интересува се - има, гласи отговорът. Почва процедурата, но... следва да пътуват в различни купета. Проблемът не е, че служителката на гишето прави глупости. Тя иска да продаде билетите нормално - майка до дете. Но въпросната електронна система е така направена, че след всяко продадено място следва да се излезе от нея, и да се влезе за следващото - няма как едновременно. Съществува теоретична възможност в мига между влизането и излизането конкретното място да бъде продадено на друг. Ей този карък бе сполетял жената.
"Ами ще се разберете с хората във влака", успокоява я служителката. Тъй де - хора сме.
Запазено място? Да, дори и такова:
Темата със "запазените места" не може да отмине горепосочения случай. Точно такива седалки се продават понякога. Причината: вагоните по вид са различни, но пък митичната система за продажба на билети - унифицирана. Тя не прави разлика между седалките. Тоест служителката не гишето не знае, че ви продава точно това място, при нея излиза само номер. Не ви остава нищо друго, освен отново "да се разберете с хората".
Сред неизброимите изтезания със запазените места са и случаи, в които във вагони с купета по 6 места се продават 8. Това става, когато вагонът от втора класа (8 седалки) е бил преправен на първа (6), но междувременно системата за продажби не е била синхронизирана. Или просто към нея е подаден грешен вагон.
Ако се отваряш - пред теб са блеснали житата!
С велосипед във влака? Нещата са като в писан закон - никой не може да ти откаже, само 3 лв. е таксата (за всички влакове); практическата реализация обаче е като в неписан.
При липса на пътници няма проблем. Все някак настаняваш колелото. При много обаче си е премеждие, защото вагоните не са пригодени. Приятел с велосипед скоро бил вкаран във вагон за хора с увреждания - новозакупените немски композиции. След шока установил, че имало залепени стикери за велосипеди на вратите, тоест резонно бил настанен там. Но тъй като редовно пътува с колело, разказа и друга история - подпийнал кондуктор казал да го "паркира" в тоалетната; заспал (кондукторът, не вепосипедистът); появил се друг кондуктор, крещял - че пътниците са възпрепятствани да вършат присъщите си нужди - и ако колоездачът се отваря много-много, ще го възнагради със свободата да кара през житата.
Всички сме пътници!
Вратите във вагоните понякога работят така :
А ако не сте виждали потънали в прах седалки, пътник с вентилатор между краката, или просто узрели домати сред релсите - може да натиснете съответните линкове. Лафовете, родени от фолклора като обобщение на тематиката, звучат така: "От всички оператори БДЖ добавя най-много минути!"; "БДЖ: Който бърза, никъде не стига!": "БДЖ: Всичките ни клиенти са пътници".
Остана и...
Наскоро депутати попитаха при парламентарния контрол ресорния министър Георги Гвоздейков изрядни ли са локомотивите, дето се движат - понеже постоянно се повреждат. Гвоздейков отговори, че са изрядни. Това бе фундаментален въпрос-отговор. Остана и да каже, че локомотивите, дето се движат, не са изрядни...
И всичко това при излети милиони в БДЖ и НКЖИ. С което работата престава да е смешна...
