Истината е, че Нидерландия е в изолация в Европейския съюз, не ние - разкри пред БНР правосъдният министър Крум Зарков след разочароващия Съвет на ЕС, който остави България извън Шенгенската зона. Но истината е понятие от философията, която ни учи, че е относителна. Затова въпреки авторитета на служебния министър не е обидно да се подложи на проверка неговото твърдение, което се споделя и от други членове на правителството.
България била толкова подготвена за зоната без вътрешни граници, че само две държави още не са го разбрали - Нидерландия и Австрия. От което би следвало, че те се излагат - не ние. Натикани са в европейския ъгъл и всички останали ги сочат с пръст. Опират се на една формалност - правото на вето, което пречи да преодолеем тяхната съпротива.
Министърът забравя нещо много важно
Европейският съюз е създаден и продължава да функционира не като федерация или конфедерация (въпреки някои наченки), а е междуправителствена организация. Европейският парламент не може сам да издава закони (директиви и регламенти), нито Европейската комисия е правителство на ЕС. Двете институции имат законотворческа и разпоредителска роля само в съгласие с Европейския съвет, т.е. с правителствата на страните членки. Консенсусът е гаранция, че не се пренебрегват интересите на нито една държава. При несъгласие с останалите всяка би могла да упражни правото си на вето и да блокира общи решения, които могат да й навредят.
Това прави системата за вземане на решения доста тромава, а продължаващите преговори за разширяване на ЕС периодично повдигат въпроса да се премине към системата на квалифицираното мнозинство, за да не могат една-две държави да пречат на другите. В такива случаи се казва "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне". С ропота си срещу правото на вето, от което за нейна сметка се възползват други държави, България подкопава основите на собствената си стабилност в ЕС. Тя не е нито от големите, нито от влиятелните сили в съюза. Правото на вето я изравнява с всички останали - големи и малки. Тя усети силата му, когато за първи път прибягна до него по отношение на присъединителните преговори с РС Македония.
Служебното правителство се амбицира да се окичи с лаврите, че е отворило шенгенските двери за българските граждани, но използва същия речник, с който половин година по-рано си служеха управляващите в Скопие. Те роптаеха, че само една държава им слага бариера, и се утешаваха, че тя е в европейска изолация. Ако България нямаше право на вето, нейното мнение щеше да служи само за сведение, а скопските пропагандисти щяха да й се присмиват.
Вместо да се самоласкае колко е изрядна и да търси вина у другите, държавата трябва да вникне какво искат от нея Австрия и Нидерландия. За Австрия е ясно, че нелегалната миграция й създава проблеми. Затова тя слага в един кюп България и Румъния, през чиито територии минават някои от нелегалните канали. Ако Сърбия беше в ЕС, щеше да е в същата група. Претенциите на Виена към София и Букурещ за затягане на контрола са лесно изпълними от... Анкара, както се видя при посещението на президента Румен Радев в Истанбул. Достатъчно е Турция да погне по-строго трафикантите от своята страна на границата и главоболията ни с Австрия ще намалеят.
По-сложно е положението с Нидерландия
Първо, трябва да си дадем сметка защо тя има претенции към България, но не и към Румъния. Нейното искане е да види върховенство на закона чрез борба с корупцията по високите етажи на властта. Хага съзнава, че дребната корупция (например каналджийската) процъфтява, защото отгоре някой я закриля. А едрата корупция се храни от по-дребната, защото министрите сами не събират подкупи - някой трябва да им ги носи, както разкри в откровенията си от Дубай специалистът Васил Божков.
Нидерландия прави разлика между двете държави, защото Румъния положи много усилия да очисти образа си на развъдник на корупция, а България симулираше, че прави нещо. Когато една държава е вкарала в затвора бивш премиер и министри колкото за едно правителство и ги е обкръжила зад решетките със свита от стотици други големци, няма как да не направи впечатление на фона на друга държава, която се е прочула в ЕС със своята корупция, но не е успяла да вкара в затвора нито един корумпиран от високите етажи на властта. Поне един бивш премиер и негов министър да бе арестувала истински, а не бутафорно, щеше да има с какво да опонира на възраженията на Нидерландия. Напъните да извади на показ в ЕС нидерландски кирливи ризи или призивите за бойкот на всичко нидерландско не й помагат, защото потвърждават, че бяга от решаването на проблема.
Моментът е крайно неподходящ
за омаловажаване на корупцията. Първо, Европейската комисия се осмели да пусне в действие новия механизъм за отпускане на еврофондове в зависимост от върховенството на закона в страните членки. Брюкселският валяк мина най-напред през Унгария, която се перчеше с правото си на вето и смяташе, че може да изнудва всички по всякакви въпроси, за да получи своето. Заради унгарския премиер Виктор Орбан се появи нов термин - "ветокрация", който означава клептокрация, въоръжена с право на вето. Достатъчно е Брюксел да отклони погледа си малко встрани, за да види, че той пасва чудесно и на България.
Второ, скандалът "Катаргейт" за корупцията по върховете на Европарламента отприщи мощно възмущение и желание да се подложат на преглед под лупа всички европейски институции, включително и Еврокомисията. Той може да реактивира Механизма за сътрудничество и проверка, който ЕК препоръча през 2019 г. да бъде спрян, защото според последните му доклади България вече отговаряла на стандартите на правовата държава за борба с корупцията и организираната престъпност. Формално той обаче продължава да съществува, защото поне една държава в Съвета на ЕС (Нидерландия) не споделя това мнение.
Засилващата се нетърпимост към корупцията означава, че България ще започне да получава нови неудобни въпроси. Щом в жилището на една заместник-председателка на Европарламента бяха намерени куфари с пари, повече от логично е да бъде запитано къде са отишли чувалите с пари, дадени уж за строителство на магистрала "Хемус", какво става с разследването за парите от онова чекмедже на бившия премиер и докога лица със съмнителна репутация ще бъдат допускани да разпределят порциите в държавата. Същите порции, които включват и значителен дял от европейските фондове. Шенген ли? Няма да е скоро.
