Лято е, вали, темата с градските наводнения измести проблемите с язовирите. Няма бедствия, политици не спасяват хора под язовирните чаши. Това обаче е по-скоро късмет. За двадесетина дни от началото на юни се случиха произшествия с три водоема (пукнати или подкопани стени на съоръжения в Провадия и Стражица) и това са само случаите, които достигнаха до медиите. Практически няма малък язовир, който да не е рисков, хората край тях треперят при всеки проливен дъжд. Любопитно е в тази обстановка какви превантивни мерки се предприемат, и то в последната година. Защо през нея ли? Ами защото последните големи наводнения се случиха през пролетта и лятото на 2018 г., а след или успоредно с  тях

правителството гарантира “решителни мерки”

“Най-после!… Не може повече така!...”, звучаха заклинанията. Тоест, 27 години безвластие, на 28-ата нещата се подреждат.

Това, което бе решено да се направи, бе създаването на голямо държавно предприятие, което да управлява язовирите. Не всички от тях, но повечето трябваше да минат под шапката на новата структура, която пък щеше да е към Министерството на икономиката. Заявката за създаването на предприятието бе дадена през март 2018 г. Кои точно язовири ще управлява то, следваше да решат общините. Даден им бе срок до октомври, в който да посочат с кои водоеми се разделят. И те го направиха - общинските съвети гласуваха да се прехвърли безвъзмездно на държавата собствеността на около 2000 обекта. Това бяха предимно занемарени малки съоръжения, ремонтът на които коства много пари,

непосилни за местните бюджети

И съответно представляват най-голям риск. След промени в закона за водите през 2016 г. кметовете са заплашени от големи санкции, ако не поддържат язовирите - затова те с охота ги предоставиха на държавата. Отделно от това приходите от отдадените на концесия съоръжения са малки, тоест те нямат никакъв интерес да ги държат при тях. В крайна сметка внушителна бройка язовири дружно потърсиха държавната закрила. Идеята на начинанието на теория бе ясна - един орган да се разпорежда, централно да се планира, да се ликвидира най-после проблемът с многото собственици (община например притежава язовира, но земята под стената е реституирана) и т.н. С една дума - да се окрупнят нещата

като при доброто старо “едно време”

“Едното време” донякъде е мит, тъй като и през социализма язовирите не се управляваха централно - хиляди бяха на разпореждане на ТКЗС-та, други на “Напоителни системи” и т.н. Но е факт, че произшествия тогава ставаха много по-малко.

Теорията обаче е едно, практиката - друго. До ден-днешен, почти година и половина след старта на залисията, язовирите са си общински. Нито един не е станал държавен, кметовете отговарят за тях - все така неразполагащи с пари за ремонти. Оказа се, че прочутото предприятие се структурира бавно. Едва преди месец му бе гласуван устройственият правилник. Но по-голямата беда се оказа фактът, че местните власти не могат току-тъй да предоставят безвъзмездно язовири. Законите не им позволяват, трябва да се променят. И още сума ти “подробности” нормативно подлежат на изпипване. Каруцата ли бе сложена пред коня,

конят ли се оказа недъгав

трета ли е причината… - не се знае точно. Но времето от март 2018 г. досега бе пропиляно. В резултат същите тези рискови язовири, за които се вдигна олелия, че подлежат на “незабавни действия”, са си все така рискови. 

Но и това не е всичко. Бъдещето, както винаги, е много по-интересно от настоящето. Официално никой не съобщава (просто темата е покрита), но във водния сектор се говори нещо много любопитно - че държавата няма да прибере всички дадени й от общините язовири. Тя ще си вземе само ония, за които ремонтът и експлоатацията (концесии) ще й излязат на сметка и са с изрядни документи и статут. Тоест

тя ще вземе само най-атрактивните язовири

а малките, занемарените, които и сега са безстопанствени и опасни, ще ги остави на местните власти да се оправят. Всичко сочи, че ще се случи точно това. Съответно цялата тази суматоха, която започна през март 2018 г., ще се затвори в безсмислен кръг. Но местните избори трябва да отминат, защото в хаоса страдат и кметовете на ГЕРБ - правителството гледа да не ги дразни, поне докато е възможно.

Всичко, което и без това е широкоизвестно, продължава да е факт за язовирите -

един получава концесия, втори я упражнява

трети е собственик, четвърти отговаря за стената, пети - за реката, шести гради бент, седми го разваля и т.н. Проверки се извършват, ремонти на най-належащите се извършват - но това е работа на парче, нищо съществено относно базисните проблеми не е сторено.

Трябва да се признае, че времето в България се променя, често наподобява тропическо, а инфраструктурата ни - нова или стара, градска или сред поля и планини, не е пригодена за такъв климат. Е, време е да се пригоди. Големи наводнения в България през последните 10 години се случват много често, няма как времето да е единствено виновно. И синоптиците не са, както през 2017 г. ги набеди Цветан Цветанов. Отговорна е държавата, чиято работа е да осигурява сигурността на гражданите си.