Предстоящите избори за нов европарламент и нова комисия се очертават ключови за развитието на Европа. Над старите проблеми се очертават нови предизвикателства и заедно те изправят не само политиците, но и гражданите пред сериозно изпитание.

Европа е уморена, закостеняла и леко пооглушала за исканията на хората. А гражданите са недоволни, отчаяни от липсата на перспектива, гневни и агресивно нетърпеливи към остарелите клишета и изчерпаните идеи. В такава ситуация всеки протест се превръща в поход срещу статуквото, а всяко политическо предложение или действие се възприема с подозрение.

Радикализмът и национализмът са основен политически резултат от неспособността на леви и десни да се справят не само в управлението на отделните страни, но и с развитието на ЕС като цяло. Оттук и изглеждащото ефективно решение да се затворим всеки в държавата си и да се отдадем на решаване исканията на всеки от народите на практика води единствено до генериране на нови проблеми. Виждаме, че  настоящето ръководство на ЕС продължава да е неспособно да формира адекватни и отговарящи на европейските ценности и политики позиции и действия. Последният пример – буквално от тези дни – е липсата на реакция на ставащото във Франция. Ние, българите, добре знаем колко настойчива може да е Европа в политиката на налагане на фискална дисциплина и как усърдни са европейските чиновници, когато трябва да следят българи, гърци, румънци и прочее как си формират бюджетите. И какво става с тези политики и това поведение, когато  Франция – според обещаното от Макрон – ще наруши вече приетия и одобрен в ЕС бюджет на страната, който, нека си припомним, и без това едва-едва мина, защото е на границата на позволените дефицити. Казано по-просто – ние дори да се скъсаме от протести, никой в Европа няма да позволи на правителството да ни обещае онова, което Макрон си позволи да обещае на французите.

Оттук,

основният дебат, който предстои, ще бъдат неравенствата

Във всяко отношение и план. За десните проектът Европа на две, три и прочее скорости остава решение на проблема. Както се казва, който успял да се развие – успял, който не, ще се влачи на опашката и ще е принуден да разчита на периферни сфери в икономиката, защото доходоносните са заети от “развилите се“. Подобна политика ще гарантира успех в силните, но и многобройни като население (разбирай избиратели) държави. Но такива послания само ще подпомагат реториката на радикалистите и крайните. Така предизвикателството пред традиционната десница на предстоящите избори остава – техните действия и политики работят за другите, по-крайни партии, а не за тях.

Левицата влиза в изборите от по-неизгодни позиции. Брекзит ги лиши от 20 евродепутати лейбъристи. ЕНП няма този проблем, защото английските консерватори не са техен член. Заедно с това електоралната загуба във Франция и в Германия на левите поставя под съмнение добрия изход от гласуването за европейския парламент, пък и не са толкова много страните в ЕС, в които управляват леви правителства. Всичко това кара десните анализатори да предвещават твърде слаб резултат за левите. Но на отминалия конгрес ПЕС показа силна воля не само за сериозна битка, но и за завоюване на достатъчно силни позиции в бъдещия парламент. Социалистите разчитат на няколко неща.

Първо, подкрепят издигната обща кандидатура заедно с всички партии ляво-център за председател на ЕК. Тимерманс не е просто политик с огромен опит в управлението на ЕС, той отваря път към избиратели, които позволяват създаване на сериозна периферия около левицата. 

Второ, левицата стартира изборите самокритично към собствените си неуспехи. В създалата се вече ситуация в редица европейски страни този ход дава шанс на левите да върнат своите позиции сред избиратели, които промениха националния си вот в търсене на нови лица и бързи реформи. Оформящата се вълна от протести и недоволство има обща характеристика навсякъде – хората не искат нещата да продължават, както те казват, „така“. 

И трето, ясният социален фокус в програмата на социалистите, около която се състоя дебатът на конгреса на ПЕС, има главна цел преодоляване на неравенствата и гарантиране на справедливостта. 

Крайният резултат както за разпределението на политическото влияние в европейския парламент, така и за това каква ще е перспективата и посоката на развитие на проекта ЕС, т.е. управлението на съюза,

ще зависи от ситуацията и кампанията във всяка отделна страна

И за левите, и за десните, и за радикалните партии. От това, какво ще се случи с Брекзит и Великобритания през март, какви ще са последните месеци на настоящето дясно мнозинство в управлението на ЕС, доколко левицата ще успее да върне позиции от нарастващия протестен вот, както и докъде ще стигнат националистическите страхове, подхранващи радикалите, ще зависи за първи път толкова непредвидимият изход от евроизборите. Защото за първи път шансове имат всички, но остава неясно как ще се възползват от тях. И по-важното, на кого ще дадат доверието си онези европейски граждани, които днес с нарастваща емоционалност демонстрират категорична липса на търпение.