Няма дъно. Това е положението в Министерството на правосъдието от години. Точно когато изглежда, че по-зле няма как да стане, и идва поредният министър, който няма нито капацитет, нито желание за работа в обществен интерес. И единствената му цел на пребиваване в министерството е да бъдат обслужени определени задкулисни интереси. Затова изглеждаше напълно закономерно, че на мястото на Цецка Цачева, принудена от обстоятелствата да подаде оставка във вихъра на скандала с евтините апартаменти, беше сложен Данаил Кирилов. За краткото си пребиваване на "Славянска" 1 той успя да засенчи и министърката със съмнителна диплома. И би било твърде наивно да се смята, че точно той ще събере смелост да се противопостави на статуквото и ще предложи независим кандидат за главен прокурор. Цялостното му поведение досега показва, че той не е способен на такива "подвизи". Освен ако някой не му нареди.
Като юридическото острие на ГЕРБ и шеф на правната комисия в парламента Кирилов беше винаги на амбразурата при прокарването на калпави и лобистки закони. Сега на пълни обороти продължава дейността си и в изпълнителната власт.
Първата задача, която Данаил Кирилов сам си постави като министър, е отпадането на Механизма за сътрудничество и оценка и изпълнението на Стратегията за съдебната реформата в съдебната система.
Ако нивото на реформата е като на министъра,
то отпадането на механизма няма как да се случи в неговия мандат. Хубавото е, че Кирилов се зарече да подаде оставка, ако до края на комисията "Юнкер" наблюдението не бъде свалено. Мандатът на тази комисия изтича през есента. Преди това обаче Кирилов ще председателства Висшия съдебен съвет по време на процедурата за избор на следващия главен прокурор, която вече беше открита. Самият Кирилов засега се зарича да не се възползва от правомощието си да прави номинация. Но направи уговорката, че си запазва вратата отворена, ако процедурата започне да се изкривява.
А нивото на министъра лъсна от последните му изяви - то не беше преобръщане на файлове, джуркане на дела, пращане на бели хакери във Върховния касационен съд, тактуване с крак, за да си следи речта, както той сам обясни. Стигна се дори дотам, че министърът да пита може ли да присъства на заседанията на пленума на ВСС, без да ги ръководи, както изисква законът... "Чисто процедурно искам да поставя въпроса за тълкуването на правилата и съобразяването с тях - дали бихте възприели, че това е изцяло в полза на министъра и му дава интензивна правна възможност да участва в заседанието и да го ръководи. Бих настоял, ако е възможно, да има случаи, в които министърът на правосъдието присъства и участва по своя преценка на заседание, в които намери за необходимо да вземе становище, без да ръководи заседанието", нахвърля министърът рошавите си мисли в началото на седмицата. С което хвърли в потрес всички членове на ВСС и
направи невъзможното - обедини враждуващите лагери там
Всички са единодушни, че това не може да стане по закон.
Преди това Кирилов избра да се заяжда за електронното разпределение на делата във Върховния касационен съд, ръководен от Лозан Панов. Той употреби много енергия, за да внуши, че лично Панов може да се бърка в процеса по електронното разпределение на делата. Затова и съдията го покани да присъства на процеса. "Не бива да се очаква, че ще отида като пасивен зрител, който ще участва в един артистичен сценарий, в който някой ще натиска по компютъра и всички ще казват - вижте колко е прозрачно разпределението на дела. Ако отида и ако канещият председател на Върховния касационен съд приеме това, аз ще отида със съответна експертиза, търсейки евентуално следи за джуркането, защото жаргонът между съдиите е, че делата не се разпределят, а се джуркат", каза пред БНТ Кирилов.
В съда обаче стана ясно, че Кирилов има единствено нагласа да открие проблеми на всяка цена. И не е готов да използва "експертизата си" в прокуратурата или във Върховния административен съд например, където случайно се избират само докладчиците по делата. Но пък обвини журналистите, че са с предварително написани репортажи.
Преди да се захване да се "преквалифицира" в бял хакер,
Кирилов усилено поддържаше заблуждението
какво точно се очаква от България във връзка със създаването на процедура за търсене на отговорност от главния прокурор. Той лансира идеи за наказателно преследване на главния прокурор и на председателите на двете върховни съдилища, които не просто не решават проблема с безконтролната власт на шефа на държавното обвинение, но и звучат, все едно са подготвени, за да бъде отстрелян Панов. Наложи се дори от Комитета на министрите, отговарящ за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), да обяснят официално на министъра, че комитетът "не е поставял изискване за промяна на процедурата за освобождаване от длъжност (или за разследване) на председателите на върховните съдилища на България", а само за главния прокурор. От прокуратурата дойде и единствената подкрепа за предложенията на Кирилов, макар и Сотир Цацаров да обяви, че проектът е "несъвършен". Хубавото е, че министърът е решил да пита Конституционния съд за идеите си. Лошото е, че щом се готви да направи това, явно в КС е подсигурено мнозинство, което да му отговори, че проблем няма.
Под ръководството на Кирилов министерството започна да работи все по на тъмно. На "Сега" беше отказан достъп до паметните бележки от срещите на представителите на съдебната власт с евроекспертите през годините на мониторинга. По-късно Кирилов ги предостави на ВСС и те бяха публикувани онлайн. Това стана повод на близките до властта медии да обявят, че Панов "топи" България пред ЕК. От паметните бележки се видя как всички освен Панов
отричат проблемите в съдебната система
А председателят на ВКС обяснява на евроекспертите, че основна пречка на борбата с корупцията е, че политиците се стремят да овладеят върховете на съдебната власт. Панов посочва още, че антикорупционната комисия (КПКОНПИ) вече е издала две индулгенции - на Делян Пеевски, когото проверява и не откри нарушения, и на финансовия министър Владислав Горанов, живеещ в чужд апартамент. Той се спира и на прекратеното дело за смъртта на сина на бившия транспортен министър Ивайло Московски, както и липсата на контрол върху главния прокурор. "Съдебната система работи избирателно и напълно парализирана. Няма разследвания срещу политици от високите етажи, а има само такива, които са по отношение на изпаднали в немилост", заявява Панов. Според него докладите на ЕК са единственият начин да се разобличат някои от вършените безобразия.
След това
министерството засекрети и анализ
на процесуалните закони, правен по европроект за близо 750 хил. лв. Анализът беше уж представен публично, но текстът му не беше огласен, защото бил "пилотен".
Само няколко примера и от парламентарната дейност на Кирилов. Като депутат и председател на правната комисия той беше в основата на разбиването на идеите за съдебна реформа на Христо Иванов през 2015 г. Тогавашният правосъден министър представи план за намаляване на зависимостта на съдиите от политическата класа чрез реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Преди две години като депутат Кирилов подкрепяше промени в съдебния закон, с които се забраняваше международното финансиране на организациите на съдиите и прокурорите, включително от европейските фондове. Причината бе прозрачна. Реформаторските идеи на Съюза на съдиите в България срещу статуквото в системата отдавна са трън в очите на управляващите. И тъй като най-голямата магистратска организация разчита на финансиране от европейски и американски донори, най-лесното й елиминиране би било, като се премахне външното финансиране. Тъй като скандалът стигна и до ЕК, и до Държавния департамент, по нареждане на премиера Бойко Борисов лобистката поправка беше оттеглена.
Друг красноречив пример за дейността на Кирилов е предложението с негово участие общинските съветници да бъдат освободени от задължението да декларират публично имуществото си. Това се случи, въпреки че ЕК изпрати грама, с която настояваше парламентът да не премахва тази антикорупционна мярка. "Първата задача, която му поставям, е общинските съветници да бъдат включени в антикорупционния закон. Има една грама на Европейската комисия", каза премиерът Бойко Борисов, след като номинира Кирилов за министър. И така за пореден път лъсна цялото лицемерие на законодателството, чийто фронтмен е Кирилов.
Не че с това ниво на ГЕРБ сме се надявали на нов Петко Каравелов начело на министерството, но Кирилов на този пост веднага навява асоциации с крилатата фраза на Нейчо Неев "Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер". В случая - министър.
