Да се свика протест в тези дни е лесно. Да се изведе до успешен край и без ексцесии е трудната част. Има три опасности:
Първата са ексцесиите. Ултрасите настъпват след 22 часа. Протестът трябва да приключва най-късно в 21,30, когато се стъмва. Полицията да си влезе в ролята. Опазването на обществения ред е тяхна работа, не наша. Щом провериха моята чанта за запалителни течности, защо са изпуснали провокаторите?
Сградата на бившия партиен дом осъмна със счупени прозорци на вратите и петна от червена боя, хвърляна снощи от провокатори.
Втората е Covid-19. Хората трябва да носят маски и да се отпращат тези, които нямат. Добре е да не се скупчват.* Трябва да се изпревари следващата опорка на Борисов - че протестиращите са виновни за предстоящия пик на заразените.
Третата опасност е изтощаване на обществената енергия. Борисов може да продължи да управлява и докато под прозорците му се вика Оставка. Стачката не е алтернатива. Поначало идеята да се свиква протест в работно време е нещо, което може да хрумне само на човек, който не ходи на работа.
Боя се, че няма лесно решение. Гражданско неподчинение и пр. означава да се изключат институциите, а протестиращите няма да могат да се самоорганизират и да поемат ролята им (например, да заместят РЗИ и полицията). Ще са необходими политически действия. Още повече - въпросът не е само да се предизвикат оставки, а да се прекъсне възпроизвеждането на сегашния модел...
Не претендирам, че имам отговори. Задавам въпроси.
* Мислех си за алтернативни форми, неприсъствени. Графитите увреждат публична собственост. Докато балконите и прозорците са си наши.