От встъпването си в длъжност главният прокурор Иван Гешев непрекъснато обещава безмилостна борба с корупцията по високите етажи на властта и с незаконно забогатели олигарси. И дори се жали, че точно това е причината мнозина да са недоволни от действията на прокуратурата и да му искат оставката. Въпреки "безпрецедентната прозрачност" и медийната активност на обвинител №1 обаче делата изобщо не се покриват с думите. На фона на бомбастичните изявления обвинителните актове по най-шумните разследвания или катастрофират в съда, или изобщо не са стигнали до там. И няма как да е иначе, след като обвиненията са гръмки, а доказателства - мижави.
Много от знаковите за Гешев разследвания започнаха още по времето, когато той ръководеше спецпрокуратурата. Става дума за делата за организирана престъпна група срещу Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви и собственика на "Винпром Карнобат" Миню Стайков. Тези досъдебни производства бяха реализирани почти паралелно в края на 2018 г. и са нещо като визитна картичка за работата на Гешев. Докъде обаче са те?
"Делото срещу
Николай и Евгения Баневи
ще онагледи т.нар. бандитска приватизация", зарече се Гешев, като уточни, че отправна точка на разследването е приватизирането на завод "Полимери" и неговото "обезкостяване". За по-голям медиен ефект акцията беше гарнирана и със снимки от имението на Баневи, включително на позлатената им тоалетна чиния.
Съпрузите бяха арестувани във френския град Ница през октомври 2018 г. и върнати в България, където специализираният съд моментално им определи най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража". Заради влошено здраве Евгения Банева излезе от ареста през юли 2019 г., но Николай Банев остава там вече 22 месеца.
Две години по-късно делото срещу семейството за организирана престъпна група, в която е включена дори и майката на Николай Банев - 78-годишната Марияна, буксува в съда. Тримата са обвинени в пране на пари, данъчни престъпления и присвояване. Според разследващите подсъдимите са присвоили парите от собствените си предприятия "Полимери" , "Елма", Химическия завод "Панайот Волов" и "Топлофикация Казанлък", а след това са ги изпрали. От доказателствата по делото не става съвсем ясна ролята на майката на Николай Банев. Адвокатите прогнозират, че процесът ще се проточи поне десетилетие заради 200-те свидетели и трудното им призоваване. И ще се окажат прави, защото въпреки че обвинителният акт беше внесен преди година, са се провели едва няколко съдебни заседания.
Междувременно подсъдимите заведоха иск срещу България в Европейския съд по правата на човека, както и още един иск за 10 млн. лв. пред български съд.
И докато сем. Баневи все пак са подсъдими, прокуратурата дори не може да внесе читав обвинителен акт срещу
Ветко и Маринела Арабаджиеви
Двамата бяха обвинени в края на 2018 г., а през април 2019 г. - задържани и екстрадирани от Испания. „Няма да се бавим, имаме интерес да представим максимално бързо обвиняемите пред съда. Прибираме си олигарсите от цял свят по родните места, това е ситуацията след повдигнати обвинения", обеща тогава Иван Гешев. Според разследващите организираната престъпна група на Арабаджиеви се е занимавала с данъчни измами, укриване на налози и пране на пари, като деянията са извършвани между 2013 г. и 2018 г.
Извън реториката на главния прокурор обаче активността на прокуратурата по делото е, меко казано, незначителна. През май 2020 г. то бе прекратено заради неясноти в обвинителния акт. В последните дни на юли беше направен опит отново да бъде внесен обвинителен акт, но съдът прие, че са допуснати сериозни процесуални нарушения и пак го върна. Haй-cepиoзният apгyмeнт e, чe Арабаджиев е обвинен за престъпление, за което не е искана неговата екстрадиция - данъчни измами, и не може да бъде съден за тях.
Съпрузите прекараха повече от година в следствения арест. Пет пъти специализираният наказателен съд пуска под домашен арест Маринела Арабаджиева заради влошено здраве, пет пъти прокуратурата обжалва и горната съдебна инстанция отменя решението на по-долната с най-разнообразни мотиви. Синът на Арабаджиеви - Вълчо, също стоя в ареста 7 месеца по обвинение, че е държал в банкова касета 2,5 млн. лв., за които прокуратурата твърди, че са придобити от данъчни престъпления. Той беше освободен срещу парична гаранция от 500 хил. лв.
Още по-мудно се движи делото срещу
алкохолния бос Миню Стайков,
който е в следствения арест вече близо 2 години. Собственикът на "Винпром Карнобат" е обвинен заедно с още 13 души, петима от които са бивши служители в Държавен фонд "Земеделие", за злоупотреби със средства от Програмата за развитие на селските райони и Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Адвокатите на подсъдимите поискаха отвод на наблюдаващия прокурор Ангел Кънев (същият води и разследването срещу Васил Божков) с мотива, че е купувал земя от конкурентите на Стайков в алкохолния бизнес – „Винпром Пещера“. Съдът обаче отказа.
Стайков беше задържан през 2018 г., след като в Карнобат беше разбита нелегална фабрика за цигари. По този случай бизнесменът има обвинение за участие в организирана престъпна група за продажба на акцизни стоки без бандерол, извършване на данъчни престъпления и пране на пари, както и за укриване на данъци за над 1 млн. лева. Заедно с него са обвинени още седем души, сред които синът му Стайко Стайков, както и синът на кмета на Карнобат Иван Димитров. Обвинителният акт по това дело обаче и до днес не е внесен в съда.
Миню Стайков също е завел иск в Европейския съд за правата на човека. Процедурата вече е задвижена и българското правителство е уведомено за претенциите на Стайков през юли, като на страните е даден срок до 1 септември да опитат да постигнат споразумение, обясниха за "Сега" от Страсбург.
Доникъде е и разследването на
хакерската атака срещу Националната агенция по приходите,
при която изтекоха личните данни на над 5 млн. български граждани. По случая беше задържан и обвинен в тероризъм 21-годишният Кристиян Бойков. Като подбудители на кибератаката са обвинени Иван Тодоров, собственик на фирмата за киберсигурност "Тад Груп", в която младежът е работил, и търговският директор на дружеството Георги Янков. Тодоров стоя половин година в ареста с безумния аргумент, че на свобода може да извърши друго престъпление заради уменията си да борави с компютър.
"В момента за нас е ясно, че този обвиняем е просто оръдие и маша. Разследването и основната версия, по която се работи, са, че фирмата, в която той работи, се занимава с нещо като киберрекет", обясни Гешев седмица след атаката срещу НАП през юли 2019 г., когато вече беше единственият кандидат за нов главен прокурор. Той дори обяви, че течът на лични данни от НАП представлява „координирана атака срещу държавата“ заради интензивните изяви на политици от „Да, България" в телевизии и медии, които нарече „протестърски“. В синхрон с тези думи от пресцентъра на прокуратурата започнаха да разпращат събрани доказателства по досъдебното производство. Наблюдаващият прокурор по делото Евгения Живкова пък стана за смях заради твърдение, че е застрашена националната сигурност, защото "Тад Груп" са искали да хакнат пръскачките пред парламента, за да опръскат височайшите гости на Народното събрание. Оказа се, че градинките пред НС се поливат с водоноска.
В крайна сметка повече от година по делото "НАПЛийкс" няма внесен обвинителен акт в съда.
Същата е съдбата и на друго разследване с Иван Гешев в главната роля - това за шпионаж срещу
председателя на Движение "Русофили" Николай Малинов
На брифинг тогавашният зам. главен прокурор изчете основното доказателство на прокуратурата - "докладна записка" на руски език, открита в дома на обвиняемия, в която се разсъждава как би могла да се промени "геополитическа преориентация на България на основата на Православието и славянската култура и традиция". "За мен единствената разделителна линия в българското общество следва да бъде дали обичаш страната си, или не я обичаш. Дали си българофил или българофоб? Аз и тези, които стоим пред вас, не мразим никого и нищо. Ние обичаме родината си България, защитаваме българския национален интерес и спазваме българските закони", заключи тогава Гешев в патриотична реч.
Само че след тази пресконференция не последваха реални действия на прокуратурата. Вече година уж неоспоримите доказателства все още не са внесени като обвинителен акт в съда, а Николай Малинов е на свобода срещу парична гаранция и дори отиде лично при руския президент Владимир Путин, за да бъде награден с орден.
На хиляди километри от правото се оказа и обвинението срещу
секретаря на президента по правни въпроси Пламен Узунов
за търговия с влияние. Узунов, който главният прокурор нарече "секретар по корупцията и лобизма", попадна под ударите на прокуратурата, защото е изпращал есемеси на бизнесмена Пламен Бобоков, в които му е съобщавал новини за ситуацията в Либия. За прокуратурата емисиите на БТА са секретна информация, чрез която държавният служител е набавил облага на отсрещната страна. Това даде повод на прокуратурата да поиска още 1 млн. лв. гаранция от Бобоков, но съдът я намали на 10 хил. лв. Бизнесменът вече плати милион по друго дело - за незаконен внос и депониране на отпадъци, по което вече 3 месеца е задържан неговият брат Атанас Бобоков, както и бившият зам.-екоминистър Красимир Живков. Обвинителен акт по тези дела скоро не се очаква.
По традиция досъдебните производства се точат с години и рядко завършват с годен обвинителен акт, още по-рядко - присъда. Ако се съди по делото "КТБ", по което наблюдаващ прокурор беше лично Иван Гешев, може да се направи изводът, че 7-годишният мандат на главния прокурор няма да стигне за дори една присъда по ключово дело. КТБ фалира през 2014 г., процесът срещу бившия й собственик и негови доверени лица стартира през февруари 2019 г., а досега е разпитан само един свидетел.
Изобщо не е ясно ще се размърда ли прокуратурата по други проверки от голям обществен интерес - "Барселонагейт", записа на гласа на премиера Бойко Борисов, в който се нарежда използването на държавни институции за разчистване на лични сметки, снимките на нощното му шкафче в спалнята във вила "Секвоя", пълно с пачки евро банкноти и златни кюлчета, обвиненията на хазартния бос Васил Божков, че платил 70 млн. лв. подкуп на премиера и финансовия министър Владислав Горанов... По тях прокуратурата оглушително мълчи и затвърждава усещането за двоен стандарт.
Точно заради всичко това всеки ден хиляди българи искат оставката на главния прокурор Иван Гешев. Усещането за липса на справедливост не може да се пребори с медийни представления, а единствено в съдебна зала.
