В края на 90-те години и началото на новия век Цветелина Янчулова и Петя Янчулова издигнаха българския плажен волейбол на ниво, до което той не е достигал нито преди, нито след тях. Сестрите от София, живеещи в САЩ, участваха два пъти на олимпийските игри - в Сидни 2000 и Атина 2004. Втория път те стигнаха до фазата на директните елиминации, където отпаднаха на 1/8-финалите след драматична загуба срещу звездните бразилки Шелда Беде и Адриана Бехар, впоследствие спечелили сребърните медали в гръцката столица.
След случайна среща в Париж сестри Янчулови се съгласиха да дадат специално интервю за "Сега". В непринуден разговор те повдигнаха завесата на последните две десетилетия, в които поизчезнаха от радара на българския спортен запалянко. И споделиха, че имат желание и готовност отново да помагат на волейбола у нас:
- 20 години след последното ви олимпийско участие колко ярък продължава да е споменът ви от онези игри?
Петя: Това, че сме тук и усещаме пулса на града, цялата атмосфера и изобщо духа на олимпиадата, ми напомня за усещането в Атина преди 20 години. Така се чувствах и там. Навсякъде имаше хора, които са развълнувани. Това е целта на олимпийските игри. Така че споменът все още е много ярък. Помня го като вчера.
Лина: Аз пък, защото съм на плажното игрище всяка вечер, дори си спомням разиграванията ни. И какво сме си мислили, какво сме си говорили във всеки един момент, емоцията... Например този мач срещу бразилките, който беше един от най-хубавите ни, го преживявам отново и отново. Все едно е сега.
- Знаем, че от много години сте в САЩ. Къде точно живеете в момента?
Лина: Аз съм в Сан Диего, Калифорния.
Петя: Аз съм в Мериленд. Между Вашингтон и Балтимор.
- Това са петите олимпийски игри след Атина 2004. Колко от тях успяхте да посетите като зрители, като фенове?
Лина: Не съм ходила на друга олимпиада оттогава. Това ми е първата.
Петя: И аз не съм. Дори не съм се опитвала. И на тази почти не се опитах, но пък се озовах тук.
Лина: Ами виж, аз имам три деца, Петя има две. С това сме ангажирани през последните 20 години.
Петя: Животът ни отнесе в друга посока.
- Какво всъщност правят сестри Янчулови днес?
Лина: Петя завърши астрофизика. Тя има докторат по астрофизика и сега работи към института на космическия телескоп в САЩ. Но тя няма да го каже, затова го казвам аз. Тя спечели стипендия по програмата "Фулбрайт" и избра да работи в БАН. Така че сега тя ще се върне в България.
Петя: Всъщност в Софийския университет - за един съвместен проект с неговата катедра по астрономия. А също така се надявам да ме одобрят да правя научни изследвания по астрофизика и да извършвам преподавателска дейност. Като цяло се занимавам с астрономия. Астроном съм.
- Как избра точно астрономията?
Петя: Мисля, че е много важно хората да не са особено практични, докато са млади, а да следват мечтите си. Баща ми казваше: "Защо не учиш право?" Понеже самият той много се интересуваше, макар да не е юрист. Искаше да се занимавам с нещо по-приложимо. Аз пък още като бях малка си мислех: "Ей, искам да уча астрономия." После си казах, че не е практично, но се оказа, че е супер готино и има работа в това.
- А ти, Лина, пък беше номинирана за наградата на МОК по програмата на олимпийското движение за спиране на климатичните промени - каква е ролята ти в глобалната екология?
Лина: Преди няколко години започнах да се занимавам с развитие на лидерски способности, мотивационни лекции, коучинг и менторство и работя с някои от най-големите компании. Имам клиенти в "Амазон". Всъщност когато видях, че тези клиенти постигат големи успехи благодарение на моите методи на мотивация, реших, че искам да приложа тези мои качества към екологията и опазването на околната среда. Защото за мен това е едно от най-важните неща. Така започнах с тази дейност. Сега работя с МОК и с много национални олимпийски комитети, като им помагам да изведат проблема на приоритетно място. Конкретно Париж се справя много добре. Тази седмица модерирах една среща на високо ниво с организационния комитет на игрите под наслов "Спорт за природата".
- Спомена, че работиш с национални олимпийски комитети. БОК сред тях ли е?
Лина: За съжаление Българският олимпийски комитет не е сред тях. Дано се включи и той.
- Да се върнем на спортна тема. Гледате олимпийския турнир по плажен волейбол от самото начало. Според очакванията ви ли се разви?
Лина: Има много големи изненади. Например на 1/2-финалите няма нито един американски отбор - нито при жените, нито при мъжете. Швейцария - Канада и Бразилия - Австралия при жените и Германия - Норвегия и Катар - Швеция при мъжете.
Петя: Това ѝ е хубавото на олимпиадата в последните години - че се разнообразява потокът от отбори. Не са само Бразилия, САЩ и Австралия както едно време бяхме свикнали. Има много европейски отбори, които са толкова добри. И то неочаквани - като северните, скандинавските страни.
- Каква ви е прогнозата, кой ще спечели олимпийското злато в Париж 2024?
Лина: Аз ги бях сложила канадките като един от фаворитите за титлата при жените. Но те пък започнаха така бавно, че ми се струваше, че ще отпаднат. Минаха на косъм.
Петя: Аз мисля, че швейцарките ще го спечелят този мач. Иначе и аз тайно се надявам за канадките, понеже познавам бащата на едната състезателка - Мелиса Хумана-Паредес.
Лина: От другата страна са бразилките, те са много силни.
Петя: Финал Бразилия - Швейцария.
- А при мъжете?
Лина: Бих казала Норвегия - Швеция на финала. В групата катарците биха шведите, направиха страхотен мач. Тогава си казах: "Това е финал!" Така хубаво играха. Но сега не знам дали ще успеят да го направят втори път.
(б. а. - разговорът се проведе на 8 август сутринта, няколко часа преди 1/2-финалите в двата турнира. В крайна сметка до финала при жените достигнаха Бразилия и Канада и бразилките спечелиха златото, а при мъжете за титлата днес ще играят Швеция и Германия, така че прогнозите на сестри Янчулови се сбъднаха на 50%)
- Вие двете преминахте като комета през българския плажен волейбол. Той къде се намира в момента?
Петя: Наистина, бързо приключи всичко. Само шест години се състезавахме, а като гледаш другите отбори, те на петата-шестата година тепърва излизат в пика си. Всъщност аз не съм се интересувала много, погледнах дали в момента има тур в България, но не можах да открия много информация. Надявам се в България да започне да се развива на по-високо ниво плажният волейбол. Ние самите не сме се включили в това може би защото физически не сме там, защото в момента имаме други цели и работа. Но издръжката на един отбор по плажен волейбол не може да се сравнява с издръжката на един волейболен клуб в зала. Така че от тази гледна точка ми се струва, че е много по-лесно да се поддържат няколко отбора, да се мотивират. А имаме толкова качествени състезатели, така че изглежда неизбежно някой отбор отново да просперира. Ние не сме направили нещо кой знае колко невероятно. Да, може би беше чудо, че се мотивирахме сами. Но без помощ отгоре нямаше да успеем.
Лина: Има много талант в българския волейбол. Ето, сега момичетата спечелиха европейското първенство за девойки до 18 години. Въпросът е, че трябва да има осигурена база и тренировки.
- Поддържате ли някаква връзка с българската федерация по волейбол?
Лина: Близки приятелки сме с Тони Зетова. Но официални контакти нямаме с ръководството на федерацията.
Петя: Не, нямаме.
- А следите ли процесите в българския волейбол? Наясно ли сте какво се случва, къде се намират националните ни отбори в момента?
Лина: Само от социалните медии.
Петя: Знам, че преди няколко години се представиха доста добре националите при мъжете, класираха се за олимпиада. Но всъщност, като се замисля, оттогава са минали 12 години.
Лина: Може да се каже, че сме встрани от нещата.
Петя: В края на годината се прибирам да живея в България по този мой проект с "Фулбрайт". С удоволствие бих пробвала да помогна с нещо. Ако някой се интересува, може би бих могла да помагам в тренировъчен процес. Важно е да се положи основата. Има някои тънкости, дори не толкова от треньорска, колкото от мениджърска гледна точка, които е важно да се знаят. Смятам, че мога да съм полезна.
