Медия без
политическа реклама

68-и в света? И по-зле сме били

Националите се ослушват след 0:1 от Уелс в София - поредният мач, който можеше да не бъде губен с лека ръка.
СПОРТАЛ
Националите се ослушват след 0:1 от Уелс в София - поредният мач, който можеше да не бъде губен с лека ръка.

Националният отбор на България завърши 2020 г. на 68-о място в световната ранглиста на ФИФА. След Катар, Буркина Фасо, Саудитска Арабия, Хондурас и други държави, които нямат нашите минали успехи, но имат амбицията да се изкачват нагоре. И успяват, за разлика от нашите национали.

Годината беше тежка за представителния ни тим, няма спор - една победа, две равенства и шест загуби. И трябва да отчетем хрумката на БФС да организира контролата с Гибралтар (3:0), която не само бе за спиране на черната серия, а и донесе точки за световната ранглиста. Без тази контрола, както и без двете равенства с Ирландия в Лига на нациите, тимът ни щеше да е доста по-назад.

Все пак: това не е най-слабият ни завършек на годината в класацията. Най-ниската ни точка бе през декември 2011 г., когато България завърши като №84, "благодарение" последователно на Лотар Матеус и временния наставник Михаил Мадански. Е, не е невъзможно да паднем по-долу от това догодина по време на квалификациите за Мондиал 2022, в които сме в група с Италия, Швейцария, Северна Ирландия и Литва.

Редно е обаче да си припомним и хубавите периоди. Любопитно е, че досегашният ни връх не бе през 1994 г., когато стигнахме до мач за третото място на световното първенство САЩ. Не, България стигна до №15 в света в края на 1996 г., когато не успя да премине групите на европейското първенство в Англия.

И точно след този "Еверест" последва стремителен срив надолу. Само две години по-късно, през 1998 г., националният отбор е вече №49.

Общо за 24 години от съществуването на ранглистата България само веднъж се доближава до най-доброто си класиране. Това стана през 2007 г., когато "трикольорите" бяха водени последователно от Христо Стоичков, Станимир Стоилов (за 2 мача) и Димитър Пенев и стигнаха до 18-о място.

Май още дълго ще помним с носталгия 2007 г., защото ето че 13 г. по-късно така и не сме се доближили до Топ 30. През този период едва два пъти е имало някакви наченки на подем. В края на 2012 г. (селекционер Любослав Пенев) тимът ни е №50, а през 2017 г. (Петър Хубчев) приключи като 43-ти в света.

Дори и да не е черноглед, човек лесно може да отгатне, че много трудно в близко бъдеще ще повторим дори постижението при Хубчев. Поне не и докато не настъпят генерални промени в отношението към детско-юношеския футбол, вътрешното първенство, съдийството. А и докато не се намери правилният мотиватор (не треньор) за виканите в националния отбор играчи.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата