Харесван или не, Ивелин Попов бе големият лидер на националния отбор в последните години и това трудно може да се отрече. Също и че с напускането му тимът остана без естествен наследник на лентата - футболист, който е бил авторитет на терена и на лагерите, подобно на Попов. Очертаващото се гласуване за нов капитан го доказва.
Другото, което трябва да се признае на Ивелин Попов, е, че навсякъде е бил неформален лидер. Още в зората на кариерата си - в школата на "Левски" (където отива от "Септември"), той бе един от големите таланти заедно с Владимир Гаджев, Иван Бандаловски и Атанас Чепилов. Въпреки това не получи договор, по-скоро не дочака предложение от "сините", а реши да си търси късмета във "Фейенорд" в началото на 2005 г. След един сезон там обаче не успя да получи нужните документи, тъй като България тогава още не беше член на ЕС.
При завръщането си след своя първи опит за пробив в чужбина Попов вече не бе искан от "Левски", където му бяха сърдити. Започна тренировки с "Берое", но последва нов внезапен ход - вместо със старозагорци подписа с "Литекс". Там бързо се наложи, през 2007 г. си спечели първа повиквателна за националния отбор (дължи го, както и мнозина други, на Димитър Пенев, който бе отново селекционер по това време). Следва извоюване и на капитанската лента в "Литекс", силни мачове, интерес от големи клубове, но и показване на чепат нрав - влезe в конфликт с наставника на ловчанлии Люпко Петрович и дори обяви на всеослушание, че не играе заради "треньорска контузия".
Въпреки интереса на големи клубове ("Блекбърн", "Манчестър С", "Андерлехт", "Щутгарт", ПСВ "Айндховен" и др.) Ивелин и "Литекс" избраха офертата на турския "Газиантепспор", където той премина през лятото на 2010 г. Седмици по-късно, на 17 септември, той стана и най-младият капитан в историята на националния отбор - 22 години и 11 месеца.
Лентата му "лепна", играта му потръгна, включително и в Турция. Но вместо пробив в първенство от Западна Европа юношата на "Септември" (Сф) предпочете да подпише с руския "Кубан". И този му ход е олицетворение на случващото се с останалите национали от неговото поколение - добрите им качества се оказват недостатъчни (с много редки изключения), за да убедят отбор от някой от петте големи европейски шампионата. Или пък просто добрите пари от руското първенство се оказват по-примамливи от някаква си далечна перспектива. Специално Попов избра да остане при хубавите заплати (въпреки силен интерес в един момент от "Астън Вила"). След "Кубан" той отиде в "Спартак" (Москва), сетне бе за кратко под наем в "Рубин", а от началото на 2019-а е в "Ростов", където също се превърна в лидер.
В Русия, където се държи много на дисциплината, Ивелин рядко се забърква в скандали. Но в България такива не липсват. С недомлъвки се сочи, че преди 7-8 години Попов е бил един от най-дейните при нарушаване на режима по време на лагери. Има слухове за такива своеволия покрай мачове с Беларус и Англия от 2011 г., когато селекционер е Лотар Матеус. Най-ярък обаче е
случаят от мача с Малта (1:1)
от ноември 2014 г., когато той изпусна дузпа. След това призна: "След мача пих пет аулина, бях вкъщи с жена ми и баща ми, отворих една бутилка уиски и така удавих мъката. В 6:30 сутринта тръгнах за летището, дотогава не съм мигнал." Резултатът е, че му бе отнета лентата и дори бе отстранен от националния отбор.
Временно, оказва се, и за двете. Първо бе върнат в тима от следващия селекционер - Ивайло Петев. След това лентата не се задържа дълго у наследилия го след отлъчването Светослав Дяков.
Всичко сякаш си идва на мястото... Скандалите също. В един момент се заговори за оплакване на един от бившите масажисти в националния тим, че е тормозен именно от Ивелин Попов да прави лицеви опори по време на лагери. Набеденият отрече: "Имаме прекрасни отношения с персонала. Какъв чудак трябва да си, за да кажеш "Прави лицеви опори" пред всички? Как въобще е възможно да си го помислиш?"
Попов каза това пред руската преса, макар че не може да се оплаче от българските медии, които го набъркаха в скандали, но и го направиха три пъти поред Футболист №1 на България - от 2015 до 2017 г.
През тези години той печелеше може би с постоянството си, тъй като няма големи успехи (извън титлата на Русия със "Спартак" през 2017 г.). Такава е и ситуацията със самия национален отбор - без ярки резултати като класиране на голямо първенство, тук-там по някоя победа. В такива случаи трябва да бъде отличен най-постоянният или капитанът. Същият, който е на прицел и след загуби.
"Имало е хубави победи над именити национални отбори, но имаше и много загуби. Пораженията болят и тежи. Трудно намираш себе си, след като падне България, но винаги намирах сили да се изправя. Има доста негативизъм при нас и се търсят двама да "операт пешкира". Борислав Михайлов го направи след Англия, а сега ограничаваме избора им. 12 години не изпуснах лагер - без почивки. Идвал съм с контузии, но при мен няма оправдание. Пуснат ли ме - знаят.
Може да не ми върви играта, но 90 минути ще тичам",
анализира Попов при обявяването на своето оттегляне.
За спомен останаха не само 90-те му мача тичане, а и 16 гола. Сред тях се помнят този при 1:0 над Уелс, при победата с 2:1 над Холандия в проверка в Амстердам, при 2:2 с Италия в София... Той даде своя принос за по-паметните успехи от последните години - 3:2 над Швеция, 2:0 над Холандия (и двата пъти в София). Игра и при победата с 1:0 като гост над бъдещия еврошампион Португалия в контрола. С това се изчерпват не само по-важните (и сполучливи) мачове на Попов за България, но и на самия национален тим в последните години.
Останалото бе критики, а и още виси съмнение, че някоя по-остра дума е преляла чашата и е накарала Попов да се откаже така внезапно. Без дори да докосне голямата си мечта, която споделяше на няколко пъти - да играе с България на голямо първенство. Ако той не премисли и не се върне за плейофа срещу Унгария през март, вероятно ще остане не само с 90-те мача за страната, но и с усещането, че не е направил достатъчно за тази своя мечта. А българският тим си остана без своя естествен лидер.
КОЙ ЩЕ ВЗЕМЕ ЛЕНТАТА?
Доказателство за липсата на изявен лидер е и колебанието около следващия капитан. Вероятно ще се стигне до вътрешно гласуване, а вариантите са няколко. Ако пак бъде извикан, 33-годишният Петър Занев вероятно ще вземе лентата по старшинство. Кирил Десподов обаче вече изрази готовност да стане капитан, но пък заслугите му към А отбора не са кой знае какви. Защитниците Страхил Попов и Антон Недялков могат да претендират заради относителното си постоянство. Може би честта заслужава Васил Божиков - той поне има някакъв авторитет, тъй като от около година е и капитан на "Слован" (Братислава). Прокрадват се мнения в полза на Николай Михайлов, но той пък търпи критики, че изобщо е викан в А тима, след като търка пейката в "Левски", а преди това бе в турския нискоразреден "Мерсин".
