Франк Лампард е чакан като месия на "Стамфорд Бридж". Клубната легенда и бивш капитан на "Челси" се завръща като мениджър на "сините" и феновете в Югозападен Лондон се надяват с него да се завърнат и най-славните успехи в историята на тима.
С Лампард в състава "Челси" спечели първите си три титли в ерата "Абрамович" (2005, 2006, 2010) и извоюва общо 13 трофея, включително историческия първи от Шампионската лига (2012). Именно Франки беше капитан на "сините" в знаменития финал срещу "Байерн", в който мюнхенският гранд беше покосен с дузпи насред своята крепост "Алианц Арена", и именно той първи вдигна КЕШ над главата си.
Сега 41-годишният рекордьор по голове за клуба (211 в 648 мача) пристига с тежката задача да задържи "Челси" в Топ 4 на Англия в момент, когато отборът има едногодишна забрана да купува нови футболисти. Санкцията от ФИФА важи за два трансферни прозореца - настоящия летен и зимния по средата на предстоящия сезон 2019/2020 г.
Лампард наследява на поста италианеца Маурицио Сари, който оставя "Челси" като бронзов медалист в Премиър лийг и носител на Купата на УЕФА, спечелена с 4:1 във финала на Лига Европа срещу "Арсенал". Треньорският опит на бившия английски национал се изчерпва в един сезон начело на "Дарби Каунти", завършил с 6-о място за "овните" в Чемпиъншип.
Затова мнозина се питат може ли някогашната звезда на тима да бъде спасител в тежкия момент за "Челси", или експериментът ще се окаже разочароващ. Примери в историята за клубове, които гласуват доверие на свои бивши играчи като треньори, има и в двете посоки.
ПОПАДЕНИЯТА
Хосеп Гуардиола
След напускането на "Барселона" като играч през 2001 г. Гуардиола се завърна на "Камп Ноу" през 2007 г. като треньор на Б отбора на каталунците. Само година по-късно бившият испански национал и капитан на "синьо-червените" беше повишен в мениджър на първия тим и много бързо пренаписа историята на клуба.
За четири сезона начело на "Барса" Пеп изведе отбора до 14 трофея, включително три шампионски титли на Испания (2009, 2010, 2011) и две в Шампионската лига (2009, 2011). Гуардиола продължава да се доказва като един от най-добрите треньори, извеждайки до върха и следващите си клубни тимове - "Байерн" (2014, 2015, 2016) и "Манчестър Сити" (2018, 2019).
Зинедин Зидан
Световният шампион с Франция от 1998 г. беше част от "галактическия" състав на "Реал" (Мадрид) в началото на XXI век и завърши кариерата си именно на "Сантяго Бернабеу" през 2006 г. Също като Гуардиола, той се завърна като наставник на Б отбора, преди да поеме първия тим след напускането на Рафаел Бенитес през януари 2016 г.
За по-малко от три пълни сезона Зидан изведе "кралския клуб" до безпрецедентни три поредни купи от Шампионската лига, след което обяви, че си взима почивка от професията. Французинът бе призован да се завърне само десет месеца по-късно, за да вади кестените от огъня след последователните провали на Юлен Лопетеги и Сантяго Солари. Времето ще покаже дали и вторият му престой ще е толкова успешен като първия.
Антонио Конте
За 13 сезона като футболист на "Ювентус" Конте спечели всичко, което можеше да се спечели: пет шампионски титли в Серия А, Купата на Италия, Суперкупата на Италия, Шампионската лига, Купата на УЕФА и купата "Интертото". Само две години след като прекрати кариерата си през 2004 г., сребърният медалист от Мондиал `94 и Евро 2000 се впусна в треньорството и си проправи път обратно към "Юве" след натрупан опит в "Арецо", "Бари", "Аталанта" и "Сиена".
Във всеки от трите си сезона начело на Старата госпожа (2011-2014) рекордьорът по титли в Италия спечели скудетото, а освен това извоюва и Суперкупата на страната през 2012 и 2013 г. След това Конте прие предизвикателството да поеме националния отбор и изведе "скуадра адзура" до 1/4-финал на Евро `16.
Роберто ди Матео
Бившият италиански национал прекара най-дългата част от кариерата си като играч на "Челси" и именно там се пенсионира през 2002 г. след 119 мача и 26 гола за клуба. Ди Матео се завърна на "Стамфорд Бридж" през 2011 г. като асистент на мениджъра Андре Вилаш-Боаш, а още преди края на сезона бе назначен за временен треньор на първия тим след уволнението на португалеца.
За три месеца от март до май 2012 г. италианецът изведе "Челси" до Купата на Англия и до исторически първи триумф в Шампионската лига. Във финала на най-комерсиалния клубен турнир "сините" биха "Байерн" с дузпи на неговия ст. "Алианц Арена" в Мюнхен и се превърнаха в първия отбор от Лондон, вдигнал КЕШ.
Оле Гунар Солскяер
Също като Ди Матео, норвежецът бе призован в "Манчестър Юнайтед" като временен треньор след прекратения експеримент с Жозе Моуриньо миналия декември. Легендарният нападател стартира по сензационен начин престоя си на скамейката на "Олд Трафорд", печелейки поред първите осем мача във всички турнири.
Набраната инерция върна "червените дяволи" в борбата за Шампионската лига и въпреки че в края на сезона отборът загуби битката за място в Топ 4, Солскяер получи постоянно назначение като мениджър на рекордьора по титли в Англия.
ПРОВАЛИТЕ
Алън Шиърър
Рекордьор по отбелязани голове във Висшата лига на Англия, легенда на "Блекбърн" и "Нюкасъл" и смъртоносно оръжие на националния отбор - цялата кариера на Шиърър като футболист беше белязана от успехи и слава. Когато се оттегли от терена през 2006 г., вкаралият недостижимите 260 гола в Премиър лийг нападател се премести в телевизията като анализатор.
Когато обаче ръководството на "свраките" го потърси през 2009 г. в отчаян опит да спаси отбора от изпадане, Шиърър се отзова и прие ролята на временен треньор. За негово съжаление и за огромно разочарование на феновете това се оказа неудачен ход и "Нюкасъл" се сбогува с Висшата лига, губейки в последния кръг с 0:1 от "Астън Вила". Под ръководството на Шиърър отборът спечели само 5 т. в осем мача.
Филипо Индзаги
Назначенията на бивши звезди за треньори обикновено са носили големи успехи на "Милан" - Фабио Капело и Карло Анчелоти са двата най-ярки примера за това. Така че, когато през 2014 г. "росонерите" избраха Индзаги за наследник на задържалия се съвсем за кратко на поста Кларънс Зеедорф, това не беше голяма изненада.
Само че дългогодишният голмайстор - помогнал на клуба да спечели осем трофея, сред които две титли в Серия А (2004, 2011) и две в Шампионската лига (2003, 2007), се оказа почти напълно безпомощен като наставник и изведе тима до едва 14 победи в 40 мача. Под ръководството на Пипо "Милан" завърши 10-и в първенството на Италия - най-слабото класиране през новия век.
Тиери Анри
Французинът изгря на световната сцена като играч на "Монако" през 1994 г., а през следващите две десетилетия се превърна в истинска легенда със спечелените световна и европейска титла с "петлите" (1998, 2000), две титли на Англия с "Арсенал" (2002, 2004), две титли на Испания с "Барселона" (2009, 2010) и триумф в Шампионската лига с каталунците (2009).
След кратък период като треньор в юношеската школа на "артилеристите", през 2016 г. Анри бе назначен за асистент на испанския селекционер на Белгия Роберто Мартинес и помогна на "червените дяволи" да стигнат до бронзовите медали на Мондиал `18. След световното първенство в Русия французинът получи оферта да поеме "Бордо", но я отхвърли и през октомври се завърна в "Монако" като наследник на уволнения Леонардо Жардим. Престоят на клубната легенда като треньор на ст. "Луи II" продължи едва три месеца и след 11 загуби в 20 мача "монегаските" върнаха на работа... Леонардо Жардим.
