Медия без
политическа реклама

Футбол? Борба? Не, гордостта на Грузия е ръгбито

Националният отбор е вече на крачка от пробив в световния Топ 10

Грузинските ръгбисти след миналогодишния си триумф в "Ръгби Европа Чемпиъншип" - втория по сила континентален турнир след "Шестте нации". Грузия е печелила тази надпревара рекордните 17 пъти и вече претендира да направи следващата крачка и да играе при най-силните.
ЕПА/БГНЕС
Грузинските ръгбисти след миналогодишния си триумф в "Ръгби Европа Чемпиъншип" - втория по сила континентален турнир след "Шестте нации". Грузия е печелила тази надпревара рекордните 17 пъти и вече претендира да направи следващата крачка и да играе при най-силните.

В последните години виждаме възход на футбола в Грузия. Националният отбор дори дебютира на европейско първенство през 2024 г. и достигна до 1/8-финалите. Трима грузинци пък станаха олимпийски шампиони на игрите в Париж миналото лято - джудистът Лаша Бекаури, борецът Гено Петриашвили и щангистът Лаша Талахадзе.

Действително - футболът и силовите спортове (най-вече борбата) се радват на голямо уважение в тази страна. Имат си и своите традиции. Но всъщност друг спорт е като символ на тази страна - ръгбито. Странно, но всъщност и някак логично, тъй като в Грузия са на особена почит силата и честта.

В ръгбито, както знаем, са важни мощта, тактиката, но и отборният дух. А всички тези компоненти са вродени на грузинците. Те от детство са свикнали да бъдат издръжливи, да се борят до край, но и да уважават опонента си. Да не говорим, че нацията е генетично предразположена към практикуване на този спорт - мъжете са здрави, мощни и всеки опонент има едно наум, когато предстои схватка на игрището. Затова не е учудващо, че в Грузия не само харесват ръгбито, но то е и тяхната национална гордост.

 

Крушката си има опашка

Всъщност практикуването на спорт, сходен с ръгбито, е част от историческата традиция на Грузия. Става дума за древната игра лело бурти. При нея съседни села водят спор за тежка топка, която прилича повече на тиква, не на пъпешовидната топка за ръгби, но не е и кръгла. Правила почти няма, но целта е ясна - да се занесе на всяка цена топката във вратата на съперника. Звучи познато, нали? Когато през ХХ век, и по-точно в края на 50-те години, французинът от арменски произход Жак Хаспекян запознава грузински ученици в Тбилиси с правилата на ръгби, местните не се нуждаели от много време, за да схванат същността. Звучало им познато. Почти като лело бурти.

Неслучайно сега едното прозвище на ръгби националите на Грузия е "лелос". Другото е "борджгалоснеби" (груз. - мъжете, които бранят слънцето/вечността). 

 

Пробивът сред големите

Увличането към ръгбито сред нацията става спонтанно, още когато Грузия е част от СССР. След отделянето ѝ като самостоятелна държава националният отбор по този спорт се превръща в един от най-силните в Европа. Дори се води в момента като най-силния в Ниво 2 - това след "Шестте нации". Печелил е рекордните 17 пъти турнира "Чемпиъншип", организиран от Ръгби Европа. Това е второто по сила ежегодно състезание за национални отбори на нашия континент след "Шестте нации".

"Лелос" също така се класират през 2003 г. за първи път за световно първенство и до момента имат шест участия, като си осигуриха и седмо - на шампионата в Австралия през 2027 г. Да, до момента все нещо не им е достигало да преминат групите, но сега сякаш грузинците са готови повече от всякога на решаващата крачка.

Така мисли и настоящият селекционер на националния отбор - бившият английски национал, а по-късно треньор на схватката на Англия Ричард Кокрил. Впрочем, той наскоро подкрепи искането да се организира плейоф между Грузия и Уелс, т. е. между първия в "Чемпиъншип" и последния в "Шестте нации", като победителят да има правото да играе следващата година сред най-силните шест тима в Европа.

Има логика - "лелос" вече имат по една победа над Уелс и Италия в тест мачове през 2022 г. А в световната ранглиста задминаха за пръв път в историята уелсците и са на крачка от Топ 10. В най-новото издание на класацията Грузия е №11, а Уелс е №12. Освен това 11 играчи от настоящия грузински тим се състезават в отбори от френското първенство (Топ 14), което е считано от мнозина за най-силния клубен шампионат в света.

Още едно доказателство за любовта на грузинците към ръгбито: когато "лелос" имат мач, животът в страната стихва. Който не е на стадиона - на "Динамо Арена" или "Михаил Месхи" в Тбилиси, е пред ТВ екраните. Да не говорим, че в Грузия си има отделна телевизия за ръгби. Съответно победите се празнуват от всички по улиците. Загубите се приемат с достойнство. Малко отклонение - националният отбор на България също е имал веднъж възможността да се изправи срещу "лелос", които печелят мача в София през 1995 г. със 70:8.

Съвсем очаквано големите сили в ръгбито също започнаха да вземат Грузия насериозно. Ирландците, които са №3 в света, решиха тази година да включат в календара си за летни тест мачове гостуване в Тбилиси на 5 юли. А на 19 юли "лелос" ще имат престижна визита на четирикратния световен шампион и настоящ носител на титлата Южна Африка. И това, след като през 2024 г. тимът гостува на двукратния световен първенец Австралия и се представи достойно в Сидни (29:40), а дни по-рано победи с 25:23 като гост силния тим на Япония (№13 в света).

А специалистите считат, че успехите на Грузия над отборите от Топ 10 тепърва предстоят и няма да са сензация. За радост на цяла една нация, която е зад своите мъже, бранещи слънцето.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

ръгби, Грузия

Още по темата