Приключилият миналата събота турнир "Шестте нации" доказа в пълна мяра защо е едно от най-чаканите събития в света на ръгбито всяка година. Напрегнати мачове, неизвестност до последно за крайния победител, красиви отигравания - на всичко това феновете станаха свидетели и у тях остана доза съжаление, че надпреварата приключи. Но какво друго трябва да запомним, освен резултатите и триумфа на Франция - това разглежда специално за "Сега" българският ръгби национал и телевизионен коментатор Костадин Дебренлиев, който акцентира върху шест основни пункта.
---
1. Дюпонция
Франция без капитана си Антоан Дюпон е съвсем различен отбор и това си пролича още на миналогодишното издание на "Шестте нации". Тяхната игра е конструирана около №9. И то не кой да е №9, а точно Дюпон. Завръщането му бе показателно колко важен е той (б.ред. - затова и тази игра на думи между Дюпон и Франция). Сега спечелената титла е доста важна за французите, които като нация изстрадаха неосъществената си мечта за световна титла през 2023 г. Бе важна и за селекционера Фабиен Галтие, който си осигури спокойствие преди предстоящото турне в Нова Зеландия през юли. Но там "петлите" ще бъдат отново без капитана си, който получи тежка травма в лявото коляно и е аут до края на годината. Затова е интересна повторната адаптация на отбора без него. Ще е любопитно и дали Ромен Нтамак ще поеме по-голяма инициатива, както направи в решаващия мач срещу Шотландия (35:16).
2. Розите все пак имат бодли
Англичаните спечелиха четири от петте си мача в "Шестте нации" и показаха, че навлизат в искания от селекционера си Стив Бортуик ритъм. Близките като резултат загуби постепенно се превърнаха в близки победи, за да преминат накрая в изразителни победи над Италия (47:24) и Уелс (68:14). А спечелването на "Калкута къп" срещу Шотландия (16:15), което бе техен първи успех в този двубой от 2020 г. насам, бе сякаш най-ключовият успех.
3. Кой да е десетката?
Кой ще носи екипа с №10 в сборния отбор "Британски и ирландски лъвове" това лято? Отговорът на този въпрос не е еднозначен след "Шестте нации". Фин Смит и Маркъс Смит имаха по два мача в английския отбор с този номер. И определено Англия играе по-добре с Фин Смит като десетка, макар че не може да се отрече влиянието на Маркъс и начинът, по който "червените рози" нападат, когато той е с №10. При ирландците бе много интересно да се види спорът за този номер между Сам Прендъргаст и Джак Краули. Първият явно се оказа фаворит в очите на временния селекционер на "детелините" Саймън Истърби. Прендъргаст е млад и много талантлив, но има какво да се желае при него и все още е далеч от стандартите на тест ръгбито. Краули беше пренебрегнат в този турнир на "Шестте нации" и не получи възможността да продължи да доказва, че е подходящият наследник на Джонатан Секстън на поста. А защо не шотландецът Фин Ръсел да бъде изборът за №10 на селекционера на "Британските и ирландски лъвове" Анди Фарел, след като е може би играчът в най-добра форма в света на този пост?!
4. Да бъдеш или не...
Проблемите в структурата на уелската федерация доведоха до напускането на треньора Уорън Гатлант в разгара на "Шестте нации". Временният му заместник Мат Шерат не допринесе кой знае с какво за подобряване на ситуацията, защото нямаше достатъчно време и ресурси. Тепърва предстои да бъде обявен постоянен селекционер на "драконите", но задачата му никак няма да е лека.
Вече не е безоблачно и за треньора на Италия Гонсало Кесада, под чието ръководство отборът показва прогрес в играта от миналата година насам. Но въпреки това резултатите не са исканите - само една победа и предпоследно място в турнира. В Англия Стив Бортуик сякаш постоянно е на прицел, въпреки нелошите резултати. Сега сякаш той позакрепи позициите си с второто място, но при него сякаш всеки мач е тест за поста.
Интересно е дали Грегър Таунсенд още ще продължава да е точният треньор на това "златно поколение" при шотландците. Отново бяха с претенции да спечелят "Шестте нации" и отново техните стандарти спаднаха в момента, в който трябваше да бъдат на най-високо ниво.
Саймън Истърби получи възможността да опита какво е да си треньор на най-високото ниво начело на Ирландия и определено вкусът, който остана в устата му, бе кисел.
Под натиск преди началото на турнира бе и Фабиен Галтие. Отборът на Франция имаше нужда от тази титла и сега е по-спокойно и за треньора, и за отбора. Там, както и при Бортуик, хоризонтът ще е световното първенство през 2027 г.
5. In your head
Големият хит Zombie на групата The Cranberries се очерта като неофициален химн на ирландския национален отбор по ръгби. "Детелините" започнаха турнира в дрехите на фаворит и като такъв победиха коравия и опитен тим на Англия (27:22). Но по-нататък мачовете срещу Франция (27:42) и накрая срещу Италия (въпреки победата с 22:17) показаха, че стандартите са спаднали чувствително. Ако ирландците искат да станат световни шампиони след две години, трябва да настъпят значителни промени в тяхната игра.
6. Красотата е истинският победител
Италианците загубиха изразително мачовете си с Франция (24:73) и Англия (24:47), но в тези мачове се представиха много по-добре от миналата година и показаха крайно интересни неща в атака. Единственият проблем, който имаха "адзурите" в тазгодишния турнир, бе тяхната защита. Статистиката показва, че те са отборът с най-лош завършек на блокажите. И резултатът от това няма какъв да е, освен много есета за отбора, играещ срещу тях. Но в последния мач срещу Ирландия се видя, че при много добра концертрация нещата се получават и италианците бяха близко до това да изненадат неприятно фаворита.
Красота се видя и в играта на Англия. Феновете най-сетне видяха това, което искаха от много време. Срещу Италия и Уелс сякаш Стив Бортуик най-сетне извади заека от шапката и показа, че английският тим има и привлекателно лице на терена.
Да не забравяме и победителят Франция, който доказа безспорно, че е най-добрият отбор тази година, но и съчета това с някои наистина запомнящи се неща в атака.
