Въвеждането на брейк танците в олимпийската програма за игрите в Париж 2024 може да е изненадало мнозина, но не и Майкъл Холман - писател, продуцент, художник, предприемач и наричащ сам себе си пионер на хип-хопа. За него това е реализация на една 40-годишна визия.
Сайтът на Париж 2024 описва брейка като "танцов стил хип-хоп с акробатични движения и стилизирана работа с краката". Форматът на състезанията е коренно различен от, да кажем, на художествената гимнастика или фигурното пързаляне. Участниците няма да чакат реда си, за да представят програма пред журито. Вместо това те ще излизат по двойки, "биейки се" с опонента, показвайки по-добри и гъвкави движения от него, за да го елиминират. И така до финала за медалите.
През 80-те години на ХХ век, Холман (на снимката) провеждал седмично хип-хоп ревю в един клуб в Манхатън, по време на което се комбинирали рап и графити рисуване с новата форма на улични танци. Първоначално ставало дума за изпълнения - брейкърите танцували, публиката аплодирала и така цяла вечер. Но Холман решава да добави още един елемент.
"Всичко в Ню Йорк е конкуренция и всеки се стреми да бъде най-добрият - казва той. - И аз исках да намеря още един екип от танцьори за съревнование. Исках публиката да види битка, не просто движения".
Подобно нещо той е видял месеци по-рано по улиците на Бронкс. Там, брейкингът се появява именно като форма на танцова битка, произтичаща от напрежението между бандите в онези години. "Тогава, през 1971-ва, Жълтият Бенджи, лидерът на "Братята от гетото", прокара примирие между гангстерите, което позволи на тези момчета от враждуващи банди да купонясват заедно", спомня си Холман.
Именно на тези партита, където танцът замества насилието като отдушник на кварталните крамоли, мултикултурността на големия град култивира креативността на брейкинга.
"Брейкърите гледаха другите брейкъри и си казваха: "Уау, това е диво. Начина, по който вкарваш кунг-фу движения от китайската общност. Ще ги включа към моите африкански cakewalk стъпки или към пуерториканските гимнастически движения". И всичко това докато танцуват на стари записи на Джеймс Браун, миксирани в ямайски стил."
Първата група брейкъри на ве́черите на Холман е "Rock Steady Crew", която той неформално менажира. Първоначално те не искали да делят сцената със съперници, но в крайна сметка отстъпват пред настояването на Холман.
"Доведох група, наричаща се Floor Master и - бум - това беше исторически момент. Те наблягаха много повече на атлетизма, на скоростта и силата. И когато ги видях на сцената, пуснах бързо Rock Steady Crew като горещ картоф", разказва Холман.
Той помага за сформирането, а след това менажира нова група, която се фокусира изцяло върху "силовите" движения, които вижда от "Floor Masters". Наема най-добрите танцьори от пет квартала и нарича групата The New York City Breakers. В нея са някои от най-добрите представители на брейка: Ноел "Kid Nice" Мангуел, Матю "Glide Master" Кабан и Тони "Powerful Pexster" Лопес. Заедно те извеждат брейк танците до ново ниво на умения.
YouTube"Отървах се от слабите танцьори и превзех 3-4 от другите добри екипи от града. Изградих супер група за силов брейкинг - обяснява Холман. - Тези момчета бяха като жироскопи. Те започваха да работят с крака, а след това "падаха" на пода и, използвайки някакъв вид вътрешно задвижване, смесено с триенето по настилката, се надигаха заедно по определен начин или пък се разпръсваха. Сякаш имаха допълнителна вътрешна енергия. Те се въртяха и скачаха като ракети, измисляха нови начини на движение и това беше чиста поезия".
Холман пристига за първи път в Ню Йорк през 1978 г. от Сан Франциско. Въпреки че работи в банка на "Уолстрийт", "облечен всеки ден в костюм на "Брук Брадърс", той бързо се влюбва в по-суровата култура на мегаполиса, който нарича свой дом.
"Живеех в таванско помещения на ъгъла на "Хъдсън" и "Чеймбърс". Сутрин слизах долу с асансьора всяка сутрин и виждах Джоуи Рамоун [фронтмена на пънк бандата The Ramones], прибиращ се от нощен купон с по едно момиче под всяка ръка. Беше шантаво", разказва Холман.
Скоро и самият той става част от всичко това, като се сприятелява с пионера на графити рисунките Фаб Файв Фреди и често е в нощни заведения като Max's Kansas City, Mudd Club и CBGBs - места, където среща музиканти, поети и други изгряващи личности от артистичния свят.
"Ядях Ню Йорк като сладолед - казва Холман (на снимката) и си припомня, че се е връщал от нощно парти, когато е видял първите знаци за зараждащата се нова улична култура. - Бях заспал, чакайки метрото. И в един момент влакът навлезе в станцията и беше покрит целия с графити рисунки и лога. Не бях виждал нещо подобно, беше безумно съобщение от улицата. Беше вандализъм, но същевременно прекрасен. Малките деца казват: "Виж ме, виж какво мога да правя". Тези момчета сякаш казваха: "ОК, в този град е седалището на ООН, той е медийната и финансова столица, но аз съм дете от Бронкс и също си имам игра".
За Холман този манифест стои и зад появата на хип-хопа и нуждата на брейкърите да се изявяват чрез танца. "Това е като: "Виж ме, аз съм някой! Мога да взема микрофона и да изпея своя поезия, мога да скрачвам с грамофонната плоча, мога за скачам и стъпвам, да се търкалям по пода. Мога да се въртя на глава, както дори не сте си представяли" - обяснява той. - Тези деца създадоха своя собствена вселена с не повече от два грамофона, микрофон и парче линолеум".
Докато Холман прави музика, снима филми и попива енергията на Ню Йорк, започва да се чуди дали от малката хип-хоп и брейкинг сцена може да стане голям пробив, като пънка, който възниква в Лондон и Ню Йорк през предходното десетилетие.
"През 60-те години мой приятел учеше в едно училище с Малкълм Макларън [мениджър на "Секс Пистълс"]. Така че можах, когато Макларън дойде в Ню Йорк, да го поканя на едно парти в Бронкс с известните хип-хоп диджеи Afrika Bambaataa и Jazzy Jay. Заведох го на джем в парка, където диджеите бяха разположили своите системи и момчетата и момичетата танцуваха. Малкълм бе поразен и ме помоли да му направя презентация на това нещо. Е, направих му", разказва Холман.
Макларън има добър инстинкт за революционните културни движения. Той е мениджър не само на "Секс Пистълс" и свързва Холман с родената в Англия промоутърка Руза "Kool Lady" Блу, която организира редовни ве́чери в притежавания от ямайци нощен клуб "Негрил".
И през ноември 1981 г. това заведение е разтърсено от диджеите приятели на Холман и от брейкърите от The Rock Steady Crew. След като за хип-хоп ве́черите се разчува и шоуто на новосформираната в "Негрил" супертрупа става популярно, то е забелязано и от медиите в Ню Йорк.
YouTube"Това, което правехме се превърна в аромата на месеца за големите ТВ компании. Дойдоха екипи от целия Ню Йорк, от BBC, Canal Plus, NHK, Rai TV и ZDF. Заснемаха документални филми за брейкърите и ги излъчваха навсякъде по света. И това се превръщаше в новина. И така деца от Лондон, Токио или Париж видяха хип-хоп културата дори преди децата от Питсбърг в САЩ", казва Холман.
Той решава сам да направи видеосъдържание. Основава и продуцира Graffiti Rock през 1984 г., което става първото телевизионно хип-хоп шоу в света. Същевременно The New York City Breakers се появяват в популярното токшоу на Мърв Грифин и в новинарските предавания на основите телевизии. Последната голяма изява на групата е в Лондон през 1987 г.
"Някъде тогава концертите вече затихнаха. На това вече се гледаше като на отминаваща мода. Медиите спряха да обръщат толкова внимание и брейкърите поеха по различни пътища", казва Холман.
Но това е само в САЩ, докато на други места купонът продължава: "Както при други културни движения, възникнали в Америка, като джаз, рокендрол и блус, и хип-хопът затихна тук, за да намери нов живот и идентичност по света".
В края на 90-те години Холман получава покани за хип-хоп конференции по целия свят, но най-много от Австралия, Азия, Европа и Южна Америка. Той изнася лекции за брейк движението, участва в танцови семинари и презентации на документални филми.
Не навсякъде обаче е посрещнат добре от местните танцьори. Някои го обвиняват, че се опитва да превърне брейка в спорт, убивайки го като форма на изкуство.
"Но винаги съм чувствал, че това движение има собствен разум и живот. Сега хип-хопът е индустрия за милиарди, която оказва своето влияние върху света - анализира Холман. - Същите дебати възникнаха и около скейтбординга и екстремните спортове. Имаше недоволство само при мисълта, че форма на изкуство може да се оценява с точки, а ето, че вече са в олимпийската програма. Сигурен съм, че същото е било и с фигурното пързаляне през 30-те години. Но, помислете, това движение възникна в Ню Йорк - в сърцето на капиталистическия звяр. Да се поставя под съмнение неговата конкурентност и комерсиализация е в най-добрия случай наивно."
Извън тези дебати - забележителният пробив на брейка от тротоарите на Бронкс до олимпийската сцена е удовлетворяващ за Майкъл Холман, един от малцината, които оцениха потенциала на неговата поезия и силови движения преди повече от 40 години.
