Само Славиша Стоянович си знае дали вече не съжалява, че се съгласи да се върне в "Левски" в този труден момент. Но е факт, че големите очаквания от неговото идване засега не се сбъдват. "Сините" играят все така неубедително, често и откровено слабо.

Всъщност, през дълбоката криза този сезон "Левски" е заприличал на тотаджийски отбор - може да бие когато и когото не очакваш (втория в класирането "Локомотив" или амбициозния "ЦСКА 1948"), но може да загуби във всеки момент (от "Царско село", опашкаря "Славия", от "Арда в София, от падащия от кого ли не пловдивски "Ботев" и т.н.). И все пак - в момента "сините" са не толкова непредвидими, колкото жалки.

Чести грешки в защита, оказващи се решаващи за резултата. Липса на всякаква идея в средата на терена след тежките контузии на близнаците Радослав и Борислав Цоневи плюс Симеон Славчев, както и продажбата на Стайн Спиерингс. В атака положението е още по-трагично. Поне има и комедиант в лицето на Валери Божинов с дебелашките му шеги. Но той е за вътрешна употреба.

Не стига че "синята" атака е толкова ялова - 15 гола в 14 мача, ами и добре представилият се през миналия сезон Станислав Иванов (9 гола) бе изваден от отбора. Защото отказа да премине през лятото в германския втородивизионен "Ерцгебирге" (Ауе) и се дърпа от предложения нов договор. Добре че дойде Славиша Стоянович и прояви характер да прекрати тези крепостни нрави, та поне Иванов отново да се появи в игра (при 1:2 от "Берое"). Жалко само, че младият футболист няма да може да върне живеца в нападение. Просто защото избра да се спаси в "Чикаго Файър".

Останалите в тима имат два мача до края на годината, в които могат да зарадват фенове, ръководство и да върнат усмивката на словенския треньор. Най-важно е отложеното дерби с "ЦСКА-София". Нравите у нас са такива, че от този резултат зависи, когато се тегли чертата за 2020 г., дали ще се приеме, че "Левски" е имал тотално лоша година, или има светлинка напред.

Все пак усеща се някаква разлика, макар и минимална, в сравнение с играта при Георги Тодоров. Славиша Стоянович се оплака, че е нямал възможност да проведе подготовка с тима. Но последвалата криза с COVID-19 му даде възможност за миниподготовка, с почти цял месец без официални мачове. Вярно, без тези, които бяха под карантина. Но важното е, че отборът имаше време да научи философията на словенеца.

В резултат "сините" се опитват да налагат повече преса отпреди, доколкото им са силиците. "Не сме физически подготвени добре и правим грешки. Не искам да се оправдавам, но това е ситуацията. Дано да се разбере и да почнем да печелим точки. Искам повече динамика и контрол върху топката", оплака се треньорът след загубата от "Берое" в сряда. След победата над "Локомотив" пък той поиска и нови играчи, но с мерака ще си остане. Явно ще се оправя с наличното, щом изп. директор Павел Колев подчерта, че не иска да коментира желанията на Стоянович.

Предстоящата едномесечна подготовка през зимната пауза може и да доведе до някаква промяна и да оправдае поне малко оптимизма на Наско Сираков, че "Левски" ще изглежда доста по-добре догодина. Но феновете се надяват сякаш и на по-малко - ако не промяна в играта, то поне да се намали лавирането в резултатите.