Има много причини всеки януари да пътувате до Мелбърн за Australian Open, особено ако потегляте от зимен климат. Слънчево е, топло е и австралийците в "Мелбърн Парк" винаги са готини с бира по обед и закачки целодневно. Роджър Федерер беше прав, когато нарече това събитие "Щастливия Шлем".
Също така Откритото първенство на Австралия не третира тениса като крехък музеен експонат, който никога не бива да бъде докосван или променян, защото "това не се прави така". Или поради някоя от останалите надменни фрази, които пазителите на играта използват, за да рационализират своята безпомощност.
Това е знаковият турнир от Големия шлем: събитието, което открива всеки сезон и предлага прозорец към това накъде се насочва тенисът. При това го прави със забележителна и преднамерена регулярност, винаги на северния бряг на река Яра.
Подвижни покриви; супертайбрек до 10 точки в решаващия сет; камери в тунелите на играчите; бляскави анимационни тенис звезди. Всичко това дебютира тук. Това, което е Калифорния за Америка, Австралия често е била за тениса -
лабораторията, в която новите неща отиват за "тест драйв",
преди да бъдат приложени на толкова много други места.
"Винаги сме се опитвали постоянно да насърчаваме бизнеса", каза Мачар Рийд, ръководител на иновациите в "Тенис Австралия".
Иновациите тази година бяха особено видими. Треньори, седящи в собствени капсули на трите основни корта, оборудвани с таблети, пълни със статистика на живо. Вместо треньори, кацнали в кутия над корта или на трибуните, откъдето трябва да се навеждат, за да разговарят с играчи, протягащи вратове и наострящи уши, за да чуят някой потенциално безценен съвет насред шума.
Дори тенисисти, които бяха против разрешаването на какъвто и да е "коучинг", както и онези, които наистина мразеха да има правило срещу треньорството, когато то така или иначе се случваше във всеки мач, се включиха в новия модел.
"Винаги съм смятал, че тенисът е индивидуален спорт, в който трябва да решаваш нещата сам по някакъв начин - коментира световният №2 Александър Зверев - Но щом тенисът се развива по този начин, тогава трябва да извърви целия път на 100%."
Новак Джокович и неговият треньор Анди Мъри разговаряха лице в лице между сетовете. Ига Швьонтек и нейният треньор Вим Фисет обменяха мисли дори между точките.
Този вид близост е някак естествен за турнир, който
преобърна напълно представите за ТВ покритие.
Тунелите под "Мелбърн Парк", които помещават зоните за играчи и обикновено позволяват на най-добрите в света да се движат свободно и насаме между фитнеса, салона и своите мачове, сега бяха достъпни за зрителите, за да видят как спортистите се поздравяват и разговарят помежду си, докато се разминават. Нещо като голяма емисия на живо в "Биг Брадър".
Вероятно спокойно може да се обзаложите, че скоро всичко това ще се случи и на турнир близо до вас. Е, може би без Големия брат.
AO, както той самият нарича себе си (не толкова грандиозно като галеното Шампионата на "Уимбълдън"), беше първият турнир от Големия шлем, който имаше прибиращ се покрив. След това два, след това три. Той беше първият, който въведе камери в недрата на стадиона, проследявайки играчите, докато вървяха към корта през онзи луксозен тунел с всички снимки и имена на минали шампиони.
Според организаторите камерата на мрежата също се е превърнала в основен продукт първо тук. Мелбърн въведе първата температурна таблица и първата скала за качество на въздуха.
От своя страна US Open се рекламира като правилното място за храна, стил и тенис технологии. Тази година "Тенис Австралия" наля още известно количество вода в тази мелница, след като реши да премахне електронния сензор за отсъждане на "лет". Съдията на стола взимаше своето решение въз основа на това дали чува топката да докосва филето на мрежата - система, която официалните лица на турнира настояват, че е надеждна.
Играчите не са съгласни. Зверев го нарече "доста нелепо" и добави:
"На всеки ъгъл от абсолютно всичко има камера. Имаме видео повторения и всички модерни технологии от най-висок клас, които може да съществуват. Но една проста машинка за "лет", която използваме през последните 25 години, не е налична в Големия шлем..."
Но повечето зрители не обръщат внимание на такива дреболии. На Australian Open
феновете идват за тениса, но остават за музикалния фестивал.
През целия следобед и до вечерта има китаристи и певци, които свирят на главния площад между кортовете, където феновете си дават почивка от мачовете - ако изобщо стигнат до тях. Всички тези дивани и възглавници, разпръснати по сенчестата изкуствена трева, където звучи музика, създават едно адски приятно място за прекарване на вечерта. Особено отпивайки светло пиво или уиски.
Миналата година турнирът въведе иновации (по стандартите на тениса), които отдавна бяха очаквани. Разпоредителите започнаха да позволяват на хората да заемат местата си между всеки гейм, вместо да се налага да чакат почивка - старото правило наказваше феновете, задето са отишли до тоалетната, което ги караше потенциално да пропуснат 20 минути игра. Самите тенисисти бяха хванати леко неподготвени в първия ден, но бързо свикнаха и промяната се разпространи и другаде.
"Бяхме малко по-назад от другите спортове с промените и се опитвахме да поддържаме темпото с еволюцията на обществото и новото поколение, за което всички знаем, че не притежава голяма концентрация на внимание и предпочита движението - сподели Новак Джокович след победата си над Томаш Махач в III кръг. - Това е един от начините наистина да опитаме да се отворим малко повече и да нямаме толкова строги правила."
Имаше и още една промяна - бар и кафене непосредствено до корта вместо секция трибуни, с музика и без ограничения на шума по време на игра. Миналата година имаше един. Тази година още един. И просто ей така завеждането на дете на тенис мач или раздумката с приятел на няколко крачки от действието стана нещо напълно възможно. Гледането на тенис вече не се усеща като наказанието, което родителите ти налагат при лошо поведение:
седни мирно и мълчи през следващите три часа!
Следобед на първата събота Рейчъл и Мики Петрович, които бяха на своето ежегодно пътешествие до Australian Open от дома си в Сърбия, изгледаха на по бира един иначе забравим мач на двойки, докато тяхното 7-седмично бебе Виолета спеше до тях в количка.
"Имам бебе - каза Рейчъл. - Но тук не трябва да се притеснявам, че с него сме досадни."
На няколко метра от тях Андрю Матюс и Дани Синчич, отколешни жители на Мелбърн и дългогодишни присъстващи на турнира, но за първи път посетители на парти-кортовете, се наслаждаваха на джинджифилова бира и IPA.
"Никога не съм бил на нещо подобно - призна Синчич. - Кара те да се чувстваш доста по-социално, отколкото да седиш на стадиона, без да говориш."
"Не знам как се чувстват играчите, но за нас е чудесно", добави Матюс.
Тенисистите като цяло го приемат. А и вече са наясно, че когато играят тенис в "Мелбърн Парк", може да се почувстват като на ръгби мач - особено ако играят срещу австралиец. Съдиите на столовете и служителите на стадиона се опитват да озаптят местните запалянковци, но не се опитват чак толкова самоотвержено.
В края на краищата това би лишило турнира от повече моменти като победата на Даниел Колинс във II кръг над домашната фаворитка Дестъни Аява. След като изтърпя повече от два часа тормоз от австралийските фенове, американката изпрати въздушни целувки на тълпата фенове и им благодари в интервюто си на корта, че са ѝ помогнали да вземе "големия тлъст чек".
Джокович, който влиза в конфронтация с публиката по-често от всеки друг, изказа пълната си подкрепа за Колинс.
"Голям фен съм на Даниел Колинс - заяви той. - Трябва да се опитаме да се свържем повече с по-младите хора и да ги привлечем. Искам да видя малко повече забавления."
Сърбинът има някои идеи - включително танцьорки на корта по време на почивките или някаква версия на шоуто от полувремето на Супербоул. Коко Гоф посочи, че в спорт с едноминутни паузи това няма как да проработи.
Но може би някъде в Мелбърн вече се нахвърлят бележки на бяла дъска.
