Всички знаят, че новата футболна машина за голове Ерлинг Холанд е роден в Лийдс. Но малцина знаят къде е станал футболист. Добре дошли в Брюне - 12-хилядно градче в Западна Норвегия, където дори и в околността няма от т.нар. футболни академии за производство на скъпи играчи.
В Брюне е на почит антиакадемичен подход - в обикновената футболна школа, в която Холанд е тренирал от 5 до 15-годишна възраст, никога не е имало подбор. Групата е била от 40 деца, всички са третирани еднакво и са тичали след топката под мотото "Важно е удоволствието". Независимо от отсъствието на система за отсяване на добрите и талантливите, от този набор в Брюне общо петима стигат до юношеските национални отбори на Норвегия и до професионални клубове. Не е лошо за 12-хилядно градче.
Брюне е един от най-младите градове в Норвегия. Селото е основано още през 1878 г. покрай жп линия и получава градски статут едва през 2001 г., т.е. година след раждането на Холанд. В момента това е 49-ият по големина град в страната.
Атракции в Брюне са совите,
а също и лидерите на рок групата Kaizers Orchestra. В детството бъдещият ѝ вокалист Янове Отенсен получил първата китара от баба си - в градчето имало малко развлечения извън футбола и тя опитала да намери друго занимание на внука си. Сработило, но здравата връзка с футбола останала, защото Янове е син на бившия играч на "Брюне" и националния тим на Норвегия Руне Отесен. Янове дори стигнал до основния състав на местния отбор, поиграл за юношеския национален тим, но накрая изоставил всичко заради рок музиката.
Отесен е написал песен за "Брюне", а през 2010-а Kaizers Orchestra стават спонсор на клуба и тяхното лого с противогаз се появява на фланелките. Клубът е основан през 1926 г. и в момента е във II дивизия. "Брюне" има общо 17 сезона във Висшата лига, като най-успешният му период е 1976-88 г., когато 13 сезона е в елита, два пъти става вицешампион, печели националната купа, даже участва в турнирите за Купата на УЕФА и КНК. Но вече 20 години не стига до промоция във Висшата лига.
В "Брюне" започва и бащата на Ерлинг - Алф-Инге Холанд. Когато се завръща от Англия след края на кариерата си той не само открива в града първия нощен клуб, но и спасява родния тим от банкрут. Вярвайки в бъдещето на клуба той дава там и сина си да тренира. Почти веднага
Ерлинг е включен при по-големите
- родените през 1999 г. "Видях го за първи път, когато беше на пет - разказва пред Goal треньорът Алф-Ингве Бернтсен. Започна при връстниците си, но беше доста по-добър, затова го преместихме в групата на 6-годишните. Първите му две докосвания до топката доведоха до гол".
Холанд тренира два пъти седмично в група от 40 деца (39 момчета и едно момиче), от които до професионално ниво стигат:
• Андреа Норхейм - сега е в датската елитна дивизия, а преди това спечели с "Лион" женската Шампионска лига и купата на Франция. Има над 60 мача за националния отбор на Норвегия и 30 гола. През 2016-а стана бронзова медалистка на европейското на 17-годишните, а след още 2 г. бе реализаторка №1 на европейското до 19 г., на което норвежките останаха 4-и. Историите на Андреа и Ерлинг са удивително подобни. Нейният баща е легендата на "Брюне" Стиг Норхейм, който в началото на 90-те години играе с Холанд-старши. Майка ѝ също е лекоатлетка и има успехи в седмобоя. Както и майката на Ерлинг - Моника Пене, тя също става шампионка на Норвегия. Алф-Инге Холанд е провеждал допълнителни занимания със сина си, същото е било и с Андреа и нейния баща;
• Адриан Бернтсен – в момента играе за "Нутоден" във II дивизия, играл е в националния отбор до 18 г.;
• Торд Йонсен Салт – играе за "Арендал" от II дивизия, има близо 50 мача за различни национални гарнитури на Норвегия, включително и до 21 г.;
• Андреас Уланд – от "Брюне" преминава във "Вирджиния Кавалиърс" от студентската лига на САЩ, играл е в националния отбор до 18 г.
За най-важен фактор при изграждането на това поколение се счита откриването на закрит терен през 2005 г. Там децата се занимават извън официалните тренировки - по правило през уикендите. "Ерлинг и още около 20 момчета се събираха там в почивните дни и играеха с часове - разказва треньорът Бернтсен. - Тази зала никога не е затворена, може да се играе независимо от времето. Това е просто съоръжение, но невероятно важно за футбола в Брюне".
Екскапитанът на юношеския отбор на Норвегия Торд Йонсен Салт казва какъв е рекордът - 9 часа игра в "Ярхален" (името на закрития комплекс) за един ден. Според мнозина, залата е дала още един начин за развлечение на местните младежи - независимо че не е отопляема, тя пази от сняг и мраз през суровите зими.
Важен е и човешкият фактор.
"Брюне" е малък клуб, ние нямаме инфраструктура на академия - казва треньорът Бернтсен. - Държахме цялата група от 40 деца заедно, в семейна обстановка. Социалните контакти означават много, защото в една такава малка общност, ако някой младеж бъде спрян от тренировки, това ще е разрушителен момент за подрастващ човек. Затова тренират всички, влагаме в тяхното добро здраве".
Групата на Холанд е извървяла целия път от 5 до 15-годишни заедно, без никой да си тръгне сам или да бъде освободен като неперспективен.
"Не ги отсявахме, когато станат на 13 г., както правят много академии - разказва Бернтсен. - Аз съм треньор с лиценз от УЕФА, имам образование, но не мога да видя кой ще е най-добър впоследствие. Как тогава да направя такъв избор? Ако разделите 40 деца на три групи, според нивото им на умения, тогава най-добрите ще получат най-добрия треньор на академията. Вторият тим ще е с треньори средна ръка, а третият - с такива, които гледат по-небрежно на работата си. Накрая от 14-те в първия състав 5-6 деца губят интерес и внезапно той се оказва с твърде малко играчи, когато премине при юношите. И това се случва често".
Бернтсен дори и на регионални турнири правел смесени състави - почти никога не терена не е пускал само най-добрите. Така тимът се научил да се бори.
"За нас беше много важно децата да се държат добре. Учехме ги как да се обръщат един към друг - продължава треньорът. - Да, при нас израснаха петима футболисти (б.р. - заградени с кръгчета на снимката), но също електротехници, механици, момчета, които отидоха да учат в чуждестранни университети.
Годея се с Ерлинг, но се гордея и с всеки от останалите 39".
Торд Йонсен Салт е съгласен: "Треньорите се грижеха за всички, а не само за най-добрите. В детския и юношески футбол е важно признанието за различните нива на умения".
Бившият норвежки национал Мариус Йонсен е впечатлен от този подход: "Напълно необичайно е, че много от тях станаха добри футболисти. Все пак до висшето ниво стигат едва 0.3% от децата в академиите. При подрастващите отпадат до 50% и е уникално, че "Брюне" е запазил всичкото вино от онази реколта".
При подготовката на играчите в Брюне е важно да се отчетат и особеностите на манталитета. Холанд е известен с кратките, пределно сухи отговори по време на интервюта и някои възприемат това като високомерие. Но треньорът Бернтсен твърди, че това е особеност на жителите на градчето.
"Тук не говоим много, правилото е да се работи добре. Важно е какво правиш, а не какво говориш. Повечето местни се гордеят с това как изглежда Ерлинг и как ни представя. Но, виждате - тук няма плакати, нито негова статуя. Когато идват чуждестранни журналисти, често питат дали той наистина е от тук. Разказват, че като правят репортажи за Роналдо, цяла Мадейра е изпъстрена с негови плакати. А тук всички се чудят защо няма снимка на Ерлинг".
Все пак с времето в Брюне са се появили два графита с изображение на Холанд, но кметът Андреас Фолсунд потвърждава сдържаността на съгражданите си: "Хладнокръвието се проявява дори и когато Ерлинг си идва. Повечето хора просто го оставят да бъде сам със себе си. Да, може да го спрат за автограф, но като цяло не му се месят".
Впрочем кметът е бил учител на Холанд. "Веднъж ми каза, че не му трябва училище, защото смята да стане професионален футболист. Добре, отговорих му, тогава ми дължиш един билет за някой твой мач в бъдеще".
И Холанд не забравил това. През пролетта на 2022 г. кметът на Брюне видя от трибуните как Ерлинг наниза хеттрик срещу "Бохум".
"Веднъж пък ми подари своя фланелка, на която беше написал, че трябва да увелича финансирането на спорта в града", казва още кметът.
Само на 15 г. Холанд дебютира за мъжкия тим на "Брюне" във II лига, а на 16 се отправя към "Мьолде", при Оле-Гунар Солскяер. Там рязко набира 12 кг мускулна маса и скоро се превръща в машина за голове. Но не забравя, че неговата история тръгва от малкото градче Брюне.
"Когато е възможно опитвам да разпусна тук. Например като работя в някоя ферма - да карам трактор, да храня крави. Самият аз нямам крави или свине, но със сигурност ще имам в бъдеще. Мисля, че след края на кариерата си ще притежавам малка ферма", казва головата машина на "Манчестър Сити".
