Под светлините на прожекторите и сред искрящите пайети думите на Алана Слейтър увисват във въздуха. Тя се обръща и поглежда към своите конкурентки. Никоя от тях не отговоря на въпроса.
"Помислих, че може би не говорят английски. Може би не ме разбират. Или може би са твърде концентрирани", споделя Алана пред Би Би Си.
А може би другите смятат, че думите ѝ въобще не заслужават внимание. Въпросът така или иначе е доста странен.
Слейтър и още 35 гимнастички са на половината от състезанието във финала на многобоя от олимпийските игри в Сидни 2000. Това е върхът в техните кариери. За 16-годишната австралийка напрежението идва от добавените децибели. Над 15 000 фенове в зала "Супердоум" крещят неистово всеки път, когато сънародничката им поеме към уредите.
Но сред всичко това Слейтър допуска невъзможното. Може ли най-голямата сцена да е подредена грешно?
---
До този момент кариерата на Алана Слейтър в гимнастиката е белязана от светкавичния ѝ прогрес въпреки тежка загуба, която би повлякла надолу мнозина други. Тя започва да се занимава със спорта като хлапе.
"Аз бях онова малко дете, което се разхождаше по гредата на 16-месечна възраст - казва тя. - Постоянно повтарях: "Остави ме, не ме дръж за ръката, добре съм." За мен това наистина беше чувство на радост и любов. Започнах да изследвам физиката си и да предизвиквам ума си, за да разбера какво бих могла да постигна като личност."
Вътрешните предизвикателства отвеждат Слейтър до световния елит. Тя прави своя дебют на национално ниво в Австралия на 9 г., а на 11 вече се състезава на международни турнири.
Когато е на 13, заминава на едно такова юношеско състезание в Колорадо Спрингс, САЩ. Баща ѝ настоява тя да бъде придружена от майка си по дългия път. Загрижеността му се оказва основателна по причини, които той въобще не е очаквал.
Майката на Алана е до нея, потънала в скръб, за да ѝ съобщи, че самолетът на баща ѝ от Джакарта за Сингапур се е разбил. Всички 104 души на борда са загинали.
"Самолетът му е паднал, докато се състезавах.
И всъщност аз имах един момент от състезанието, в който просто забравих как се тича по пътеката за прескока - споделя Слейтър. - Никога не можах да го обясня. Никога преди или след това не ми се е случвало, но аз буквално не знаех как да тичам. По-късно разбрах, че точно по същото време, в този миг самолетът е падал. Това преживяване ми даде толкова дълбока перспектива. Открих вътрешна сила, която не знаех, че притежавам. Тя наистина ми помогна да оформя характера си не само като силна жена, но и като силен спортист."
Олимпийската надпревара е екстремен тест за всеки състезател. Формата, която Слейтър придобива, обаче е уникална.
Никой не очаква Слейтър да се бори за медалите в Сидни. Тя е твърде млада, а състезанието е прекалено силно.
Рускинята Светлана Хоркина - световната шампионка от 1997 г. и действаща европейска шампионка, е в най-гореща форма. В квалификациите тя е много пред най-близките преследвачки - две румънки.
Само че кампанията на Хоркина скоростно и съвсем неочаквано дерайлира. След силно представяне на земя - първата за нея от четирите дисциплини в олимпийския финал, тя се премества на прескока. В загряващите си опити не е дори близо до правилно приземяване, като всеки път се оказва на колене.
Доверявайки се на часовете тренировки и усъвършенстване обаче, тя не променя нищо в изпълнението си за самото състезание. След кратък вик на самоокуражаване рускинята се засилва, отскача във въздуха, оттласква се от коня, върти се и се усуква.
И още веднъж подът пристига твърде рано.
Подбедриците ѝ се приплъзват по тюфлека. Тя подскача и се изправя на крака, заставайки в поза, но на лицето ѝ вече е изписано разочарованието. Надеждите ѝ за злато са се изпарили.
И тя не е единствената, която страда.
Шампионката на САЩ Илайз Рей проваля и двата си прескока. Британката Аника Рийдър се контузва толкова тежко, че се налага да се оттегли от състезанието. Бразилката Даниеле Иполито си удря главата, падайки при приземяването.
Дори обяснен с нервност, стандартът е доста нисък като за най-добрите в света.
YouTubeСлед като вече е приключила с две дисциплини, сега е ред на Слейтър. Тя е първа от групата гимнастички, които се готвят за третата си ротация - прескока.
"Стоях в началото на 25-метровия коридор за засилка, гледах към коня и си помислих, че е твърде ниско. Просто изглеждаше ниско - разказва Алана. - Обърнах се към съперничките си и попитах:
"Конят изглежда много нисък, на някого струва ли му се нисък?"
Никой не продумва.
Слейтър решава да провери дали усещането подкрепя зрението ѝ. И започва засилка по коридора.
"Не съм висока и по принцип когато отскоча от трамплина, обичайното ми чувство е, че влизам в страничната част на коня. Вместо това се оказах точно по средата отгоре му, което категорично не ми се беше случвало никога преди на прескок. Знаех, че на трамплина всичко беше 100% идеално. Но конят беше на грешна височина - убедена е Алана. - Като 16-годишна имах два избора - да кажа нещо и да спра състезанието или просто да си замълча и да продължим. Избрах първия вариант."
Слейтър се връща при коня, застава до него и се обръща към треньорите си Пеги Лидик и Николай Лапчин, за да им покаже, че уредът е по-близо до корема ѝ, отколкото до гърдите, където обикновено се намира.
"Освен ако не бях пораснала през нощта, той просто беше твърде ниско - разказва Алана. - Николай ме погледна мъртвешки, измери го със собственото си тяло и върху лицето му се появи ужасено изражение."
В следващите няколко минути шокиращото откритие се разпространява из залата.
Измервания с ролетка показват, че Слейтър е права.
Конят е сгрешен. Вместо на 125 см е поставен на височина от 120 см. Разлика от цели пет сантиметра. Разлика, достатъчна да провали фино настроено изпълнение. Разлика, разделяща съвършенството от унижението.
Олимпийският обслужващ екип се струпва около уреда и започва да развива болтове и гайки, за да го намести на правилната височина. Съдиите жестикулират изумени, след като става ясен размерът на грешката. Телевизионните коментатори са потресени. Треньорите са бесни.
"Никога не съм виждала такова нещо, дори на малко, регионално първенство - коментира старши-треньорът в отбора на САЩ по онова време Кати Кели. - Беше удивително."
Половината състезателки вече са минали на прескока с твърде нисък кон. Взето е решение на тези 18 гимнастички да бъде дадена възможност да повторят опитите си. Но за повечето от тях вече е късно.
Тяхната увереност и концентрация са необратимо разклатени. Потисната от падането си в прескока, Хоркина вече е допуснала друга грешка на следващия си уред - смесената успоредка. Далеч от оценките за почетната стълбичка, тя отказва да прави нов прескок и завършва 10-а в крайното класиране. Златото печели румънката Симона Амънар.
"Най-тъжното е, че никой реално не спечели от тази ситуация - казва Алана Слейтър. -
Спечели само едно младо момиче, което осъзна, че гласът ѝ може да бъде чут
дори в най-напрегнатия миг от спортната ѝ кариера."
Започва разследване на причините, довели до абсурдната грешка. Някои предполагат небрежност при преправянето на уредите след финала в мъжкия многобой предния ден. Наяве излиза грешка в документацията, определяща размерите на оборудването. А инцидентът се използва и като част от празненствата на победителите, и като инструмент за взаимни обвинения на загубилите...
През април 2013 г. Алана Слейтър се омъжва за дългогодишния си приятел Скот Пени. Баща ѝ отдавна го няма, но там са треньорите, били с нея и в онзи септемврийски ден в "Супердоум" преди повече от десетилетие.
"Николай ме отведе до олтара - спомня си бившата гимнастичка, която на 3 април навърши 39. - Беше красив момент. После чух от момичетата в залата, че предните дни той бил толкова нервен, че репетирал тържествената си походка си по пътеката за засилване на прескока. Пеги пък дръпна реч, в която историята за онзи кон в Сидни беше основен акцент. Тя обобщи своя извод, обръщайки се към моя съпруг с думите: "Ако Алана мисли, че е права, тя най-вероятно е. Затова по-добре ѝ се доверявай."
