С фантастичния сблъсък на 8 септември между домакина Франция и друг от най-силните отбори в света - Нова Зеландия, се открива десетото световно първенство по ръгби, което е и очакваното с най-голям интерес спортно събитие тази година. До 28 октомври предстоят 48 страхотни битки, от които ще бъде излъчен новият шампион в този спорт, който през 2023 г. празнува своята 200-годишнина. А най-добрата новина е, че за пръв път българската държавна телевизия ще направи съпричастни феновете на тази най-велика игра - по БНТ 3 ще се излъчат директно най-интересните мачове от турнира.
Дни преди това, специално за читателите на "Сега", своето мнение за моментното състояние на отборите, фаворитите в групите и най-интересното преди шампионата представи българският национал по ръгби, селекционер на младежкия ни тим (до 20 г.) и ТВ коментатор Костадин Дебренлиев, който ще представя за вас своите анализи до големия финал на "Стад де Франс" в края на октомври.
-----
Световното първенство през 2023 г. ще е може би най-оспорваното в историята. За пръв път имаме две държави - Франция и Ирландия, които са с равен старт и на практика нищо в момента не ги разделя по пътя към световната титла. Нека обаче видим предварителните очаквания по групи.
Група А
(Нова Зеландия, Франция, Италия, Уругвай, Намибия)
Тук фаворит е Франция. Домакините играят ръгби, което едновременно е изключително красиво и нападателно. Много напомня на стила на Австралия през 90-те години под ръководството на невероятния Род Маккуин. Това, което им дава леко предимство над Нова Зеландия, е споменът от последната им среща през 2022 г. - французите победиха с 40:25 на "Стад де Франс", където ще се срещнат и сега, в мача на откриването.
Мнозинството фенове симпатизират на тима на Нова Зеландия, който обаче този път няма да е в ролята на изявен фаворит, а една идея по-надолу. Въпреки това си остава много опасен отбор, с невероятна история, също играещ много красиво ръгби, който до 2015 г. налагаше стандарта в световното ръгби. След това обаче сякаш загубиха малко визията си. През 2023 г. изглежда успяха да намерят разковничето на тяхната игра - времетраенето (начинът, по който нападат, а също движението без топка, кога кой играч да тръгне и как да се придвижи и т.н.). Въпреки това обаче имат няколко трески за шлайфане в нападение. На мен ми направи впечатление начинът, по който се защитават. Определено защитата им е много агресивна и ще създаде много проблеми на Франция.
Италия не бива да се подценява и това затвърждава мнението, че групата е много интересна.
Група В
(Южна Африка, Ирландия, Шотландия, Тонга, Румъния)
Така наречената "Група на смъртта". Отборите на Ирландия, Южна Африка и Шотландия почти нищо не ги разделя. Въпреки това фаворит тук, а и на първенството като цяло, е Ирландия. Това е много постоянен отбор. Техният селекционер Анди Фарел успя да намери системата на игра, която много подражава на ирландската култура и изгради отбор, готов да победи всеки. Видяхме, че през 2022 г., когато спечелиха сериите в Нова Зеландия, играчите на Ирландия не се радваха толкова, а само изпиха по няколко бири. Това показа, че имат по-голяма цел и сега във Франция ще я преследват.
При световния шампион Южна Африка има две гледни точки - "защо трябва да се поправя това, което работи?", т.е. системата на Раси Ерасмус, с която бе спечелена световната титла през 2019 г. А втората е "защо да не подобрим това, което вече имаме?", т.е. постепенно да се изгради нова нападателна структура под ръководството на настоящия треньор Жак Нийнабер. В последния си тестов мач Южна Африка постигна страхотна победа с 35:7 над Нова Зеландия, но това не значи нищо. Световните шампиони трябваше да покажат, че са готови за "групата на смъртта", докато новозеландците са в заключителен етап на подготовката си.
Тук са и шотландците с най-добрия си отбор, събиран някога, дори и без техния капитан Стюърт Хог, който се отказа през март. От тях очаквам да направят изненада. Те имат сили да станат втори в групата.
Група С
(Уелс, Австралия, Фиджи, Грузия, Португалия)
Фиджи, след историческата си първа победа над Англия - с 30:22 в Лондон на 26 август, се премести в световната ранглиста пред Австралия и Уелс. Съответно това ги прави автоматично фаворити в тази група. Но пък австралийците са водени от "хитрата лисица" Еди Джоунс, за когото това ще е пето поредно световно първенство като треньор. Той много добре знае какво се изисква от Австралия и да постигне, т.нар. "smash and grab" (да отидем и да "откраднем" световната купа без никой да ни спре). Отборът му има страхотен стил. Играе невиждано до момента от публиката ръгби, но предстои да видим дали времето му е било достатъчно, за да изгради тим, който да спечели титлата.
Предвиждам първото място тук да е за Австралия, а второто да е за Фиджи, които имат в момента невероятен набор от играчи. Те трябваше да бъдат събрани и да им бъде наложен един общ стил. Това, което ми направи впечатление е дисциплината, която са изградили. Не само да спазват правилата, но също структурата и начина на игра, независимо къде се намират на терена.
Тимът на Уелс бе разстроен от вътрешни проблеми, но се окопитиха и дори в подготвителната фаза за световното първенство успяха да победят вечния си съперник Англия с 20:9. Последвалата шеметна загуба с 16:52 от Южна Африка обаче показа, че този отбор има още какво да гради. Играчите на Уорън Гатланд имат амбиция да стигнат една стъпка по-напред от това, което постигнаха през 2019 г. (б.ред. - четвърто място), но според мен те няма да могат да излязат от групата.
В същото време Португалия и Грузия не трябва изобщо да се подценяват.
Група D
(Англия, Япония, Аржентина, Самоа, Чили)
Тук фаворит, според мен, е Аржентина. В последните две години "Пумите" рязко промениха стила си на игра под ръководството на Майкъл Чейка, който е треньор, изискващ много притежание на топката. С двете победи над Нова Зеландия, както и победата с 1 точка над Англия в Лондон през м.г. показа, че този отбор е способен да играе ръгби от висока класа.
Второто място ще се оспорва от Япония и Самоа, които иначе практикуват тотално различни стилове. Японците играят много нападателно, докато Самоа започна да играе ръгби, обвързано с играта с крак. Имат невероятен №10 Лима Сопоага ("Шимицу Блу Шаркс", Яп), бивш играч на Нова Зеландия, подкрепен от Крисчън Лиали'ифано ("Моана Пасифика"), който пък бе капитан на Австралия. Самоа стана поредната тихоокеанска нация, която успя да си събере талантите, благодарение на промяната на правилото в световната ръгби федерация, че играч, който не е играл за някоя държава в продължение на 3 години, може да смени лиценза си и да играе за друга федерация, ако има корени. Дори Самоа има чисто психологически превес, след като победи японците в първенството на тихоокеанските нации.
Англия не бива да се подценява, но смятам, че няма да успее да излезе от групите. Стив Бортуик е невероятен специалист на клубно ниво, но е изключително неопитен като главен селекционер, както и целият му треньорски екип. Също така, когато смениш един треньор, който 6 години е работил в английската система (б.ред. - Еди Джоунс), е много трудно за толкова кратко време да промениш навиците на тези играчи. По-скоро англичаните ще се учат на това световно първенство.
ИГРАЧИ НА ФОКУС
Представянето на няколко ръгбисти трябва да бъде наблюдавано изключително изкъсо. За Ирландия е много важен техният капитан Джонатан "Джони" Секстън ("Лейнстър", Ирл), който ще ги води на четвърто световно първенство. Играчът им, от когото ще очаквам много в турнира, е техният външен център и №13 Гари Рингроуз ("Лейнстър"). От тяхната схватка се откроява Кийлън Дорис ("Лейнстър").
За Франция е ясно, че вниманието ще е към капитана Антоан Дюпон ("Тулуза", Фр). За съжаление Ромен Нтамак получи много тежка контузия в навечерието на турнира, но пък това си има и добра страна, тъй като сега мястото му ще бъде заето от Антоан Хастой ("Ла Рошел", Фр), който е невероятен №10 и има изключителен ръгби мозък, но нямаше да бъде повикан, ако не беше тази травма на Нтамак. Лидерът на защитата на Франция Гаел Фику ("Расинг 92",Фр) и Жонатан Данти ("Ла Рошел"), който в момента е най-добрият №12 в света са другите, от които имам големи очаквания. А също в схватката от Уини Атонио ("Ла Рошел") и до голяма степен от Грегори Алдри ("Ла Рошел"), за които световното е моментът да докажат дали наистина имат тази голяма класа. Да не забравяме и десния пилиер Сирил Байл ("Тулуза"), който стикова френската система на игра и от когото зависи до голяма степен Франция да играе добре в нападение.
Южна Африка ще е без най-добрия център и №13 от световното през 2019 г. Луканио Ам заради тежка контузия. Но пък се възстанови техният капитан, лидер и стълб на отбора Сиа Колиси ("Расинг 92"), който знае какво се изисква да се спечели едно такова първенство. Техният №9 Фаф де Клерк ("Йокохама Канон Ийгълс", Яп) също е невероятен играч и страхотен лидер. Също трябва да се отбележи Дамиан Вилемс ("Стормърс", РЮА), страхотен център. Другият изключително важен играч е Ебен Етцебет ("Шаркс", РЮА) - този гигант (202 см), успява да събере цялата схватка и Южна Африка има нужда най-вече от него и Колиси.
Много ценен за Нова Зеландия несъмнено ще е капитанът им Сам Кейн ("Чийфс", НЗел), който е техният духовен лидер на терена и извън него. Силна подкрепа се очаква да му направи Сам Уайтлок ("Кентърбъри", НЗел), за когото това най-вероятно ще е последно световно първенство. Техният №9 Аарън Смит ("Манауату", НЗел) притежава безупречен пас и води играта по неповторим начин. Бих заложил и на Ричи Мо'унга ("Кентърбъри", НЗел), който наследи като №10 Дан Картър и в клубния си отбор. Той ще изиграе последния си световен шампионат за Нова Зеландия. След този турнир Мо'унга ще замине да играе в Япония за "Тошиба Брейв Лупус", като се очаква това да е стъпката за присъединяването му към националния отбор на Тонга.
