Три месеца след 99-ия си рожден ден Агнеш Келети все още е предизвикателство дори за 9-годишните със своята неизчерпаема енергия и ентусиазъм. Унгарката с еврейски произход е едновременно най-възрастната жива олимпийска шампионка и оцеляла от холокоста.
Въпреки че е спечелила общо 10 олимпийски медала, включително пет златни - на игрите в Хелзинки `52 и Мелбърн `56, Келети не обича да акцентира върху своите спортни успехи. Затворена в своя апартамент в Будапеща, тя живее в спомени за предългия си живот, изпълнен с приключения и страхотни постижения, но и с нещастие и трагедия.
Родена на 9 януари 1921 г. като Агнеш Клайн, тя преживява холокоста благодарение на фалшива самоличност, осигурила ѝ работа като домашна прислужница в Будапеща. Семейството ѝ обаче е опустошено - майка ѝ и сестра ѝ също оцеляват, но баща ѝ и нейните чичовци са изпратени в Аушвиц, където се превръщат в част от 550-те хиляди унгарски евреи, избити в нацистките лагери на смъртта.
"Миналото? Нека да говорим за бъдещето
- казва Келети. - Това е нещото, което трябва да е красиво. Миналото си е минало, но все още има бъдеще."
Дори олимпийските спомени на Агнеш не са фокусирани върху нейните успехи (сред еврейските спортисти само американските плувци Марк Шпиц и Дара Торес са спечелили повече олимпийски медали), а по-скоро върху възможностите за пътуване, които е получила благодарение на спортната си кариера.
"Не медалите са значими, а опитът, който идва с тях - философски анализира Келети, докато показва някои от деветте медала, които все още притежава (десетият бил предоставен преди години на журналист за негов проект и повече никога не се върнал при собственичката си). - Обичах гимнастиката, защото ми даваше възможност да пътувам безплатно."
Дори качването на почетната стълбичка за церемониите по награждаване на са ѝ били по сърце: "Не исках да се показвам. Просто обичах да играя гимнастика."
След като печели злато на земя и бронз на смесена успоредка, както и сребро и бронз в отборната надпревара на игрите в Хелзинки, Агнеш Келети извоюва още три индивидуални (на греда, земя и смесена успоредка) и една отборна олимпийски титли в Мелбърн и добавя две вицешампионски отличия (в индивидуалния многобой и във второто отборно състезание). Тя вероятно е щяла да спечели още повече медали, ако контузия не ѝ попречва да участва на първата олимпиада след Втората световна война - в Лондон `48.
Днес
не гледа спорт по телевизията, дори олимпийските игри,
защото "не са много интересни, предпочитам да катеря планини".
Дните на активен планинар може и вече да са зад гърба ѝ, но тя изглежда най-щастлива, когато има възможност да се разхожда по улиците на Будапеща. Тя се завръща в родния си град преди няколко години, след като десетилетия наред живее в Израел. Все още обича и пътуванията из Европа, като последно е посетила Барселона през миналата година.
Келети, която започва да се занимава с гимнастика на 4 години и печели своите олимпийски медали на невероятната за този спорт възраст от 31 и 35, също така била и талантлива челистка. След като се премества в Израел през 1957 г., тя за дълги години се отдава на треньорска дейност.
"Обичам децата и също така обичам да им преподавам", разказва тя. Запитана за най-важното нещо, което децата трябва да научат, тя отговаря без никакво замисляне: "Радостта от живота."
Келети, чийто заразителен смях изглежда винаги готов да избликне, има любима закачка за онези, които очакват да срещнат крехка, изнемощяла старица, караща своята стотна година. Тя протяга своята длан за ръкуване, уверява се, че захватът ѝ е добър, и ненадейно издърпва нищо неподозиращата "жертва" към себе си с изненадваща мощ.
"Силна съм - казва тя през лек кикот след своя трик. - И малко глуповата."
Тя престава да прави пълен шпагат на пода не много отдавна, но все още изпълнява упражнението изправена, докато държи под ръка своя син Рафаел. Ако все още има една тема, по която тя има категорично мнение, това е подлагането на гимнастиците на напрежение и изтощаващи упражнения от най-ранна възраст.
"Това не е хубаво - категорична е Келети. - Тежките гимнастически упражнения увреждат развитието им. Те не бива да започват твърде рано. Да не говорим, че това, което на първо място трябва да бъде развивано при децата, са техните умове, а не телата им."
Какво е правила тя, за да тренира мозъка си?:
"Учех езици и опознавах света."
Агнеш Келети е носител на дълъг списък от престижни награди в Унгария и Израел. Тя е един от 12-те "Спортисти на нацията" на Унгария, а през 2017 г. е удостоена с най-високото държавно отличие в Израел в сферата на културата и спорта - "Перас Иисраел".
Но както и по отношение на нейните олимпийски медали, тя не изглежда впечатлена от полученото признание от най-високо ниво.
"Изпъквала съм? - пита тя почти недоверчиво. - Просто правех каквото мога. Това е всичко."
