Пътят към първото място в тениса рядко е прав. Но някои пътешествия имат повече завои и криволичения от други - особено онези, които включват срив от върха, последван от ново изкачване до него.
По случай 50-годишнината на световната ранглиста, която АТР ще отбележи на 23 август, историкът на мъжката професионалната асоциация Джоел Дъкър проследява пет забележителни похода до върха. Ето кои са те:
Агаси преминава от агония към екстаз
Андре Агаси вече отдавна е най-голямата атракция в боксофиса на тениса. Въпреки това през 1997 г. е принуден да играе на турнир от "Чалънджър" веригата в родния си Лас Вегас. Световен №1 само две години по-рано, в този момент американецът е на 141-во място в ранглистата.
Моралът на Агаси е силно подкопан от загубата му срещу Пийт Сампрас на US Open през 1995 г. През следващите две години той почти не се посвещава на тениса. През 1997 г. пропуска Australian Open, "Ролан Гарос" и "Уимбълдън".
Нещата опират дъното през есента със загуба в I кръг в Щутгарт. Следва моментален разговор с личния му треньор Брад Джилбърт. Както Агаси пише в своята автобиография "Открито" (Open, 2009): "Казах "ОК, Брад, не съм готов да приключа. Вътре съм. Кажи ми какво да направя и ще го направя."
Съветът е завръщане в "Чалънджър" веригата.
"Падането ми от върха може да се сравни с това Брус Спрингстийн да свири в местен бар на края на улицата - казва Агаси за своя поход до финала в Лас Вегас. - Хората говорят колко съм смирен на корта сега. Е, със сигурност. Борих се много, защото съм много далеч от там, където бях. Но какво по-прекрасно място да започна отново изкачването от собствения ми заден двор?"
В началото на 1998-а преоткритата отдаденост на Агаси вече е видима и доказана през февруари с победа над Сампрас във финала на АТР турнира в Сан Хосе. В края на годината Агаси се е изкачил до №6 в света. И това е само началото на каквото тепърва предстои.
През пролетта на 1999-а Агаси лекува травма в рамото, но е убеден от Джилбърт да участва на "Ролан Гарос". След няколко ранни отпадания, той стига до финала в Париж за трети път. Два пъти Агаси вече е бил фаворит и е губил. Този път е различно. Агаси обръща мача от 0-2 сета и побеждава Андрей Медведев, за да завърши кариерния си Голям шлем.
Оттам за него става само по-добре: финал на "Уимбълдън" и титла на US Open, спечелена след изоставане с 1-2 сета във финала срещу Тод Мартин. С тази победа Агаси се завръща под №1 в ранглистата. По-късно той пише за този момент: "За първи път почувствах или посмях да кажа на глас, че съм пораснал."
Джокович изпада от Топ 20 и завършва под №1 в една и съща година
Датата е 5 юни 2018 г. Новак Джокович влиза в медийната зала на "Ролан Гарос". Той тъкмо е загубил 1/4-финала срешу 72-рия в света Марко Чекинато. Това отбелязва петия пореден турнир от Шлема, в който сърбинът не успява да стигне до 1/2-финалите.
Джокович е толкова разочарован и демотивиран, че когато е попитан за плановете си за "Уимбълдън", отвръща: "Не знам дали ще играя на трева." Като се има предвид, че думите излизат от устата му минути след болезнена загуба, само глупак би повярвал, че Новак ще пропусне най-престижния турнир в света.
Все пак в края на "Ролан Гарос" Джокович се намира на 22-ро място в ранглистата. Минали са 11 години, откакто за последно е бил извън Топ 20 (октомври 2006 г.).
Поставен под №12 на "Уимбълдън", Джокович си пробива път до 1/2-финалите. Следва шедьовър - победа над Рафаел Надал в два дни, приключила с 10:8 гейма в петия сет. После идва и победа срещу Кевин Андерсън в шампионския мач.
Ренесансът на Джокович продължава на US Open, където побеждава във финала носителя на титлата от 2009 г. Хуан Мартин дел Потро. На 5 ноември, след като се класира за финала на "Мастърс" в Париж, Джокович се завръща под №1 в света.
Говорейки през следващата седмица преди Финалите на АТР в Лондон, Джокович казва: "Ако преди пет месеца ми бяхте казали това... Винаги съм вярвал в себе си, но изглеждаше крайно невероятно в онзи момент, имайки предвид ранкинга и играта ми... Вероятно ще мога да говоря по-задълбочено, когато сезонът приключи. И се надявам да завърша като №1."
Въпреки загуба от Александър Зверев на финала в Лондон Джокович изпълнява мисията си с четири поредни победи в заключителния турнир, които му гарантират първото място за годината.
Кометата Карлос: Алкарас пише история
Имало едно време - в много близкото минало, един амбициозен тенисист на име Карлос Алкарас. Този харизматичен испанец изгрял не просто като звезда. Той бил супернова, огряла всеки корт, на който се покажела...
И не, приказката не свършва тук, тя тепърва започва.
През 2021 г. Алкарас навършва 18 г. и генерира няколко значими резултата. Най-вече поход до 1/4-финалите на US Open, кулминирал в победа в III кръг с тайбрек в петия сет срещу световния №3 Стефанос Циципас. Тийнейджърът се превръща в най-младия играч в Топ 8 на Големия шлем от над 30 години. Заемал 141-во място в началото на година, Карлитос завършва сезона под №32.
Нека наречем първата половина на 2022 г. "Кометата Карлос". Алкарас светкавично печели титла след титла - през февруари на клей в Рио де Жанейро, през април на твърд корт в Маями и на клей в Барселона, през май на клей в Мадрид. В испанската столица представянето му е особено впечатляващо, след като по пътя към трофея елиминира Рафаел Надал и Новак Джокович.
И на всичко отгоре Алкарас печели публиката - с най-широкия възможен арсенал от удари, със страст към играта, с първокласно спортсменство.
А после - в Града, който никога не спи, Алкарас озарява Ню Йорк. Поставен под №4 на US Upen, вече 19-годишният испанец печели титлата. Никак не лесно. Три от победите му са в пет сета. Срещу Яник Синер на 1/4-финалите му се налага да отразява мачбол на път към успех в 5:15-часова класика, приключила в 2:50 ч. след полунощ.
Финалът е малко по-праволинеен - Алкарас побеждава Каспер Рууд в четири сета. С тази победа испанският тийнейджър се изкачва до №1 в света - и се превръща в най-младия лидер в историята на световната ранглиста на АТР.
"Е, това е шантаво според мен - казва той. - Никога не съм допускал, че ще постигна нещо подобно на 19. Всичко се случи твърде бързо."
След 5 г. пауза Федерер се изкачва отново на върха
През февруари 2018-а Роджър Федерер е на 36 г. Начинът, по който Маестрото е превъртял часовника през изминалите 13 месеца, може да се сравнява с най-изумителните периоди в кариерата му.
През януари 2017-а швейцарецът пристига в Мелбърн за Australian Open. Той е бил извън игра в продължение на половин година в резултат на контузия в коляното, получена на "Уимбълдън".
Федерер е поставен под №17. Минали са повече от четири години, откакто за последно е печелил "мейджър" трофей. И как изобщо ще реагира коляното?
На Зеления континент обаче Роджър открива онази стара магия. Шест победи го завеждат до финала. За да вдигне шампионската купа още веднъж, той трябва да мине през най-отявления съперник в своята кариера - Рафаел Надал, който в онзи момент води с 23-11 в директните двубои.
Вече по-завършен играч от когато и да било, Федерер разчита на своя бекхенд през целия турнир с по-голяма увереност от всякога. Основната цел: да обезвреди високо отскачащия левичарски форхенд на Надал с топспин по диагонала. Изоставайки с 1:3 в петия сет от финала, Федерер играе брилянтно и печели пет поредни гейма, за да заслужи може би най-сладката от всичките си 20 титли в Шлема.
Следва още велик тенис. На "Уимбълдън" Федерер става шампион без загубен сет - първият мъж с такова постижение от 41 години. През януари 2018 г. пък идва успешна защита на купата в Мелбърн.
Ето как на 19 февруари 2018 г. Федерер се завръща на първото място в световната ранглиста, където за последен път е бил пет години по-рано. "Мисля, че да бъдеш №1 е върховното постижение в нашия спорт - казва той. - Това може би е нещото, което значи най-много за мен в кариерата ми - да бъда №1 на 36, почти на 37 години и да се наслаждавам на момента. Абсолютна сбъдната мечта, не мога да повярвам."
Талантливият г-н Мустер
"Талант" е дума, често свързвана с уж естественото - елегантно, непринудено. В тениса неин аватар е Роджър Федерер.
Но както една друг легенда - 39-кратната шампионка в Големия шлем Били Джийн Кинг, веднъж каза: "Упоритостта е талант." А в тениса никой не е вдъхвал повече живот на тази концепция от Томас Мустер.
Неговите предимства са ударите от основната линия, ненадмината му физическа форма и състезателната интензивност, достойна за сравнение с тези на други двама левичари - Джими Конърс и Рафаел Надал. Когато започва 1989 г., австриецът вече е пробил в Топ 20 и е спечелил пет титли от веригата на АТР - всичките на клей.
Гладен да се докаже на всички настилки, през януари Мустер стига до 1/2-финалите на твърдия корт на Australian Open. Той повтаря това през март с великолепен тенис в Маями. В Топ 4 той обръща Яник Ноа от 0-2 сета, за да получи шанс да се бори с Иван Лендъл във финала на турнира, който по онова време е популярен неформално като петия Шлем.
Победата над Ноа означава, че Мустер ще влезе за първи път в Топ 10 на ранглистата. А със задаващия се сезон на клей на хоризонта се появяват още по-големи възможности.
Но после - трагедия. Часове след победата над Ноа, докато рови из колата си, Мустер е блъснат от пиян шофьор, което довежда до скъсване на сухожилията в дясното му коляно. Следват пет месеца на тежка рехабилитация. В едно култово видео се вижда как седналият в инвалиден стол Мустер с вдигнат крак удря форхенди.
Веднъж възстановен, Мустер отново си проправя път нагоре в ранглистата. Сезонът му през 1995 г. е извънредно продуктивен. В тази година той печели 12 турнира, включително единствената си титла от Големия шлем на "Ролан Гарос".
Най-голямата отплата за упоритостта на Мустер идва на 12 февруари 1996 г., когато австриецът се изкачва до №1 в света за първи път в кариерата си - почти седем години след онази вечер в Маями. От трагедията до триумфа, той се доказва като един от най-постоянните и последователни бойци в тениса.
"Не знам колко хора биха могли да кажат, че измеримо са били №1 в нещо, най-добрите в света - казва Томас. - Обожавам онзи момент."
