Олимпийските игри в началото на ХХ век кардинално са се различавали от сегашните. Те били непопулярно събитие, почти без публика, и минавали в сянката на далеч по-престижните Световни изложения.

През 1904 г. третата олимпиада е в Сейнт Луис. За домакин е бил избран Чикаго, но точно заради изложението в града са преместени. Тези игри влизат в справочниците с това, че за първи път са допуснати цветнокожи, че са въведени златен, сребърен и бронзов медал, че 6 отличия печели гимнастикът с дървен крак Джордж Айзър, с Франк Крюглър - призьор в три различни спорта (борба, тежка атлетика и дърпане на въже), че Рей Юри печели отново всички дисциплини със скок...

Но всички събития били затъмнени от маратонското бягане - най-лудата гонка в историята на олимпийските игри.

Състезанието не било на класическите 42.195 км, а на 40 км. Заявка подали 32-ма спортисти, от които едва единици истински маратонци - останалите били специалисти в бяганията на средни дистанции. За фаворити се смятали все американци - някои от тях вече били участвали на олимпиади, други имали победи в престижните Лондонски и Бостънски маратони.

Но не липсвала конкуренция. Например кубинецът Феликс Карвахал. За да иде на олимпиадата, той дълго събирал пари, но като пристигнал в Ню Орлийнс, ги проиграл на зарове. След това фиаско се отправил към Сейнт Луис пеша и на автостоп, като успял да стигне до старта в последната минута, без даже да успее да се преоблече. Бягал с дрехите си за пътуване.

Изявен фаворит бил американецът Фред Лорц. Той тренирал нощем, а денем работел като каменоделец. За игрите се класирал след победа в квалификационното бягане, което американците направили за своите спортисти.

Стартът бил даден на 30 август в 15 ч. Било адска жега, с температура на сянка 32 градуса. По пътя се стелел прахоляк. На това отгоре по трасето имало големи изкачвания, а също и дълги участъци с остри камъни (тях атлетите избягвали, бягайки покрай пътя). Имало и още един проблем - маршрутът минавал през града, а организаторите не си направили труд да обезопасят тази част - в онези времена статутът на олимпийските игри не предполагал затваряне на пътища и щателна организация. Така бегачите постоянно трябвало да избягват коли, влакове, тролейбуси, дори и бездомни кучета. Имало само едно място за пиене на вода - по средата на дистанцията. Организаторът на маратона Джеймс Съливан съкратил пунктовете за вода с научна цел: да изучи влиянието на обезводняването върху човешкия организъм.

10 км след старта едва не станала  трагедия - американецът Уилям Гарсия се отделил встрани и паднал в безсъзнание. Оказва се, че прахолякът увредил стомашната му лигавица и само оперативната намеса на лекарите го спасила от вътрешен кръвоизлив. 

По-натам бройката на маратонците стремително започва да оредява. На Джон Лордън му прилошава и след няколко опита да продължи бягането се отказва. Южноафриканецът Лен Тау е подгонен от глутница бездомни кучета, които го прогонват до покрайнините на Сейнт Луис, на няколко километра встрани. Сам Мелор, който известно време води колоната, се отказва заради припадъци.

Затова пък кубинецът Карвахал се справя отлично. Бяга спокойно, като от време на време споделя впечатления с публиката на развален английски. Заради закъснението си за старта той не бил ял в последните 40 часа - гладът го кара да спре до камион с плодове, да вземе две праскови и да ги изяде, докато тича. Малко по-нататък, в изоставена градина, намира и две ябълки. Но след изяждането им получава силни стомашни спазми. За да отмине болката, той поляга под сянката на група дървета и дремва.

До финала се добират едва 14 от 32-мата участници. Пръв е Фред Лорц. Зрителите се радвали на американската победа, а Елис Рузвелт (дъщеря на президента Тиодор Рузвелт) му слага на главата лавров венец и се снима с него.

Но само след няколко минути изскачат удивителни подробности. Хора край трасето са видели как Лорц се качва в кола около 14-ия километър. Изяснява се, че 10 мили (16 км) той се возил при треньора си и след това отново се върнал към бягането. 

Лорц си признава веднага. Неговата версия е, че се е канел да се откаже заради преумора, а треньорът му предложил да го качи в колата и да го откара до стадиона. Но автомобилът се развалил и така на Фред му дошла идеята да се върне на трасето. Той твърдял, че това е шега, и че смятал да разкаже всичко и да се откаже от златото. Не му повярвали и го дисквалифицирали.

Точно когато била разкрита измамата на Лорц, на финала пристигнал следващият бегач - Томас Хикс, жива развалина. По средата на дистанцията той уверено се откъснал, но силите рязко започнали да го напускат. Треньорите, съпровождащи го с кола, не му позволили да почива, а решили въпроса радикално - дали му коктейл от отрова за плъхове (стрихнин) и яйчни белтъци. В онези времена често използвали стрихнин в малки дози като стимулатор (допинг контрол, разбира се, не съществувал).

В началото допингът подействал и Хикс започнал да бяга нормално, но след това му станало още по-зле - побледнял и започнал да преплита краката. Но след като треньорите му казали, че победителят Лорц е уличен в мошеничество, той намерил сили и продължил.

А треньорът му го накарал да изпие още една доза стрихнин с белтъци, вече с чаша бренди. Тогава състоянието му се влошило допълнително: стъклен поглед, бледа кожа, ръцете и краката се движели все едно е дървена кукла... В последните няколко километра Томас получил и халюцинации. Струвало му се, че точно стартира и му предстоят 40 км, постоянно молел за храна и разрешение от треньорите да легне да поспи направо на пътя.

На последното изкачване едва се тътрел ходом, а на стадиона все пак опитал да тича, нелепо движейки краката си почти на място. До финалната линия успял да се добере с помощта на треньорите, които го носели под мишница. 

Въпреки това Томас Хикс бил обявен за победител. Той изминал 40 км за 3 часа и половина. След още час лекарите успели да го свестят съвсем. Оказало се, че по време на маратона е загубил 4 кг от теглото си.

Втори и трети финиширали американците Олбърт Кори и Артър Нютън, а кубинецът Карвахал, след дрямката, пристигнал 4-ти. Чернокожият Лен Тау, който успял да избяга от глутница кучета, се класирал 9-и.

След този сюжет ръководителите на МОК даже планирали да изключат маратона от програмата на следващите игри, но размислили. А след година Фред Лорц и Томас Хикс отново се срещнали на дистанцията - в Бостънския маратон. Победил завърналият се след дисквалификация Лорц.