В годините на криза на резултати и стойност на българския футбол са се появявали идеи за нулеви години - в първенството, в участието ни в европейските клубни турнири, за мачовете на националния отбор дори. И не са се осъществявали. А дали не е време да се пропусне една година в друг раздел - класацията за най-добър футболист на България...
Основанията за това се опират повече на логиката, отколкото на емоциите. През 2019 г. националният отбор преживя един от най-срамните периоди в историята си, записвайки в 10 мача само една победа, гарнирана с три равенства и 6 загуби. Провалът в квалификационна група А (предпоследно място) е очевиден, а най-тежкият домакински разгром - 0:6 от Англия, бе може би най-ниската точка на целогодишното дълбаене. Затова е невъзможно да бъде отличен някой от националите за представянето му за държавния тим, а точно това е един от основните критерии, по които до момента са определяни 58-те победители в анкетата.
Другият основен показател е представяне в държавното първенство или за чуждестранен отбор. По втория критерий трудно може да бъде отличен някой, който да има изпъкващ принос в чужбина. За вътрешното първенство пък би било краен компромис да бъде посочен някой български футболист, предвид ниското ниво и слабия футбол (продължаващият зрителски отлив е показателен), съчетани с ранните отпадания в евротурнирите (с изключение на "Лудогорец"). Що се отнася до разградчани, от българите там могат да бъдат споменати двама, които играят най-редовно и на ниво. Това са вратарят Пламен Илиев и защитникът Антон Недялков. За тях обаче - по-нататък.
Последното издание на "Футболист на годината" - през 2018 г., когато победител стана Кирил Десподов, доказа за пореден път, че анкетата се е изродила в запалянковски пристрастия сред огромен процент от журналистите и обективността е минала съвсем на заден план. Разделението на "сини" и "червени" не подмина и това гласуване, което затвърди порочните практики. Масово се възприемаше полюсният модел, не за пръв път. Най-вероятно не и за последен. Така третият в класацията - Тодор Неделев ("Ботев", Пд), бе изкаран жертва точно на това раздвояване на гласовете.
И ако изборът на Десподов не бе приет еднозначно, по-скоро като някакъв компромис, тази година ще е още по-трудно да се направи подобен реверанс към някого. Пък и няма на какво отгоре...
Затова едно пропускане на основния акцент в анкетата "Футболист на годината" би подействало отрезвяващо и мобилизиращо, може би. Отрезвяващо - че няма нищо по задължение, а само за показани качества. Мобилизиращо - за да удвоят играчите усилия в преследване на успехите, респективно и на персоналните отличия.
За да не бъде съвсем нулева анкетата, добре ще е да се оставят поне категориите по постове (б.р. - все някой е малко по-добър от останалите в първенството, но не и достатъчно, за да е футболист №1). А също и класацията за най-добър млад играч. Не само защото това действа доста поощрително за талантите у нас, но и предвид действително силното младо поколение между 18 и 21 г., което идва отдолу.
Но нека да погледнем заслугите на очертаващите се като основни претенденти за "Футболист на годината 2019" и на тази основа всеки да си прецени дали действително заслужават да бъдат наградени, или... отново не трябва да бъде разсърден някой футболен бос или футболист.
Антон Недялков ("Лудогорец")
Сочен е вече от доста медии като основен претендент. Действително показва някакво постоянство на изявите, но със сигурност не е и ключовият играч на "Лудогорец". Не бива да се забравя, че липсваше във важни мачове на националния тим - като тези с Англия и Чехия.
Пламен Илиев ("Лудогорец")
Вратарят изигра няколко много добри мача. Парадоксално, но две от най-силните му изяви бяха при загубите с 0:6 - от Англия и "Еспаньол". Остана резерва при единствената победа на А тима за 2018 г. - над Чехия с 1:0.
Ивелин Попов ("Ростов", Рус)
Фактът, че капитанът се отказа от националния отбор през ноември, не би трябвало да натежи сантиментално в негова полза. Попов не се открои над останалите в 10-те мача за България. В Русия премина в началото на годината от "Спартак" (М) в "Ростов", но не спечели трофей, дори не участва в евротурнири, просто се утвърди като титуляр в новия тим. Сантиментите към постигнатото от него до момента не стигат да спечели за четвърти път званието "Футболист на годината".
Кирил Десподов ("Щурм", Ав)
От трамплина "Футболист на 2018 г." той скочи в 2019-а с трансфер за 3.5 млн. евро от "ЦСКА-София" в "Каляри". Само че не се адаптира в Серия А. Бе преотстъпен в далеч по-скромния австрийски "Щурм", където започна да бележи голове. Но няколко добри мача в австрийското първенство и нищо смислено в националния отбор определено не стигат за второ поредно избиране за №1.
Васил Божиков ("Слован", Слвк)
Черноработник и рядко излизащ на преден план, той може би най-много заслужава званието, ако изобщо трябва да се избира тази година. Игра редовно за националния отбор, именно той вкара гола срещу чехите. В клуба си "Слован" (Братислава) се утвърди като капитан и имаше щастието да вдигне шампионската титла в Словакия, както и да участва в груповата фаза на Лига Европа.
