След кратко боледуване на 83-годишна възраст почина д-р Пюзант Касабян - човекът, който основа бадминтона в България и дълги години бе президент на федерацията.
Той е роден на 12 януари 1941 г. в Хасково. През 1970 г. завършва Висшия медицински институт „Ив. П. Павлов“ в Пловдив, а през 1977 г. и ВИФ (днес НСА) със специалност „Тенис“ и „Педагогически профил“. Работил е за кратко като лекар в спортния диспансер в Хасково, но истинската му страст бе спортът.
Пижо, както го наричаха и знаеха всички, бе един от най-известните спортисти и деятели в България. В кариерата си има над 300 мача като баскетболист в националния шампионат, става държавен първенец и "майстор на спорта" по тенис на маса, както и отборен шампион по тенис с тима на "Хасково". Внася и основава в България скуоша и ракетлона (четирибой по тенис на маса, тенис, бадминтон и скуош).
В любимия си бадминтон, който внедрява през 1965 г., Касабян е състезател, капитан и играещ треньор на основания от него клуб "Хасково", като в периода 1969-1989 г. става 15-кратен шампион и 9-кратен носител на купата на България. Той е дългогодишен национален състезател, а след това 20 години старши треньор на националния отбор. Касабян е и състезателят с най-много участия на световни първенства на планетата, за което вписан в книгата на рекорди "Гинес". В продължение на 25 години Доктора бе и председател на федерацията по бадминтон, докато сам се оттегли от поста малко преди да навърши 77 г. Пижо дълги години бе и в управителните съвети на световната и европейска федерации по бадминтон.
Пюзант Касабян е носител на орден „Стара планина“, „Орден на труда“, Почетната награда на БОК, Почетен знак от световната федерация по бадминтон и Почетна диплома от МОК. През декември 2000 г. той стана първият почетен гражданин в историята на Хасково.
В памет на д-р Касабян, публикуваме отново очерк за него, писан през 2011 г., по случай неговата 70-годишнина:
Доктор Спорт
Когато в спортните среди в България се спомене името Пижо, всички са наясно - става въпрос за д-р Пюзант Касабян, президента на федерацията по бадминтон. Малцина в тези среди не са контактували с него лично, а които не са - няма как да не са чували за този човек, чиято душа и сърце са отдадени единствено на спорта. Защото и днес Доктора не спира да действа само в една посока - развитието на любимото си дете бадминтона, който той "внесе", разви и утвърди в България.
Когато на 12 януари 1941 г. в дома на златаря от Хасково Ованес Касабян се ражда момче, бащата поставя над люлката му една малка топка вместо дрънкулки. И като че това предопределя житейския път на Пюзант. И от малък той гони парцалената топка от сутрин до вечер в арменската махала. Оттогава датира и обръщението Пижо, тръгнало от името на златарския магазин на бащата "Бижу". "Сега всички ме знаят като Пижо, в най-лошия случай като Доктора", смее се Касабян.
Макар че и баща му, и чичо му Магърдич са върли левскари, а в дома им е гостувал самият Георги Аспарухов, Пюзант не избира футбола като повечето си връстници. За начало го грабва баскетболът. През 1952 г. в града е донесена първата баскетболна топка, основан е и клуб, а повечето деца от Хасково се увличат по новия спорт. Игрището е в дерето до гимназията, кортът е глинен и при дъжд става кално поле. "Но игрите ставаха на всяка цена", спомня си Пижо.
С хасковския средношколски тим той е два пъти втори в ученическите шампионати на България. През 1959-а треньор на мъжкия отбор става легендата Веселин Темков. Набитото му око веднага съзира таланта на Пижо и той го взима в състава. Стават доста близки, а ерудитът Темков съветва Касабян да следва в Консерваторията заради музикалния му талант. Но младокът избира медицината.
Впрочем увлечението на д-р Касабян по пеенето не угасва и той и досега често изпълнява любимите си арменски песни в компания. Но в онези години в главата му е предимно спортът. Точно с помощта на Пижо "Димитър Канев" (Хасково) влиза в "А" група след квалификационния турнир през 1959 г. за попадане в елита в залата на ст. "Васил Левски".
"В последния мач ни трябваше победа срещу бургаския "Ботев", а накрая всички титуляри напуснаха за по 5 фаула - спомня си Касабян. - И работата опря до мен, младока. Пуснаха ме да спасявам положението и го спасих - вкарах решителните два коша в третото продължение и влязохме в "А" група."
В баскетболния елит Пижо изкарва 6 г. в три различни отбора, но постепенно, след изиграни над 300 мача, се насочва към тениса на маса, защото "все повече се вдигаше ръстът на баскетболистите, дори на гардовете, а аз не съм особено висок". Впрочем по този спорт той се е запалил почти едновременно с баскета и още през 1956-а става окръжен юношески шампион по тенис на маса. От 1958-а е и в представителния тим на Хасково и понякога е завършвал баскетболния си мач и веднага е тичал към залата, за да помага на отбора в поредния двубой по тенис на маса. В крайна сметка за 16 г. в пинг-понг елита той два пъти печели Купата на страната с "Хасково" и веднъж е отборен шампион с "Академик" (Пд) - през 1964-та. Става и майстор на спорта.
Но шило в торба не стои. По време на следването си (през 1965 г.) заминава за състезание в Грузия. "В Сухуми след тренировка по тенис на маса с брат ми Арсен (с него бяхме двойка) отидохме на плажа и там видяхме младежи да играят някаква игра с пера и ракети. Опитахме и ние и се запалихме - спомня си Касабян. - Купихме си ракети. Понаучихме се да прехвърляме перото и като се върнахме, донесохме със себе си пособията."
Постепенно братята ентусиасти запалват и други хора. Появяват се още пионери на бадминтона като Веселин Кръстев в София, Венцислав Венков във Варна, Тодор Деков в Стара Загора. През 1967-а с активното участие на Касабян се създава републиканска секция по бадминтон, а първото състезание се провежда на Бъдни вечер.
Този спорт става голямата любов на Пюзант Касабян и на неговото развитие и просперитет той посвещава цялата си енергия. В началото като състезател печели 11 индивидуални титли и още куп отборни трофеи и медали и става заслужил майстор на спорта. След това е треньор - 20 г., начело на националните отбори. Следва и организационната работа във федерацията. За да се стигне до момента, в който България има цели петима участници при първото олимпийско участие на този спорт - в Барселона '92. И оттогава бадминтонистите ни не са пропускали олимпиада.
Някак между другото Касабян се втурва и в тениса, по който се запалил още по време на следването си в Пловдив. И на корта печели немалко отличия, включително отборната титла с "Хасково" през 1984 г. Но най-големият му успех е, че с неговата активна дейност и "ръчкане" на всякакви отговорни фактори в Хасково е изграден един от най-добрите тенис комплекси в България, на който и в наши дни тренират и играят стотици спортисти.
На същия този комплекс през 1980 г. Касабян демонстрира и новия тогава за България спорт - скуош. Само година по-рано Доктора е на Открития шампионат на Великобритания по бадминтон, но там, в съседство с "Уембли Арина", където са мачовете, има център за скуош с 20 корта. По-нататък всичко се развива по познатия сценарий и в България вече 30 години се играе скуош, благодарение на Пижо Касабян.
Но и в следващите години, въпреки постоянните си ангажименти най-вече покрай организацията на всичко в българския, а и в европейския и световен бадминтон като член на управите в съответните структури, страстта му към новото не го оставя. И през 2002 г. Доктора "въдворява" още един спорт в България - ракетлон. При него състезателите играят четирибой по пинг-понг, тенис, бадминтон и скуош.
Д-р Пюзант Касабян вече не се състезава, но влага цялата си страст и усилия в развиването на спорта в България. Нищо че е президент на федерация и сам цяла институция - не се притеснява както да търчи в търсене на средства за подготовка и участие по състезания на елитните ни бадминтонисти, така и за организиране на детски и юношески първенства почти всяка седмица. И всички знаят - захване ли се Касабян с някоя спортна кауза, няма отърване, гони докрай. Същински Доктор Спорт.
