Всеизвестно е, че Наско Сираков е почитател на покера. Това пролича и от доста негови ходове в "Левски", но в тях не му провървя. И няма изгледи рисковият му подход да го доведе до някакъв успех. А в началото всичко изглеждаше толкова обнадеждаващо, след като акциите се оказаха у Сираков.
Пътища, постлани с добри намерения
Признаване на трудната ситуация с дълговете (23.94 млн. лв.), липса на основен спонсор след принудителното оттегляне на "Национална лотария", почти цял отбор за подмяна, дела срещу клуба.
Публичното споделяне на тежкото положение от страна на Сираков едновременно трябваше да събуди съчувствие и допълнителни симпатии към новото ръководство, да му осигури по-голям кредит на доверие и да консолидира още повече феновете. Привържениците видяха най-сетне надежда, че се намери човек и може би дори точните хора, които да оползотворят стихийните усилия, които бяха положени от февруари 2020 г. да се спаси клубът.
Големи (и напразни) надежди и обещания
Следват само цитати на собственика:
- "Дълговете както сме си ги натрупали, така и ще си ги изчистим сами. Убеден съм, че ще се справим"
- "35% от акциите ще бъдат притежание на баскетболния треньор Константин Папазов"
- "Ако трябва, "Левски" ще играе само с юноши и собствени кадри, но "Левски" ще го бъде"
- "Най-важната цел е да вдигнем спортно-техническото ниво на първия отбор"
- "Амбициозната ми цел е да имаме поне 100 000 членове в кампанията "Аз съм "Левски" и по този начин ФК „Левски“ ще се нареди сред 5-те клуба в Европа с най-много официални членове."
- "Сега е моментът да Ви уверя, че ще изградим силен и боеспособен отбор от млади българи (предимно наши юноши) и не много на брой добри и опитни чуждестранни футболисти. Те трябва да играят пред пълни трибуни, на модернизиран стадион, отговарящ на стандартите на любящата и взискателна синя публика."
А всъщност...
Под ръководството на Сираков действително бяха свършени важни неща - клубът успява някак да се спаси от процедура по обявяване в несъстоятелност, бюджетът за заплати е съкратен (двойно, по думите на собственика), засега поне вноските към НАП (по 143 000 лв. на месец) се погасяват редовно, подписаха се и спонсорски договори с "Щрабаг" и "Палмс бет".
Но положението хич не е розово - намирането на други нови рекламодатели все се отлага, оттам и намаляването на дългове. Побългаряването (и подмладяването) на състава отиде на кино с привличането през зимната пауза на шестима чужденци, чиято средна възраст бе 27.3 години...
Това обаче не доведе до обещаното вдигане на нивото на отбора. По-зле - за първи път от въвеждането на новия формат на първенството "Левски" се оказа във втората осмица! Загуби и два пъти от "ЦСКА-София", особено втория път (0:2) бе много болезнено заради слабата игра. А купата на България и този сезон се оказа мираж.
Константин Папазов пък все още май не се е сдобил с обещания му дял от клуба. Ако бе станало, щеше да се чуе. Гарантирано! А поставената амбициозна цел за членските карти изглежда неимоверно далеч - до момента не са достигнати дори 19 000 бройки... Нещо повече - вместо замисленото консолидиране на фенове разцеплението е в пълна сила.
Липса на ясна визия
Това натрапчиво усещане се прокрадна още от първите изявления на Сираков. Той нито веднъж не даде ясна концепция за устойчиво финансиране на клуба. От думите му при всяко запитване по темата се разбра, че няма повече да има модел "бащица", а ще се търсят множество малки спонсори. Плюс уповаването, че феновете ще продължат да помагат. Последните две величини в плановете му (спонсорите и привържениците) обаче са твърде променливи, както се вижда. И като цяло мантрата "ще видите, имайте търпение, зная как да спася "Левски" звучи много несериозно за клуб с претенции.
Хазартни ходове
Започва да се създава впечатление, че от ръководството на клуба, и по специално Сираков, са заложили предварително на няколко коня и те са се оказали губещи.
"Спонсори, които сами ни търсеха, се оказват изведнъж със сериозни проблеми в бюджета за реклама. Не искам да влизам в режим на обяснение - всяка фирма си има собствена политика, не искам да обвинявам когото и да е", заяви разочарован собственикът. Призна също, че няма да откаже и помощ от Делян Пеевски, ако е в името на "Левски". Примоли се и на Бойко Борисов, докато бе премиер - да помогне за стадиона, както го направи за пловдивските "Ботев" и "Локомотив".
Сигурно и други сметки си е правил голмайстор №1 в историята на "Левски", но всички те явно излязоха без кръчмар. Осигурените 3 млн. годишно от "Щрабаг" и по-малките суми от останалите рекламодатели засега се оказват капка в морето. Налага се хвърляне на масата на валета - Стайн Спиерингс в "Тулуза", Паулиньо в ОАЕ, Найджъл Робърта в "Ди Си Юнайтед". Но и тези козове са на привършване...
Обективни пречки...
Не може да се отрече, че изминалата година беше още по-кошмарна заради икономическата криза, свързана с пандемията от COVID-19. Фирмите трудно се решават да дадат пари. Няма приходи от продажби на билети, респективно всякакви останали постъпления, свързани с феновете, рязко са спаднали. А и чуждите клубове вече не отделят толкова много пари за трансфери.
... но и груби грешки
На фона на тези препятствия, които обаче са и пред почти всички останали клубове, Сираков допусна три много груби грешки, с които утежни допълнително състоянието на "Левски".
Недоглеждане доведе до необмислената раздяла с Петър Хубчев и екипа му. Това си има цифрово изражение - около 1 млн. лв. неустойка, потвърдена и от ФИФА. Решение, от което няма мърдане. Вторият голям гаф е начинът, по който беше прекратен договорът с фирмата за екипировка "Макрон". Сираков и Папазов се надпреварваха да се хвалят кой от тях е взел решението, а то доведе до дело срещу клуба с иск за около 130 000 лв.
Третата грешка бе привличането на толкова много чужденци през зимата. Извън факта, че това наруши обещанието за отбор от млади българи, всъщност Сираков и сие тръгнаха по стъпките на предишните ръководства, които взимаха чужденци на килограм и после се чудеха как да ги разкарат на загуба (лично Сираков даваше това като пример за лоши практики през миналото лято). В случая тези попълнения бяха привлечени през тази зима, без да има подсигурен бюджет. Което доведе до почти четири пълни месеца без заплати и сигнали до ФИФА. А четирима от чужденците (или общо половината) - Ребин Сулака, Тома Даске, Фейсал Рерас и Насиру Мохамед, вече си взеха шапките. Обяснимо, след като е допусната такава ситуация. А уж клубът щеше да се простира според чергата...
Перспективите
Засега не са розови. Лицензът за сезон 2021/22 ще бъде осигурен някак. За сезон 2022/23 обаче никак не е сигурно, тъй като се взима предвид и финансовият баланс през 2021 г. Неслучайно е било обсъждано клубът да разкара всички чужденци и доброволно да отиде в Трета лига с минимален бюджет. Засега идеята е стопирана... Засега. Вместо това - нови и нови приказки как се прави всичко по силите...
Но феновете също имат своята граница на търпимост и го показаха в неделя на мача срещу "ЦСКА-София". Те едва ли вярват вече на красивите приказки и безпочвения оптимизъм. В своите рискови опити да направи нещо Сираков вече поставя на карта реномето си на безусловна легенда. И трябва да е наясно, че ако продължи да я кара без ясна визия и ден за ден, ще си осигури нещо повече от освиркванията, които от "сините" трибуни вече са звучали по негов адрес преди години.
