Темата за сексизма и равенството между половете в момента е една от най-горещите в тениса. Само на последния турнир от Големия шлем тази година - US Open в Ню Йорк, имаше два скандала по тези въпроси. Един не чак толкова шумен заради наказанието на Ализе Корне за преобличане на корта и един извънредно гръмогласен за съдийството във финала между Серена Уилямс и Наоми Осака. И в двата случая ръководството на женската асоциация (WTA) осъди всяка пристрастност.
Дискриминацията спрямо жените постоянно се обсъжда и по отношение на наградните фондове, чиято средна стойност във веригата на WTA е по-ниска в сравнение с тази в мъжкия тур на АТР. На най-малките турнири при дамите (категория WTA International) минималният награден фонд е $250 000, а максималният - $750 000. На същото ниво при мъжете (категория АТР 250) няма награден фонд под $457 000, а в Чънду, Санкт Петербург и Доха той надхвърля $1 млн.
На средното ниво (WTA Premier и АТР 500) само два от турнирите предлагат награден фонд за жените над $1 млн. - в Бризбейн и Дубай. При мъжете никъде няма награден фонд под $1,6 млн.
В най-престижните надпревари - от категория Premier Mandatory и "Мастърс 1000", изключение правят само четири турнира, които дават повече пари на жените, отколкото на мъжете - в Индиън Уелс, Маями, Мадрид и Пекин. Единствената верига, където паричните награди са абсолютно изравнени, е тази за Големия шлем.
Освен това в женските турнири, които по никакъв начин не са свързани с мъжките, се разиграват горе-долу четири пъти по-малко пари, отколкото на съвместните. А ако някой турнир за жени започне да се провежда съвместно с мъжки или поне в същия град, то наградният му фонд започва да расте много бързо. Грубо казано, WTA участва в тях на сметката на АТР.
Заради разликите във възнагражденията на ниските и средните нива в женския тур има много по-малко състезателки, които успяват да заработят $100 000 на година. През изминалия сезон бройката е точно 216 срещу 268 при мъжете. Също така "средната класа" в женския тенис е много по-малка както в абсолютно, така и в процентно съотношение.
Съществото на проблема е в това, че приходите от женските турнири са много по-малко в сравнение с тези от мъжките. Затова и собственикът на надпреварата в Мадрид - Йон Циряк, намира изискването за равни наградни фондове за незаконно и даже заведе съдебно дело срещу WTA. Шефът на женската асоциация Стив Саймън първоначално се възмути от позицията на румънския милиардер, но през миналата година беше принуден да признае очевидното: "Това е бизнес. А приходите са неговият кислород, който му позволява да диша. Това е много важно и равенството не е даденост. То трябва да се заслужи, а за това се изисква много работа и инвестиции."
През последните година-две WTA направи много, за да обезпечи равноправието между жените и мъжете, но все още е много далече от мъжкия тур.
ТВ права
По време на финалния женски турнир за 2018 г. - Финалите на WTA в Сингапур, Саймън обяви, че аудиторията при дамите постоянно се увеличава - телевизионната е достигнала 600 млн. души, а дигиталната - 300 млн. По официални данни от асоциацията, в сравнение с 2014 г. телевизионният интерес е нараснал два пъти, а този на онлайн платформите - около 10 пъти. В същото време обаче само ТВ аудиторията в мъжкия тенис надхвърля 1 млрд. души.
Съществен принос за увеличаването на гледаемостта при жените има Китай. През 2015 г. WTA сключи ексклузивен 10-годишен договор с дигиталната платформа iQiyi и през 2017 г. китайската аудитория достигна 39 млн. зрители. Само три години по-рано пазарът там беше ограничен до около 4 млн. души.
Медийните права на неамериканските турнири WTA продаде на компанията Perform - по 10-годишното споразумение тя ще плаща на асоциацията по $50 млн. всеки сезон (в началото на новия век АТР също имаше подобен посредник, но сътрудничеството приключи скоропостижно и печално и сега мъжкият тенис сам се разпорежда с ТВ правата, като печели от тях около $130 млн. на година).
Усилията на Perform да увеличи приходите на WTA през последната година и половина предизвикаха доста въпроси. Например асоциацията развали отношенията си с един от ключовите пазари - американския. През 2016 г. женският тенис изчезна от обичайния за американците Tennis Channel и се появи по катарския beIN Sports. Причината е проста - според в. "Ню Йорк Таймс" арабската страна е предложила десет пъти повече пари.
Проблемите обаче започнаха веднага. Първо, beIN Sports трудно се намира. Както и Tennis Channel, програмата е кабелна, но достъп до катарския канал имат два пъти и половина по-малко зрители. Второ, beIN не обича много да излъчва женски тенис и често вместо него по телевизията върви футбол (разбирай сокър, от американска гледна точка). Например първият мач на Мария Шарапова след допинг дисквалификацията беше включен на живо чак след края на първия сет.
От beIN се оплака дори американската тенисистка Слоун Стивънс, която пропусна първата част от сезона през 2017 г. заради контузия. "Това ме вбесяваше. Не можех да гледам тенис! Както върви мачът, те превключват на сокър. Та резултатът е 3:3 в третия сет, какво правите?! Принудих се да се занимавам с незаконни работи, за да се добера да някакво излъчване", призна шампионката от US Open `17.
Собствената стрийминг услуга на WTA започна да функционира едва през юли 2017-а. За сравнение, АТР излъчва мачове на своята платформа Tennis TV от 2006 г., а преди споразумението с beIN там вървеше и женски тенис.
Заради недоволството на зрителите босовете на WTA и Perform бяха принудени частично да развалят договора с катарците, за да предоставят правата за излъчване в САЩ на някой по-надежден партньор. Така от тази година женският тенис в Северна Америка се завърна по Tennis Channel, който спечели наддаването с ESPN и Amazon. Една от причините беше, че ESPN и Amazon предвиждаха предимно онлайн излъчване, а не телевизионно, но WTA видимо не желае сама да създава конкуренция на своята прохождаща интернет платформа.
По думите на шефовете на женския тенис аудиторията непрекъснато расте. Но през последните две години те положиха доста усилия и да забавят растежа на някои традиционни пазари.
Финалният турнир отива в Китай
От 2019 г. заключителният турнир на най-добрите осем тенисистки през сезона - Финалите на WTA, основният продукт на женската асоциация, се мести в Шънджън. Договорът с китайския град е за 10 сезона, а обещанието на местния спонсор - строителната компания "Гемдейл", е наградният фонд да достигне $14 млн., а цялостното вложение в женския тенис да бъде над $1 млрд. Това е и най-крупната сделка в историята на женския спорт (за сравнение, за петте години на финалния турнир в Сингапур WTA получи $70 млн.).
В борбата за правата на надпреварата Шънджън обеща, че турнирът ще се провежда на чисто нов покрит стадион за 12 000 зрители, строителството на който ще струва около $450 млн. Само че тук възникна неочакван проблем - парцелът за стадиона все още не е дори разчистен, тъй като "Гемдейл" не може да се договори със собствениците на земята.
Затова и директорката на WTA Мики Лоулър вече предупреди, че съоръжението няма да е готово по-рано от 2020 г. В първото си издание на китайска земя догодина Финалите на WTA ще се проведат в спортния център на Шънджън, който е с капацитет за 13 000 зрители.
Но като цяло WTA не бива да се тревожи за сътрудничеството си с "Гемдейл". По думите на Лоулър този договор е невъзможно да бъде развален просто така, а компанията е имала нужда от дългосрочно споразумение, за да може да оправдае инвестицията си.
Нов генерален спонсор
До 2012 г. женският тур имаше спонсорски отношения със "Сони Ериксон". Японската компания за електронна техника си партнираше с женския тенис още от 2005 г., но през 2010 г. започна преструктуриране и реши да не продължи договора с WTA. В последната година от контракта името на фирмата отпадна от официалното название на женската верига и рекламната вноска спадна с почти 40% - от $15 млн. на $9 млн. за целия сезон.
След това ръководството на WTA реши, че няма да търси един основен спонсор, а ще залага на повече равнопоставени партньори. И се оказа, че много повече компании са готови да си сътрудничат просто с "Тура на WTA", а не със "Сони Ериксон Тура на WTA". "Много фирми са заинтересувани да инвестират в професионалния женски тенис заради нашите състезателки, глобалното влияние, турнирите, бранда и аудиторията. Но малцина желаят да свързват имената им с други компании", разказа тогавашната глава на WTA Стейси Аластър.
Очакванията обаче отново се разминаха с реалността и в момента WTA има пет спонсора, а ATP - цели 11. В резултат на това, по данни на "Спортс Бизнес Джърнъл", приходът на женската организация е два пъти по-малък от този на мъжката, при положение че през 2007 г. са били почти равни.
Новото ръководство на WTA се отказа от стратегията на Аластър и през септември съобщи, че асоциацията е близо до споразумение с нов генерален спонсор. Засега не е ясно дори от коя сфера е въпросната компания, а запознати с преговорите се изказват крайно предпазливо. "Да, работим в тази посока и се надявам, че ще получим желания резултат. Но не можем да кажем нищо повече, преди договорът да бъде подписан", заяви в края на миналия месец Мики Лоулър. Шефът Стив Саймън пък въобще отказва коментар.
Главната причина за възобновяването на интереса на партньорите е значителният ръст на аудиторията. И като се има предвид, че от 2010 г. насам женският тенис плавно, но целенасочено се ориентира към Азия, няма да е голяма изненада, ако новият генерален спонсор е именно оттам.
Бизнес план
Не бива да се забравя, че все пак тенисът и така е най-доходоносният спорт за жени. Тенисистките никога не са заемали по-малко от половината места в класациите за най-скъпоплатени спортистки в света на американското икономическо сп. "Форбс". От 2010 г. в Топ 10 нито веднъж не е имало повече от три представителки на други видове спорт, а на първо място неизменно е тенисистка.
Най-важната стъпка по пътя към изравняването на наградните фондове и укрепване на доминацията в света на женските спортове е увеличаването на заплащането в малките турнири. И WTA разбира, че най-скоро от всичко трябва да субсидира категория International.
"Трябва да създадем разумен бизнес модел. На това ниво няма такива състезателки като, да речем, в Рим, така че динамиката е съвсем различна. С оглед на развитието на тура трябва да помислим можем ли да ги финансираме по-добре, за да ги направим по-привлекателни за рекламодатели и участници", анализира Стив Саймън.
Точно заради това ръководството на WTA се опитва да печели повече от всички свои активи. Докато това се получава по-зле, отколкото при мъжете, разликата в наградните фондове няма как да изчезне.
