Големите футболни турнири често предлагат иновации - било в стиловете на игра, било в тактическите подходи или дори когато всички футболисти на Румъния си изрусиха косите във Франция`98. През последните години се насладихме (ако това е точната дума) на друг вид новост: технологичните разработки, които имат за цел да помогнат на реферите да прилагат ефективно правилата.
Това лято в Германия тенденцията продължи. Евро 2024 донесе въвеждането на онова, което УЕФА нарича „технология за свързана топка“ - доста по-слабо описващо това, което крикетът отдавна нарича "сникометър" (от snick - леко перване на топката): устройство, което чрез звук улавя физическия контакт между обекти. В крикета има монтиран мини микрофон в трите дървени крачета на уикета, за да улови и най-малкото докосване с бухалката или па̀да (предпазител за краката на играчите).
На Евро 2024 в топката има микрочип, който изпълнява същата функция и коварно записа незабележимия контакт с ръката на Лоис Опенда при загубата на Белгия от Словакия с 0:1. Това стана първият гол, отменен от "снико" и е може би най-забележителната „съдийска“ намеса в турнира досега.
Използването на VAR на Евро 2024, по всеобщо съгласие, се счита за добро въведение. Това ли е бъдещето, което ни обещаха?
Наред със "снико", феновете, играчите и треньорите свикват също така и с полуавтоматизираната технология за засада (SAOT). Тя направи своя дебют на Мондиал 2022 в Катар, но в Германия е вече много по-видима и усъвършенствана, защото редица национални първенства се подготвят да въведат технологията (в английската Висша лига, например, тя влиза още тази есен).
Това, което SAOT безспорно е постигнала, е да намали времето, необходимо на реферите да вземат решение. Използвайки споменатия чип и калибрирайки го спрямо позициите на тялото, уловени от камери около терена, софтуерът на SAOT спестява на реферите във ВАР стаята времето, прекарано в чертане на неясни линии. Сега всичко, което трябва да направят, е да погледнат какво произвежда софтуерът и да се уверят, че то не е някаква явна грешка.
УЕФА обеща, че ще оповести данни за представянето на VAR и SAOT след края на груповата фаза, но и без тях може да се изчисли, че проверката на SAOT отнема до 30 от средните 70 секунди, необходими на ВАР, за да изчисли имало ли е засада. Усещането за функционираща система се подпомага и от подобрена информация, както на графиките, които показват частите от тялото, намиращи се в засада, така и от обяснителния текст, изписван на големия екран на стадиона и при ТВ излъчването.
Има, разбира се и големи противоречия. Решението да бъде отменен гола на нидерландеца Шави Симонс срещу Франция, поради засада на неговия съотборник Дензъл Дъмфрис, провокира смайване и горещ дебат.
Селекционерът на Унгария Марко Роси пък отправи обвинения в двойни стандарти, след като ВАР не видя фаул на Гюндоган при първия гол на Германия в срещата им от група А. Роси посочи за пример, че по-късно бе свирен фаул за подобен инцидент в полето на Бундестима.
Нещастният белгийски таран Ромелу Лукаку има три отменени гола в два мача - един след "снико" случая с Опенда, а друг след решение на ВАР за засада, в която бе само върхът на коляното му.
Всеки от тези спорове ни напомня, че има някои неща, които никаква технология не може да поправи. Но и че по-голямата част от законите, както в живота, така и във футбола, изискват субективно тълкуване от длъжностни лица.
При гола на Симонс въпросът беше дали Дъмфрис пречи на способността на френския вратар Майк Мейнян да стигне до топката, но не и дали той би я пропуснал така или иначе. Лоис Опенда определено задейства сникометъра, но дали го направи умишлено, каквото е правилото за атакуващи играчи, различни от голмайстора? И ако трябваше да се намеси само ВАР, щеше ли голът да бъде отменен? Марко Роси смята, че Илкай Гюндоган е бутнал Вили Орбан в наказателното поле, а капитанът на Германия Гюндоган каза: „Ако това бъде отсъдено като фаул във английската Висша лига, всички щяха да изпопадат от смях.“
Но имаше и критики за многото време, необходимо за вземане на решение за Дъмфрис, където въпросът не беше дали той е бил в засада – закон, който не изисква субективно тълкуване – а дали пречи на играта на вратаря Мейнян. Близо три минути отне на рефера Антъни Тейлър и на помощника му в стаята за ВАР Стюарт Атуел да потвърдят решението за отмяна на гола.
Да, това е същият Атуел, който провокира гнева на "Нотингам", след като „пропусна“ да потвърди три дузпи срещу "Лутън" в мач от английското първенство (съдийската комисия каза, че определено е трябвало да отсъди поне една от тях). На мача Франция - Нидерландия Атуел не можеше да разчита на SAOT, за да вземе решението си.
И тук стигаме до човешкия фактор, който трябва и ще си остане водещ при отсъжданията.
