Бившата световна и европейска шампионка на 200 м кану Станилия Стаменова продължи публичния си диалог с федерацията по кану-каяк (БФКК). След като миналата седмица влезе в задочен конфликт с ръководството на централата чрез публикация във "Фейсбук" и получи отговор от шефовете на нарочна пресконференция, днес самата 32-годишна софиянка свика среща с медиите, за да се възползва от правото си на дуплика.
Стаменова продължи да настоява, че неправомерно е оставена без полагащото ѝ се държавно финансиране за олимпийска подготовка в преследването на квота за игрите в Токио 2020. От БФКК миналата седмица обясниха, че тя не може да получава одобрените ѝ от спортното министерство средства, защото в момента няма личен треньор. Според президента на федерацията Николай Бухалов провеждането на самостоятелни тренировки крие огромен риск, включително за живота на състезателката.
"Има по-голям шанс да умра от глад, отколкото да се удавя - заяви по този повод Стаменова днес в пресклуб "България". - Изключително благодарна съм на всички треньори - проблемът е във финансовите условия, които федерацията им предлага. Единственото, което желая, е да имам необходимите условия, за да продължа с тренировъчния си процес. Гребният канал в Пловдив е спортен център, стопанисван от общината. А там водата най-рано замръзва и освен да се карат кънки на лед, друг спорт не може да се практикува. Благодаря на ММС и на министър Кралев. Надявам се, че в края на май ще мога да зарадвам абсолютно всички с една квота."
Единствената ни състезателка на 200 м кану изрази увереност в спечелването на квота за олимпийските игри. Тя припомни постиженията си от близкото минало, които ѝ донесоха златен медал от световно (2015) и три златни медала от европейско първенство (2012, 2014, 2015). По онова време обаче коронната ѝ дисциплина все още не беше олимпийска, а откакто тя беше включена в програмата на игрите, конкуренцията в нея стана значително по-сериозна.
"Шансовете ми за взимане на квота са големи - смята все пак Станилия. - Конкурентките неведнъж съм ги побеждавала. Аз съм един спортист, който трябва да тренира. Аз не искам да водя борби. Има целеви средства, които се отделят от министерството за мен. Единственото ми желание е да стигнат до мен, да бъда подкрепена и да може нормално да протече тренировъчният процес. Конкурентките ми, с които се боря, имат огромен екип зад себе си, тренират през зимните месеци в Маями, в Португалия, в Анталия. Последната световна шампионка е в Хавай в момента. А аз трябва да изляза срещу тези хора и да съм конкурентоспособна, прекарвайки четири часа в тези условия без подкрепата на федерацията. Наистина не е много професионално."
