Преди 10 години, при назначаването му като селекционер на националния отбор през есента на 2011 г. Любослав Пенев заяви, че основната му задача е да отлепи ютията (сиреч тима) от дъното. Получи му се временно. След това имаше някакви проблясъци и при следващите треньори - Ивайло Петев, Петър Хубчев, Красимир Балъков, Георги Дерменджиев. Къде спорадични, само в мач-два, при Хубчев дори за малко повече - докато не премина в "Левски". Но никога не се получи трайна тенденция.
Сега най-сетне нещата изглеждат обнадеждаващи. Ясен Петров не успя да внесе превратна промяна в първите си три мача (1:3 от Швейцария, 0:2 от Италия и 0:0 със Северна Ирландия). Но в следващите вече започна да се получава, при това комплексно - и като добра игра, и като подмладяване на състава, и вече като резултати. Последователните победи над Литва (1:0) и Грузия (4:1) бяха красноречиво доказателство. Още повече че А отборът не бе вкарвал 4 гола 5 години насам - от успеха с 4:3 над Люксембург на 6 септември 2016 г.
"На ниво основа сме засега. Трябва ни време, за да си вдигнем къщичката. Дай боже, да я видя завършена, даже с керемиди отгоре. Ще бъда искрено щастлив, ако тя изглежда добре", коментира случващото се Петров. И така съвсем лаконично обобщи - всичко е още в началото, трябват време и търпение. А самият треньор изрази надежда, че ще бъде оставен да си работи и развие идеите в националния тим. За последното поне има индикации, че ще се получи. В момента се обсъжда в БФС продължаването на договора на селекционера.
И с основание - освен показаното на терена, Петров явно успя да намери успешно контакт с националите. Така че те да възприемат идеите му и да показват голямо желание на терена. Успя да сглоби и за около половин година (и едва три лагер-сбора) приличен колектив. В който над половината играчи именно Петров започна да ги налага. Само на последния лагер (за мачовете с Италия, Литва и Грузия) в състава имаше 14 футболисти, които се утвърдиха като национали тъкмо при сегашния селекционер.
А някои от тях бързо станаха и твърди титуляри. Като Петко Христов. От дебюта си срещу Северна Ирландия 22-годишният защитник се превърна в основна величина в защита и играе неизменно, дори срещу Грузия. Явно Петров ще го налага в центъра в двойка с Валентин Антов (20 г.). Но Христов определено изпъква със спокойствие, физически данни, позициониране, минимални грешки. Вижда се ясно развитието му в периодите на преотстъпване от "Фиорентина" в клубове от италианската Серия С. И също така си личи нужното самочувствие на терена, произтичащо и от факта, че играе вече редовно в Серия А (единственият български футболист на това ниво в момента, за съжаление).
Чудесно е също да се знае, че имаме добри варианти за вратарския пост. И без значение кой ще пази (Георги Георгиев или Даниел Наумов), на голлинията е сигурно. А и има предостатъчно алтернативи - Иван Караджов, преминалият в Саудитска Арабия Мартин Луков, Николай Михайлов. Дори Димитър Митов, който е малко далеч от очите, но прави чудесен сезон в "Кеймбридж" и е само на 24 г.
Крилото Георги Йомов и нападателят Атанас Илиев са други две попадения на Ясен Петров, като Илиев донесе и две равенства с головете си (в контролата срещу Словакия и особено ценно - в световната квалификация срещу еврошампиона Италия). При този селекционер също така Кирил Десподов най-сетне успя да разгърне в пълна мяра качествата си в националния отбор. Той стана острието на бързите контри - срещу Италия асистира за гола, а срещу Литва бе на косъм сам да вкара.
"Искам да се извиня на всички и да им кажа, че ще вкарам, когато е най-важно за отбора", каза Десподов след победата над литовците.
Самочувствие за следващите мачове показват и останалите в тима. И това е още един белег за изграждането на успешен колектив. Съответно - и за трайното отлепяне на ютията.
