Непосредствено до галактиката Млечен път, на около 210 000 светлинни години от Земята, се намира галактиката джудже, известна като Малкия Магеланов облак (MMO). С размери около 18 900 светлинни години в диаметър и съдържащ около 3 милиарда звезди, MMO и неговият аналог - Големият Магеланов облак (ГМО) - обикалят около Млечния път като сателитни галактики, съобщи БГНЕС.
Учените са особено заинтересовани от тези сателити поради това, че могат да ни научат на звездообразуване и на процеса, при който галактиките еволюират чрез сливане, което е нещо, което Млечният път ще направи с тези две галактики някой ден, съобщи Science alert.
Друга интересна особеност на MMO е впечатляващият звезден куп, известен като NGC 346, разположен близо до центъра на най-ярката област на звездообразуване в MMO - богатата на водород мъглявина, обозначена като N66.
НАСА публикува ново изображение на този звезден куп, получено от космическия телескоп „Хъбъл“, което предоставя уникална и спираща дъха гледка. Тези изображения станаха възможни благодарение на рязката разделителна способност на „Хъбъл“ и уникалната му възможност да прави чувствителни ултравиолетови наблюдения.
Взаимодействието между десетките горещи, млади, сини звезди и заобикалящите ги прах и газ превръща този регион в един от най-динамичните и сложно детайлизирани звездообразуващи купове, наблюдавани някога.
NGC 346 е наблюдавана от „Хъбъл“ в миналото, а неотдавна и от космическия телескоп Джеймс Уеб, но направените от тях изображения съчетават видима и инфрачервена светлина, показвайки структурата на газа и праха в заобикалящата мъглявина. Последният изглед комбинира ултравиолетови и някои данни във видима светлина от Advanced Camera for Surveys (ACS) и Wide Field Camera 3 (WFC3) на „Хъбъл“.
Целта на тези наблюдения е да се научи повече за звездообразуването и как то оформя междузвездната среда (ISM) на галактики с ниска металичност като ММО. Смята се, че тези условия са сходни с тези, съществували в ранната Вселена, когато е имало много малко тежки елементи.
Едва след появата на първото поколение звезди (популация III) и галактики - около 100 милиона до един милиард години след Големия взрив - започват да се образуват по-тежки елементи. Те са се разпространили в пространството, когато тези звезди са достигнали края на относително краткия си жизнен цикъл и са избухнали в свръхнова.
След повече от 3 десетилетия работа космическият телескоп „Хъбъл“ все още изпълнява първоначалната си цел: помага на учените да изследват произхода и еволюцията на Вселената.
