Подразделението по отбранителните иновации на Пентагона обяви конкурс за разработване на концепция за орбитална станция, която може да се използва за експерименти и за съхранение на товари. Според списъка на изискванията, публикуван на уебсайта на отдела, новата станция трябва да е подходяща за космическо строителство, експерименти с микрогравитация, обучение, тестване, съхраняване на стоки и транспортирането им, както и за "други функции”.
Американските военни отдавна се интересуват от разработването на различни технически средства, които биха осигурили сравнително бърза и евтина доставка до орбита, както и от различни изследвания в стратосферата и космическото пространство. Например, за да се проведат изследвания в областта на микрогравитацията и хиперзвуковото движение в интерес на ВВС на Съединените щати, бе създадена хиперзвуковата ракета носител X-60A. От септември 2017 г. има и космически самолет X-37B без пилоти, който бе създаден като част от програмата за космически кораби за многократна употреба.
В рамките на състезанието за разработване на концепцията за орбитална станция, подразделението за отбранителните иновации на Пентагона нареди на участниците да проектират и прототип на малка роботизирана орбитална капсула с малък вътрешен обем. Бордовият източник на захранване трябва да е в състояние на непрекъсната електрическа мощност от 1 киловат. В същото време комуникационните системи на станцията трябва да осигуряват обмен на данни със скорост най-малко 100 килобита в секунда. Ако избраният проект получи финансиране, през 2020 г. ще започне втората фаза на конкурса, включваща разработването и пускането в орбита на прототип. Според изискванията на военните не трябва да минават повече от две години от момента на сключване на договора за създаване на прототипи до изстрелването им в орбита.
В третия етап на проекта се включват и хора, работа извън ниската земна орбита, скачване с други пилотирани и безпилотни космически кораби и монтаж на други обекти в орбита с помощта на роботизирани манипулатори.
Военните от различни страни по света използват отдавна земно пространство, предимно за разполагане на разузнавателни спътници, комуникационни спътници и сензори за откриване на балистични ракети.
През 60-те години на миналия век програмата MOL (пилотирана орбитална лаборатория) бе разработена в интерес на американските военновъздушни сили. В рамките на MOL бе създадена космическа капсула Gemini B, способна да се прибере в лабораторията. Планирано бе МОЛ да се използва за изследване на космоса, разузнаване и "други военни задачи". През 1969 г. обаче проектът MOL беше затворен, защото по време на паралелната програма „Аполо“ военните стигнаха до заключението, че шпионските спътници ще струват по-малко от обитаемите станции.
В СССР през 70-те години имаше програма, подобна на MOL, в която три военни космически станции Almaz бяха пуснати в орбита. Съветската програма също беше закрита през 1977 г. заради високата цена на пусковете и относително ниската ефективност на станциите Almaz.
