Медия без
политическа реклама

"Не ни учеха да живеем, а да умираме под строй"

Къде са слушателите на Шевчук и Гребенщиков, читателите на Толстой и Чехов?

Борис Гребенщиков, гробът на Виктор Цой и Юрий Шевчук.
Wikipedia
Борис Гребенщиков, гробът на Виктор Цой и Юрий Шевчук.

Рокмузикантите в Русия мълчат. След 24 февруари повечето от тях се изказаха за мир и категорично против това, с което сега се занимават Въоръжените сили на РФ , а после настъпи тишина: нито концерти, нито нови песни по темата. Едни заминаха, други се боят, но всъщност причината е друга. Не е ясно за какво да се пее по-нататък. „Толкова години пяхме — все едно мълчахме“ — както каза Гребенщиков. Трудно е да си представим по-голямо несъответствие между усилията и  резултата. Правихме едно, а стана съвсем друго. 

Още от момента на своето възникване Руският рок е почти изключително пацифистки. Това е свързано с неговите корени в хипи идеолологията и с общото хуманистично послание на руската литература. Рокът в Русия никога не се превърна в пълноценен музикален феномен, той, както и преди тридесет години, е форма на съществуване на литературата, което означава, че е наследник на Толстой, Чехов, Платонов, Шаламов, Бродски. Все автори, които учат, че основната ценност в този свят е човекът, а не неговият труп. Това съчувствие е по-добро от омразата.

Думата с буквата „В“, забранена от Роскомнадзор, почти винаги се използва от нашите музиканти в отрицателен смисъл: „По дяволите тази (специална операция)“ (Олга Арефиева), „Стогодишната (специална операция)“ (Нойз) , „Спри (специалната операция)” („Адаптация”), „Не ни трябва (специална операция)” („Електропартизани”).

Е, или в метафизичен смисъл, като у Цой: "Между земята и небето - (специална операция)". И пак Цой - за безядрена зона.

Море от цитати.  И всеки от тях — подходящ за това, което се случва в момента.

"Тараканы!“:

Свобода, равенство и братство - на боклука!

Когато почне боят - на кого му пука!

Те имат малко пари, малко власт и територии,

На тях им трябва враг, без кръв да живеят не могат.

Ясно е, че щом стреля  брат във брата,

Виновникът е този, продал им автомата.

 

Lumen:

Като гилзи изстиват тела на земята,

Като куршуми излитат души във небето

Някой някъде полудява от мъка

Но има други — тях сълзи не ги давят

Парите и нефтът са по-скъпи от кръв,

Всеки от тях е като машина .

А ние не искаме като тях да живееем

С буца лед в гърдите, вместо сърце.

 

Гребенщиков:

Винаги, когато искат да сме заедно,

Се сещам, че най-скъпият товар е "200".

Кучета се давят със отчаян вой

Не ни учеха да живеем, а да умираме под строй.

Обърнете внимание: това не е просто вик „Не!“. Това е ясен анализ с отговори на въпросите "кой е виновен?" и „защо?". Няма отговор на въпроса "какво да правим?"...

Броят на пацифистките песни в Русия е огромен - повече, отколкото в която и да е друга страна, може би с изключение на Съединените щати. Защо е така е разбираемо – живеем в държава, която постоянно е във война. Само в моя живот ми имаше седем „специални операции“ с прякото участие на нашите войски: Афганистан, пъвата Чеченска (операция), втората Чеченска, Грузия, Сирия, Украйна-2014, Украйна-2022. А бих искал да мисля за нещо друго, за цветята, за социалните възприятия в творчеството на Жил Дельоз, но е трудно, не става - живеем под този Дамоклев меч.

Имаме и милитаристични песни. Типичен пример е Александър Ф. Скляр с песните „Милиони“ и „Ще превземем Манхатън, а после и Берлин“ (географски глупости, по-логично би било в обратния ред, Берлин е по-близо, но ние не търсим лесни начини).  Малко са такива автори, а в мирно време гласовете им почти не се чуваха. Още по-изненадващо е, че когато дойде часът Х — послушаха тях, а останалите мълчаха.

Как можаха онези, които са чували песента на Шевчук „Не стреляй!” — а я е чувала половината страна — да вземат автомат и да стрелят по хората? Или да одобрят убийствата?

Заслушали са се в музиката и не са чули текста? Решили са, че той няма значение? Че Шевчук не пее за тях? Че думите на Гребенщиков „моята родина изяжда синовете си като свиня“ са само красиви думи? Но ето че тя действително ги изяжда.

Трудно е да се повярва, че думите и песните са изтекли в пясъка и всичко е било напразно. Доскоро в Москва и Санкт Петербург се провеждаха фестивалите “Да дадем шанс на мира”, “Deserter-fest” и “Преди да е станало късно”. Докато наистина не стана твърде късно. Клиповете на "ДДТ" и "Аквариум" имаха милиони гледания. Не може просто всичко и да изчезне. Къде сте вие, слушатели на Шевчук и Гребенщиков, Нойз  и "Тараканы!", "Обломов", "Авария", "Кино", читатели на Толстой и Чехов?  Това е вашата страна.

 

ЗАБРАНА

От няколко дни в руския интернет циркулира „черен списък“ с имена на (засега) 22-ма артисти и музикални групи, които не бива да звучат в медиите. Сред забранените изпълнители са легендата на руския рок Борис Гребенщиков, рапърите Noiz и Oxxxymiron, певиците Вера Брежнева, Наста Каменских и Светлана Лобода, тв водещият Максим Галкин и други осмелили се да кажат публично „Не на войната“.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

Русия, рок музика, война

Още по темата