България пропусна да се докаже като достоен член на НАТО, както и възможността да се сдобие за нула време със съвременно западно въоръжение. Най-висшата част от държавното си ръководство - от президент, през премиер и министър на отбраната, до депутати и армейски началници, не спря да обяснява, че България има недостиг на бойни способности и техника, и затова не може да отдели дори един патрон за Украйна. "Трудно е Министерство на отбраната да отдели каквото и да е, вече обсъждахме това и по линия на ракетните комплекси С-300, на самолетите ... Да се даде нещо, то това ще означава, че трябва да лишим българската армия", каза военният министър Драгомир Заков.
Друг от аргументите да се отказва каквато и техника е твърдението, че това би въвлякло България директно във война и би я направило мишена на Русия. Основният изразител на тази теза е президентът.
Премиерът и ръководеното от него правителство пък не спираха да обясняват, че България помага много на Украйна с какво ли не и че няма как да се предостави въоръжение. Дали наистина е така?
Всичко започна в момента, в който се заговори, че няколко от бившите соцстрани, включително България,
могат да дадат свои МиГ-29 на Украйна
Беше ясно, че това е искане на Украйна, а настояването за схемата е на САЩ. България отказа да се включи, като обясни, че нашата страна не може да си дава самолетите, че ако го стори, няма да има с какво да защитава небето си, че ще загуби въздушния си суверенитет.
Да видим какво е фактическото положение. През 2017 г., от обществена поръчка за над 80 млн. лв за интегрирана логистична поддръжка, спечелена от Русия, стана ясно, че България разполага с общо 15 МиГ-29 - 12 МиГ-29А и 3 МиГ-29УБ. От тях обичайно летят половината, което прави в общи линии само 4 двойки, в какъвто формат летят МиГ-овете.
Всеки сам може да пресметне какво прави една страна с 8 годни изтребители, придобити преди близо 40 години. Например преди войната се смяташе, че Украйна има 50 такива.
Около България всички страни, с изключение на Северна Македония, имат далеч
по-голям и модерен боен авиопарк.
И Турция, и Гърция, и Румъния, и Сърбия ... Някои от тях имат десетки пъти повече машини.
След като започна войната, е повече от ясно, че няма кой да ремонтира самолетите МиГ. Това не може да прави нито Русия, нито Украйна. Версията с участието на Полша е евентуално за придобиването на резервни части. Но тези самолети определено имат нужда от много по-детайлна поддръжка, което съвсем скоро няма да има кой да прави.
На трето място идва обстоятелството, че при бойни действия българските МиГ-29 могат да имат проблеми по линията разпознаване "свой-чужд". За това предупреди наскоро бившият служебен военен министър Тодор Тагарев. "МиГ-29 биха възпрепятствали нормалното провеждане на операция за контрол на въздушното пространство на НАТО. Аз говоря от години, че ако има война, българските МиГ-29 ще бъдат приземени за секунди, те не могат да участват в съюзни операции. Те нямат системата "свой-чужд" и биха били разглеждани от нашите съюзници като цели", аргументира се той.
Към това трябва да добавим и факта, че през последните години българското въздушно пространство се пази по линия на еър полисинг на НАТО от самолети от различни държави. През последните два месеца това прави Испания с 4 самолета Eurofighter EF-2000 Typhoon II и 130 военнослужещи. А после мисията бе поета от нидерландски супермодерни F-35. След като и те си тръгнат, ще дойдат самолети на други държави. Така че и версията как сами си пазим небето и как това го правим с 8 МиГ издиша.
Още по-яростна е съпротивата за зенитно-ракетните комплекси С-300
В средата на март стана ясно, че САЩ разговарят със съюзници, които имат системи за противовъздушна отбрана, с които украинците знаят как да работят. Позовавайки се на източници от Пентагона, авторитетни западни медии съобщиха, че става дума главно за Словакия и България, които разполагат със зенитни системи С-300, съветско производство. Точно тогава бе организирано и посещението на американския министър на отбраната Лойд Остин, и то точно в Словакия и България. София не фигурираше в програмата, но бе включена извънредно. Едва ли има здравомислещ човек, който да смята, че това се е случило заради някаква достойна позиция на София, а не точно заради ракетните комплекси. Особено като се има предвид, че последното подобно посещение на военен министър на САЩ беше преди 20 години. В крайна сметка Остин си тръгна с празни ръце.
След срещата премиерът Кирил Петков обяви, че България няма да дава каквато и да е военна помощ за Украйна - нито леко, нито тежко въоръжение, нито зенитно-ракетни системи С-300. Самият Остин отклони въпрос дали България ще дава нещо, включително и С-300, като на директно питане, отговори, че САЩ подкрепят българския премиер. Каквото и да означава това.
Доскоро в Уикипедия пишеше, че България разполага с 10 установки С-300, които са в два дивизиона по 5 комплекса. Отскоро там пише, че страната разполага само с 4 установки в състава на един дивизион с един комплекс. Зенитно-ракетните системи от този вид служат за прихващане и унищожаване на вражески ракети. С-300 са в основата на С-400 "Триумф", от които наскоро купи Турция. Те се считат за едно от най-добрите въоръжения в българската армия, но са придобити още по съветско време.
Вече има не само С-400, но и С-500
При това става дума за руското производство. Американските системи също се развиват с всяка изминала година. А всички наши съседи разполагат с много повече и много по-добри системи. На практика, ако се случи нещо, защитата ще е декоративна и много бързо ликвидна.
Съвсем по различен начин се държи Словакия. Тя се съгласи да даде своите С-300 и само след седмица на нейна територия бяха разгърнати съвременните американски комплекси "Пейтриът", които със сигурност ще я защитават далеч по-добре. Да не говорим, че Русия нито й обяви война, нито я нападна, както трябваше да се случи по версията на българското държавно ръководство.
Междувременно стана ясно, че Полша е доставила на Украйна над 200 танка Т-72, десетки БМП-1, гаубици 2С1 Гвоздика, РСЗО БМ-21 Град, дронове полско производство и боеприпаси за Миг-29 и Су-27. Танковете са достатъчни за оборудването на две танкови бригади. В замяна Полша ще получи британски танкове Challenger 2.
На този фон управлението в
България продължава да се чуди какви легенди
да измисли, за да се снишава. Последната версия включва как украинският президент Володимир Зеленски поискал страната ни само да ремонтира пострадалата от войната военна техника. От това ползите щели да бъда двустранни - България ще окаже реална помощ и ще осигури работа на заводи като ТЕРЕМ и "Авионамс", които в момента не са особено натоварени. Последното е твърдение на премиера Кирил Петков. Не е ясно как точно и колко време ще отнеме пострадалата техника да тръгне от Украйна, да пристигне в България, да се ремонтира и да се върне обратно на фронта.
Въпреки всички тия увъртания, няма никакво съмнение, че в момента България снабдява с оръжие Украйна. Но това става чрез частни фирми, които правят милиони. В чисто политически план е ясно едно - снишаването не е помогнало за авторитета на нито една държава.
