Поэтом можешь ты не быть,
но гражданином быть объязан!...


Май че, май че
ще спечели нашето (вашето) Майче!

– Кой? Майчето?
– Да бе, май че то!

Дядко, бабче, татко, майче,
гласувайте за нашето (вашето) Майче!

– Ох, главата ми се замая!
За кого да гласувам? – За Мая!

– За Мая ли?
Направо сме се замаяли!

Проста главо, за Мая ли?
Да не сте се главозамаяли?

Дайте гласа си – тая скъпа дан, че то
инак ни чака пак Данчето!

Иначе с тоя подъл Боко
ще затъваме все по-дълбоко!

Всеки сам се в калта натиква,
щом вярва сляпо на тиква.

Даже някой да те подтиква,
недей се намърдва на топло... под тиква!

– Тъй съм от герберска страст обладан, че
и по тебе си падам, макар обла, Данче!...

Поетът греши и май
животът няма да бъде Май!

Но София ще спечели май че,
ако спечели нашето (вашето) Майче!

О, Мая, ти така ме омая,
че ще гласувам за теб, о, Мая!

– И аз, и аз! Ела ме омай, че
по-дивна от Данчето ти си, о, Майче!

И викам: – Към изборна победа с Мая,
че тя и младо, и старо смая!

– Прав си, и аз се питам: не с Мая ли
и ние всички тук сме се смаяли!

Българино, недей се мая,
ами тичай и гласувай за Мая.

Това е обет, от мене поет,
понеже като Вазов съм народен поет!