Русата фурия Борис Джонсън вече е министър-председател на Великата Британия.
Борис е сложна фигура, която отдавна е във фокуса на "После".
Ние писахме за него още през далечната 2008-а, сравнявайки тогавашния софийски кмет Бойко Борисов с лондонския mayor Борис Джонсън.
Най-важното направление на този сравнителен анализ е по линия на популистическите им характеристики - и двамата са бесни популисти, но Борис Джонсън е може би по-добър. Джонсън например веднъж отиде на работа с колело - за да рекламира нова придобивка във велоинфраструктурата на Лондон. Такова нещо спортистът Бойко Борисов посмъртно няма да извърши - какъвто и популизъм да го върти, той си има чорбаджийско достойнство, което не може да накърни с някакво си колело. Ако ще е спорт - нашият бие дузпи, докато вкара.
А двуколесно - последно е карал колелото на кака си като млад любогонец.
(Това е история, която той сам разказа по телевизията, когато бе чисто нов премиер през 2009-а. Когато бил младеж, нямал колело и карал това на кака си, което било с "женска рамка" - без напречна тръба, на която може да се сяда. Това е кофти, обясни премиерът, защото не можеш да возиш още един човек. "Обаче аз возех когото си искам!" - обяви гордо Борисов и за всеки случай погледна между краката си, за да го разбере правилно максимално широк кръг от публиката. Това е било по времето, когато "с едната ръка държал филия свинска мас, с другата ритал футбол". Край на реминисценцията.)
Освен колело Борис Джонсън по един особен начин е показвал на изкушените от литературата как се кара козичка, с извинение.
Макар екстремно рус, Борис е културен човек - журналист, писател, поет, почитател на Шекспир. Писал е книга за Чърчил, на когото иска да прилича, както и лимерик за Ердоган, който прави любов с козичка.
Тъкмо на този лимерик ще спрем вниманието си в този материал, защото обръщаме внимание на важните неща!
Лимерика за Ердо Борис Джонсън написа, за да се включи в литературен конкурс на списание "Спектейтър", което обяви награда за най-мръсно стихотворение за Ердоган.
Джонсън наточи перо и написа произведението, което по-долу ще обсъдим.
От списанието обявиха, че са получили над 3000 произведения и това на г-н Джонсън не е с най-силни литературни качества, но заради популярността на автора наградата бе присъдена на него заедно с 1000 лири стерлинги.
Стихотворението разказва за млад дихател от Анкара, който бил пръв чикибоец и девственик - но една коза го направила мъж. В стихотворението има измислени и изопачени заради римата думи, не е спазена препоръчителната метрика за лимерици, затова и тука в "После" го преведохме малко "джаста-праста". Оригинала си го търсете в интернет.
Следва лимерикът на Джонсън, преведен "едно към гьотере", както и един авторски лиричен опит за нашия кметурко, който стана премиер и само Господ може да го съди.
Следете за ненормативни ударения, че да ни излезе римата!
***
Един млад човек от АнкАра
не спираше все да се бара.
Най-подир възмъжа
с помощта на коза,
но дори не я черпи на бара.
***
Имаше един момък от ХеракОво.
Всичко получаваше наготово:
резена с мас в едната ръчичка,
с другата след топката тичка;
с единия крак рита кметичка,
с другия - свободното слово,
с третия - цъка на "Леново".
***
Кое от двете ви допада повече?
