Продължава походът на Бойко Борисов в Обединените арабски емирства, където печели голямо признание за страната, висока лична оценка и симпатия, разбира се - и много договорени хубавини за България. Огромен шанс, от който от нас зависи да се възползваме. 

Говорим с гласа на успеха, сиреч - гласа на министър-председателя, който и в понеделник даде голяма пресконференция заедно с министъра на образованието на ОАЕ. Както "После" вече съобщи и както се хвали правителството - България и ОАЕ ще си сътрудничат в сферата на просветата и високите технологии. А просветата за арабския свят е тъй жизнено необходима, както брадата за мъдреца. Иван Вазов също е бил министър на образованието и мъдрец с огромен обществен авторитет, надяваме се този господин до Бойко Борисов да е обединеният арабски Иван Вазов. 

Бойко Борисов отново отвори сърцето си за топли шеги, с които печели симпатиите на приказно богатите емири. Премиерът изтъкна, че колегата му шейх Мохамед (вицепрезидент и министър-председател на ОАЕ, емир на Дубай) е голям фен на конете, а "знаете, че българинът се е родил на кон в нашата история". Такива интимни шеги, разбира се, сближават народите, тласкат двустранните отношения към все по-тясно сътрудничество и прочие - както там се обяснява на езика на успеха.

Хрумна ни една още по-хубава шега за сближаването ни с арабския свят. Понеже нали сме направили "пробив" в Саудитска Арабия, а ОАЕ са много близки със саудитците.

Борисов да научи емирите и шейховете на песничката "Хей ръчички - хей ги две", а след това и "Балканджи Йово". Балканджи Йово премиерът лично го спасява от изпадане от читанките няколко пъти, но някои читатели може би се чудят къде е солта на шегата.

Ами става въпрос за това, че един саудитски журналист на име Кашоги, критик на кралското семейство, наскоро влезе в посолството на Саудитска Арабия в Турция и излезе на части. В амбасадата журналистът е бил изтезаван и убит, докато годеницата му го чакала отвън пред сградата (той влязъл да си вади документ, който му трябвал за сватбата). Ръцете му били рязани на живо - и други радикални действия в сферата на свободното изразяване. 

Затова, където видим емир или шейх, трябва да им пеем "Хей ръчички - хей ги две", и съответно - "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Отрязаха му и двете ръце!" 

Смях и веселба - и много инвестиции в брадясало образование!

Така погледнато, в България свободата на словото е даже прекалена. Както казва шефът на свободата на словото (председател на парламентарната Комисия по култура и медии) Вежди Рашидов - "ше пресОлим манджата, ей, тая свобода стана слободия!".

Връщаме се на пресконференцията в ОАЕ, където Беновска пак попита "може ли един въпрос", а Борисов по маниера си я подритна (метафорично казано) като паница с пача, която внимава да не настъпи. Това са нормални неща на Острова на съкровищата в Страната на непоклатимата стабилност. (Островът на съкровищата е обособена територия в страната, където се раздават обществени поръчки, медийни проекти и еврофондове.) Премиерът е в особени отношения с някои журналисти - той свободно си изразява презрението, те свободно му гъделичкат бандажа. 

В Турция затварят журналисти и карикатуристи, сигурно ги и побийват. България любезно им предоставя враговете на Ердогановия режим - караме ги на границата и ги предаваме, опаковани в целофан и вързани с панделка. Но Ердоган никога не е рязал пръсти и ръце. И турските свободолюбци могат да си плюят в пазвите, а които са по-разумни - да целунат скута на Ердоган. В България пък най-много да отъркалят някой журналист в полето край Радомир. И всички сме напълно свободни да целуваме и гъделичкаме паласките на Първия...

Свобода си имаме - само да знаеш с кого да се сравняваш!