Мачът на премиера срещу отбора на корупцията не вървеше. Какво говорим, направо куцаше! Отборът на премиера креташе едва-едва по терена, рядко получаваше топката и изобщо не стигаше до противниковата врата. Обратното – тимът на корупцията владееше напълно играта, майсторски финтираше противника си и бележеше гол след гол в премиерската врата.

Коментаторите на мача не знаеха накъде да гледат, плещеха пред микрофоните откровени глупости, а публиката люпеше семки и не вярваше на очите си.

И как да повярваш на такава гледка? Където и да играеше премиерът – на малки или големи вратички, срещу юноши или ветерани, освен победи друго нямаше. Дънеше головете от воле, телевизиите повтаряха до замая всеки негов шут за радост на мало и голямо. А сега – йок! Корупцията водеше играта! Кекавата корупция, която премиерът дори не я броеше за нещо повече от "усещане", набиваше гол след гол.

Премиерът се ядоса и при поредното прекъсване на играта отиде при съдията на мача и му нареди:

- Направи нещо! Знаеш, че аз мач не губя! Или искаш всички сега да се смеят и да ме сочат с пръст, че някаква мижава корупция ме е била на мой терен!

Съдията на мача се огледа и тихо каза:

- Господин премиер, бавя играта колкото мога, затварям си очите, ама – много се извинявам – вие не се справяте.

- Ти чуваш ли се, бе? – сопна му премиерът. – Аз да не се справям на мач! Няма такъв филм, запомни го! Ти не се справяш! Дай ни малко предимство, един-два авантажа, поне едно голче да вкараме.

- Тогава – продължи премиерът – публиката ще ни повярва, ще започне да вика за нас, а момчетата в отбора ще се вземат в ръце и ще обърнем играта!

Съдията пак се огледа.

- Господин премиер, каквото и да направя, както и да свиря, не мога да променя мача срещу корупцията. Ще изгубите!

Премиерът скръцна със зъби:

- Кой те направи съдия? Аз. Кой те разпределя в най-добрите мачове? Аз. Кой ти води телевизията винаги? Аз. И ти сега стоиш тука и ми говориш, че този мач ще го спечели противникът, така ли? Черна неблагодарност!

Съдията на мача между премиера и корупцията видимо се изпоти.

- Господин премиер – разпери ръце той, – няма как да помогна. Част от вашия екип тича наравно с вас, ама понякога минава на другата страна и търчи с корупцията срещу вас! Как да помогна аз?

Премиерът се ядоса:

- Как така играят за друг отбор, бе! Моите хора! Веднага да ги изгониш от терена!

Реферът избърса потното си чело.

- Това, господин премиер – рече той, – е вашият отбор, вие лично избрахте всеки играч.

- Тогава – нареди премиерът – ще изгониш някой от екипа на противника. Не може да ни бие на топка някаква си гърчава корупция!

- Вие, господин премиер – рече съдията на мача, – винаги сте подбирали правилните играчи и от вашия отбор, и от противниковия! Вие ги картотекирате, вие им раздавате фланелките! Аз мога да си затварям очите, мога да не виждам и да не чувам всичко, което става на терена, но селекцията на отборите винаги е била ваша работа!

- Ти – рече през зъби премиерът – трябва да направиш нещо за моята публика!

- Колкото и да искам, господин премиер – проплака главният съдия на мача, – това пък хептен не мога го направя! Нали вие лично подбирате и всеки един от публиката! Кой съм аз, че да се меся в делата премиерски…

- Значи – рече премиерът, – и една дузпа няма да има, така ли?

Съдията съвсем посърна, но призна:

- Не, господин премиер, дузпа ще има, ама ще е срещу вашата врата! Колкото и да не го искаме...