Мисловната дейност на комшията бе осезаема като реакцията на домашно плетени вълнени чорапи с кислорода от въздуха извън обувките.
- Да не си нещо настинал? - попитах го искрено загрижен, доколкото това е възможно в нашенски условия.
Той ме огледа преценяващо, пък ми показа отдалеч вестник:
- Намествам едни милиони от Европейския съюз!
- Те това знаят ли го?
- Още не и затова вършат глупости. Щели били да ги вложат в завода за изгаряне на боклука на София!
- Глупци! - подкрепих го морално и протегнах чашата си за реципрочна материална подкрепа, тип "мармаладовица".
Той ми сипа следващия транш от 100 грама в чашата, пък продължи:
- В евро са 94 милиона, което значи, че в левове са към 188. Обаче не е лесно да гушнеш толкова пари! Особено като ги дават на общината, а не на теб!
- Спокойно, ще измислим схема, не ни е за първи път да наместваме чужди милиони! - успокоих го, а в това време сметнах ловко наум и съобщих. - Ще ни се паднат по 4.7, съответно 9.4 милиона от комисионите.
Той кимна към жена си, която се обвиваше в облаци пара край печката:
- Ще се наложи да купим едно кожено палто и чифт ботуши. От естествена кожа!
- Ще купим! - отсякох щедро. - От твоя дял.
Той огорчено поклати глава, но прояви разум и не тръгна да се пазари в такъв отговорен момент. Освен това опита да се замисли:
- За да гушнем милионите, трябва да предложим разумна алтернатива на завода за боклук.
За мен замислянето е отминал етап в живота, затова веднага предложих:
- Най-лесното решение, понеже са в София, е да се купи на всяка бала боклук по една карта за градския транспорт!
- Ама боклукът е 180 хиляди тона годишно!
- Пътниците да не са по-малко! С това всеобщо затлъстяване може и да са повече! - срязах го. После обърнах другия край. - Столичани имаме добре уреден градски транспорт, той ще се справи!
Комшията бе категоричен:
- Ще се задръсти! Особено в час пик!
Аз знам кога е добре да си дипломатичен, затова не възразих, а предложих друга работеща идея:
- Тогава да пращаме балите в чужбина! Я виж рекламите на туроператорите във вестника!
Той видя, докато аз замезвах и съобщи:
- За екзотични дестинации не можем и да мечтаем!
- Опознай родината, за да я обикнеш! - подхвърлих лукаво.
Комшията пак се съсредоточи върху обявите.
- Открих вариант! - обяви след малко. - Двудневна екскурзия с автобус до Лом, посещение на етнографския комплекс "Папурите" с демонстрация на автентичен фолклор! На другия ден закуска, разходка с кораб по Дунав, обяд в ресторант...
Той изведнъж млъкна, загледа ме като висшист тесла:
- Ама това не решава проблема с боклука! Нали ще го върнат, като приключи екскурзията?!
Усмихнах му се всеопрощаващо и споделих приглушено същността на идеята:
- Ще се разберем с туроператора вместо закуска, обяд и корабче по Дунава за същите пари да свалят балите някъде по пътя. Сефте наши туристи закъсали по пътя! - сложих пръст на устните си. - Обаче на никого нито дума, да не ни прилапат идеята!
- Да, както идеята реакторите за "Белене" да... - подхвана горчиви спомени той, ала бе прекъснат безмилостно откъм печката.
- Много си се загрижил за боклука, а мен в последните пет години си ме водил само до зеленчуковата борса за зеле! - каза някак нацупено жена му и излезе от кухнята.
- Като ѝ купиш палто, ботуши и сешоар, ще ѝ мине! - успокоих комшията.
Той горчиво поклати глава:
- От друго ме боли - каквото и да измислиш, не е възможно да угодиш! Нито на жените, нито на софиянци!
Нямах какво да му възразя и протегнах мълком празна чаша.