Площадка, пейка, баби. Стоя до тях и цъкам на телефона мачове.

- Господине, "Черно море" ли играят?

- Не, ЦСКА-то били "Левски" - обяснява Баба 2 на Баба 1.

- Ние тук ви заговаряме, защото освен със судоку и с телевизора, вкъщи друго няма с какво да се занимаваме. "Черно море" кога играят?

- Ами-и-и... - мъча се да се сетя кога играят "Черно море".

Разговорът превключва на политика. Бабите помежду си:

- Аз тоз Бойко като го видя, не мога да го търпя, значи. Как не го е срам да се показва? Как не го е страх някой да не го убие?

- Те го пазят, охрана има, не се тревожи.

- Казал на Путин, още преди войната, че всичко тук каквото иска, ще му го направи. Само да поиска. Обаче евроантик стана.

- Евроатлантик.

- А ПП-то викат, не щем с Пеевски. Е как не щете, като бяхте с него? Ама и тоз Пеевски, къде се беше скрил, като напълнен бахур изведнъж се показа.

- А, с Царя беше, майка му с тотото, баща му не се знае, и хоп, айде милионите...

- Ама като напълнен бахур ти казвам. Много го мразя и него. Господине, кажете, не беше ли едно време през комунизма по-добре от сега?

Аз, сепнат:

- Ами-и-и... - чудя се какво да отговоря.

- Само трябваше за колите и апартаментите да отворят реда, да няма чакане, и банани и цитрусови плодове по-често да внасят. Другото си беше наред. Не е ли? - настоява Баба 1.

- Ами-и-и...- замислям се искрено защо не са внасяли по-често цитрусови плодове.

- А, не е така, чакай да ти кажа... - обръща се Баба 2 към Баба 1 и разказва защо през комунизма не е било по-добре. Слушам с половин ухо: плод-зеленчук, ревизия, жена начела друга, обаче едната се оказала любовница на партийния секретар, той разрешил спора според любовницата си.

- Не е ли така, господине?

- Кое?

- Ами че имаше партийни секретари и любовници, господине, и така се решаваха нещата?

- Е, сигурно. Ама то любовници и сега има - намесвам се решително.

- Ами има. А ний по цял ден им слушаме глупостите по телевизора. Не са като вас, честен и умен човек.

Ставам от пейката. Дали да не се кандидатирам за депутат?