Бойко Борисов спря съмнителна обществена поръчка с телефонно обаждане. За стохиляден път той издаде строго разпореждане за нещо, което институциите не са способни да извършат без лично указание.
Този конкретно случай е за поръчка от Българската агенция по безопасност на храните, която си поръчала препарати за чума половин година преди овчо-козия холокост в Странджа. За по-сигурно агенцията си поръчала доставката на препаратите на компютърна фирма - тя била единствената, поканена на разговор за едни 336 хил. лв. без ДДС.
Премиерът се възмути с цялата искреност, на която е способен, набра тутурутката, спря поръчката и каза, че това било работа на някакви "гадове".
Но кои са тези гадове?
Борисов не за пръв път употребява тази дума, афектиран от някаква противодържавна и контраборисова дейност.
"Гадовете" - същите неидентифицирани субекти - бяха заклеймени публично от премиера, когато стана проблемна комуникацията по казуси като ЧЕЗ и строителството на магистрала "Хемус". Пак някакви "гадове" измъчваха Борисов и той им се заканваше по брифинги и пресконференции. Но така и не ги назова.
При крайно несиметричната му реакция срещу жълтия анонимен сайт, който му приписа гръцки остров, Борисов отново посочи като пряко отговорни "гадовете" - тогава тия недостойни за уважение индивиди бяха ситуирани в "гръцките медии", дето пишат клевети за нашия ръководител. Но това бе дестинация "Зелен хайвер" - никакви гръцки медии не бяха писали за острова на Борисов, а само анонимният български сайт ги "цитираше".
Адът - това са гадовете.
Но гадовете имат проблем с идентичността - като при Макс Фриш. Той е швейцарски писател, а героите му имат страхотни проблеми с идентичността - един Щилер цяла книга отрича да е Щилер, накрая все пак приема, че е Щилер, ама пак не му е съвсем баш. То затова в Швейцария не могат да се разберат кой да управлява, та си въртят правителствата като пумпали - имат някаква сложна ротационна система, чрез която във властта се изрежда кой ли не. Да не говорим, че нямат общ език, ами всеки кантон си щрака както му дойде - френски, немски, италиански... Загубена работа и криза на лидерството - нямат си един Борисов, който да въплъти единната швейцарска идентичност и да им решава проблемите с телефонни обаждания.
Но и гадовете на Бойко не знаят кои са, а може дори да не знаят, че са гадове! Как тогава да намерят своята идентичност?
От една страна - те съществуват, защото за тях говори самият Бойко Борисов.
От друга страна - съществува ли звукът в гората, ако няма кой да го чуе? Това е вековен философски въпрос и ние нямаме отговор.
Чакаме Борисов да го разреши.
По телефона!
