Нямаше как – трябваше да репетирам моето изказване, защото исках с малко думи да кажа всичко. Когато започнах словото си, от цялото ми семейство само кучето и котката останаха в стаята – останалите не искаха да чуят и дума, и всеки си намери занимание. Кучето чакаше да го разходя и лежеше примирено на пода. Котката дремеше на дивана и понякога ме поглеждаше с едно око.

- Госпожи и господа – рекох аз пред моята скромна аудитория, – моля да не ме прекъсвате, за мен е важно това, което ще кажа. Както са важни вашите слова, които ние винаги слушахме с интерес, става ли? Искам да кажа няколко думи към управата на държавата.

- Първото, което искам дебело да подчертая, е, че не искам след моите слова да има обидени, защото каквото и да каже човек – вие все се възпалявате и викате, че това е политически въпрос, че не е наша работа политиката, а после се цупите.

Кучето стана от пода, протегна се, после отиде и легна пред вратата.

- Настоявам думите ми да не се приемат като опит за дестабилизация на правителството и опит за атентат срещу властта. Не участвам в каквито и да е организации, които вдигат ръка срещу управлението.

- Аз – продължих речта си, която трябваше да науча без грешка, – се отказвам от всичко, което съм говорил или мислил срещу държавата и властта. Ей така, просто се отказвам.

Вдишах, издишах, пак вдишах и продължих:

- Дори и в мислите си избягвам да мисля за управлението на страната. Не псувам и не ругая, когато вървя по разнебитените улици или пък лежа пред телевизора. Старая се да нямам лоши мисли в главата си за управляващите!

- Дума няма да отворя за скапаната администрация, която дебне от всякъде. Нито пък за разните корумпета, които с шепи крадат от общата каца, а вие се кълнете, че са специалисти от световен калибър. Не ме интересуват вашите политически подлости и балоните с цветен въздух, които продавате на електората си.

Котката се протегна, легна на едната си страна и откровено заспа. Това не ме обезкуражи.

- Вечер – казах още – пия ракия, а после за всеки случай – взимам и хапчета. Не искам да чувам за успехите на никого, нито за различните постижения на управниците. Не ща да си спомням дадените от вас обещания и всичките ви провали до днес.

Кучето видя, че скоро няма да излезем на разходка, стана и пак се върна в хола, легна и ме загледа с влажни очи. Котката спеше.

- Научих също така – викам, – че не ви интересува нито миналото, нито бъдещето. За вас жизнено необходима е властта, обилно полята с празни приказки и обещания. Без тях не можете, без това не сядате и не ставате, само и само никога и по никакъв начин да не кажете истината на хората.

- Все съм си мислел – казах, – че ще се намери поне един политик, който ще се изправи и ще каже истината на хората. Ще каже – трудно е, стиснете зъби, ще направим каквото трябва, а каквото не трябва – ще го оставим в кофата за смет. Ще вървим заедно, ще бутаме, ще теглим, но ще излезем на правилния бряг – всички заедно.

- Не! – рекох. – До днес не срещнах такъв политик нито от управлението, нито от опозицията. Никой не каза истината.

Котката стана от дивана и изви гръб в дълго протягане. Кучето лежеше като парцал на пода, загубило всякаква надежда, че днес ще има разходка навън. Станах от стола и казах финалните думи на моя монолог:

- Дойдох това да ви кажа, госпожи и господа управници! Не правя политика, но и вие не правите политика. Не заставам срещу властта, но пък и тя не застава до хората.

После тържествено рекох:

- Аз се извинявам, задето съм се родил тук. Наистина, не съм искал никого да обидя с това или пък да преча на вашето управление.

Аудиторията ми  откровено похъркваше в дълбока дрямка.